Обрат! Депутатите махат голям капан с данъците. Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесени от депутати от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (-ДБ), предвиждат в 7-дневен срок публичните взискателите, каквито могат да са общини, данъчни, министерства и други, да са задължени да уведомят Националната агенция по приходите (НАП), ако гражданин си плати задълженията към тях.

Сега, когато публичен взискател изпрати на публичния изпълнител – НАП, задължения, но преди тяхното събиране те бъдат погасени, взискателят не е длъжен да уведоми за това НАП.

В същото време Националната агенция по приходите е разработила електронна услуга за такива уведомления, но тъй като в закона не е предвидено такова изискване, в практиката има множество случаи, при които граждани продължават да бъдат търсени за задължения, които вече са погасили, а лихвите се трупат.

Това създава неудобства на гражданите, като в някои случаи те дори не могат да ползват данъчни облекчения и услуги, тъй като в НАП има данни за задължения, посочват в мотивите си към законопроекта депутатите.

С промените се въвежда и задължение за предоставяне на пълна информация за вземането, тъй като при неговото погасяване в НАП тя трябва да бъде еднозначно отнесена и към задължението в информационната система на взискателя.

Ще има и санкции за ръководителите, ако не предоставят в срок тази информация в НАП, като глобата е от 300 до 600 лева, а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лева. Всички промени се предлага да влязат в сила от 3 май 2024 г., като за санкциите е даден 8-месечен гратисен период.

Във връзка с фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск се предлага въвеждане на правна възможност за граждани и фирми предварително да предоставят обща банкова гаранция в размер не по-малък от 1 млн. лева, което ще намали административната тежест за клиентите на НАП чрез съкращаване на времето за проверки при получаване, разтоварване и освобождаване на стоката.

Общата банкова гаранция ще се предоставя предварително с цел да се минимизират рискове при налагане на обезпечение особено в почивни или празнични дни, при закъснение на превоза или на превода на сумата по сметка в НАП. При забавяне на освобождаването на стоката, рисковете са развалянето й или налагане на други санкции – например невъзможност за доставка на стока в акция до търговски обект, както и други неблагоприятни последици.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук