Банките в страната са ликвидни и едва ли ще бързат да увеличават лихвите по депозитите след решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши основната си лихва с 0,75%, смятат икономисти. До края на тази година можем да видим положителна доходност върху спестяванията след досегашните отрицателни и нулеви лихви, каза за БТА Георги Ангелов, старши икономистът в Институт "Отворено общество". Лихвите по депозитите могат да се увеличат до 0,1-0,2%, смята Никола Янков, управляващ съдружник в "Експат Капитал".

Според Никола Янков, за да имат някакво съществено влияние, лихвите на ЕЦБ трябва да са между 5 и 7 процента, за да могат да предизвикат намаляване на инфлацията.

„ЕЦБ обяви, че ще има следващи вдигания на лихвите. В някакъв момент това ще се отрази и отпускането на заеми ще започне да забавя темповете си“, коментира Ангелов. Банките у нас може да използват чисто маркетингово новината за увеличените лихви от ЕЦБ, за да увеличат своите по кредитите, така че да увеличат своите постъпления, каза Никола Янков.

След вчерашното решение на ЕЦБ лихвата, която отпуска кредити на търговските банки, стана 1,25 на сто. Лихвеният процент по депозитите на банките в ЕЦБ достигна 0,75 на сто, а лихвата по пределното кредитно улеснение се повиши до 1,5 процента. Това е продиктувано от рекордната в историята на еврозоната инфлация от 9,1 процента, отчетена през август.

Затягането на кредитирането при всички случаи ще се отрази и върху степента на икономическа активност, каза за БТА д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН. "В момента "ястребите" (представители на централните банки, които искат увеличаване на лихвените проценти) в ЕЦБ взимат превес, като вчера на пресконференцията след заседанието на централната банка стана ясно, че предстоят нови увеличения на лихвените проценти", допълни Събев.

Георги Ангелов посочи, че ЕЦБ демонстрира сериозен ангажимент в целта си да пребори инфлацията. По думите му процентът на увеличение на лихвите с решението от четвъртък е недостатъчен към този момент, за да предизвика преобръщане на кредитирането в България и на ипотечните кредити.

"На този етап по-скоро ще продължи да расте кредитирането, но трябва да знаем, че ЕЦБ обяви, че ще има следващи вдигания на лихвите. В някакъв момент това ще се отрази и отпускането на заеми ще започне да забавя темповете си. Това би било положително", каза още Ангелов.

По данни на Българската народна банка към края на юли средният лихвен процент по ипотечните заеми в лева беше в размер на 2,47 процента, което е рекордно ниско равнище.

Макар ЕЦБ да се надява на положителен растеж тази година от около 3 процента, данните сочат все повече, че е възможна рецесия заради високите енергийни цени, което ограничава потреблението и производството на някои стоки, прогнозира Никола Янков. 
Именно високите енергийни цени са причина Георги Ангелов да очаква отрицателен икономически растеж, както още е известна рецесията. Дефицитът на газ в най-голямата икономика от ЕС и еврозоната - Германия, ще доведе до това, че заводи ще трябва да затворят през зимата, за да остане газ за отопление.

Основният риск е, че най-голямата икономика в региона ще трябва да затвори някои големи бизнеси и компании за няколко месеца, което ще се отрази негативно на някои от техните доставчици и поддоставчици (сред които има и български фирми - бел. ред.), допълни Ангелов. Той посочи, че в случая проблемът пред ЕС ще бъде породен не толкова от монетарната политика, а от несигурните цени на енергийните доставки.

"В момента в ЕЦБ е взето решението, че високата инфлация трябва да се плати с цената на рецесия и с цената на икономическа мъка и (решението - бел. ред.) не говори нищо добро за обикновения човек", допълни Димитър Събев. Той и Янков посочиха, че в момента в страната ни се наблюдават рекордно ниски нива на безработица. Според Янков дори и да се увеличи безработицата до нива от около 5-5,5 на сто, тя ще е на далеч по-ниско ниво от средното в последните години.

 Кога ще се нормализира инфлацията?

Историята показва, че инфлацията е "упорит звяр", като това може да продължи дори години, каза Димитър Събев, като допълни, че понякога борбата с увеличените цени е по-опасна от самата инфлация. 

"Около 9 до 12 месеца са нужни решенията на централните банки да предизвикат ефект", каза Георги Ангелов, като допълни, че това у нас, за разлика от други държави в ЕС, ще се случи осезаемо преди средата на идната година. До голяма степен това се дължи на факта, че тук вече премина времето за увеличение на парното, което Комисията за енергийно и водно регулиране извърши през юли. Т.е. макар и в някои отношения спекулативно, инфлацията у нас да изпревари тази в еврозоната и очаквано ще започне да се нормализира по-рано от тази в страните, използващи еврото, каза още Ангелов.

Прогнозата на Никола Янков е, че едва през 2024 година ще се наблюдава темп на инфлацията, близък до целевото равнище от около 2 на сто. Това няма да стане преди ЕЦБ да повиши допълнително основните си лихвени проценти до нива от около 4 на сто.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук