Делът на разплащанията в национални валути между Русия и Китай вече е нараснал до 90%, каза руският министър на финансите Антон Силуанов. В началото на миналата година беше само 25%, а сега Китай и Русия почти напълно премахнаха долара от търговията си. Въпреки това, преминаването към национални валути с всички търговски партньори не винаги е добра идея. 

Делът на разплащанията в национални валути между Русия и Китай вече е 90%. Това е най-вече юанът, но рублата също играе важна роля. Това заяви руският министър на финансите Антон Силуанов, цитиран от световните агенции. 

В началото на 2022 г. този дял достигна едва 25%. Тоест за малко повече от година и половина Русия и Китай успяха да увеличат дела на разплащанията в национални валути от 25% на 90%.

През май 2023 г. този дял беше 70%, както отбеляза премиерът Михаил Мишустин. Тоест само за последните шест месеца Русия и Китай са прехвърлили още 20% от търговията в юани и рубли. С тази скорост достигането на цифрата до 100% е само въпрос на време, и то доста кратко.

В същото време Русия еднакво развива търговския оборот в национални валути с други страни, докато юанът се използва и за търговия с трети страни, каза по-рано руският министър на икономическото развитие Максим Решетников. По-специално нараства делът на търговията в национални валути между Русия и Индия, както и Иран, отбеляза външният министър Сергей Лавров.

Оттеглянето на руските и китайските компании от долара и еврото е взаимно изгодно решение.

„Изминалата година ясно показа, че Западът може да използва валутата като икономическо оръжие без колебание. Властите на много страни вероятно са преживели ситуация, при която достъпът до многомилиардни активи в долари и евро просто е изключен за една нощ“, отбелязва инвестиционен стратег Александър Бахтин. Говорим за замразяване както на руските държавни резерви, така и на активите на частни лица в чужбина.

Западните санкции във финансовия сектор наложиха рязко ускоряване на процеса на дедоларизация, който преди това протичаше изключително бавно. Логично е това да стане с търговски партньор номер едно на Русия, който стана Китай.

Стокообменът между страните расте с една трета за втора поредна година, като това не се отнася само за ръста на доставките на петрол и газ от Русия. Увеличават се и доставките на руски храни за Китай, при това значително. През 2023 г. търговският оборот с Китай надхвърли 200 милиарда долара.

„Обемът на търговския оборот, за който говорим днес, е наистина впечатляващ. Ние си поставихме за цел да постигнем 200 милиарда долара през 2024 г. и когато формулирахме това през 2019 г., ще ви кажа откровено, малцина вярваха, че това изобщо е възможно“, каза руският президент Владимир Путин след преговори с китайския президент Си Дзинпин. По това време търговският оборот между Руската федерация и КНР беше 100 милиарда долара, а сега „вече достигна предсрочно 200 милиарда долара “.

Предвид такъв огромен поток от юана, неговата роля на руския финансов пазар нарасна многократно. Създава се нова ниша.

„Всъщност китайският юан се опитва да замени американските долари и евро на руския финансов пазар. Сега валутните депозити в банките се откриват предимно в китайски юани. Емисиите облигации също се пласират в китайска валута. Това дава възможност да се хеджират валутните рискове с приблизително същата възвръщаемост на банковите депозити, каквато имаха преди това в долари и евро“, отбелязва анализаторът Владимир Чернов.

За да защити руските резерви, юанът замени доларите и еврото в златните и валутните резерви на Руската федерация и във Фонда за национално благосъстояние. Делът на юана във Фонда за национално благосъстояние беше увеличен до 60%. Сега дори валутните интервенции се извършват с помощта на юана.

Освен това Русия започна да преминава към юани в търговията с трети страни, по-специално с Индия. Това е друг най-голям купувач на руски суровини и стоки.

В резултат на това делът на юана в руската икономика се е увеличил значително от началото на 2022 г. Ако до февруари 2022 г. делът на юана в плащанията за целия руски износ беше практически нулев, то през август 2023 г. той се увеличи до 27%. Във вносните сделки делът на юана се повиши от 4% на 36%. Докато общият дял на долара и еврото във вноса падна наполовина.

„Делът на юана на валутния пазар през август се увеличи до рекордните 44,7%. Руските частни инвеститори получиха интересна алтернатива за валутна диверсификация. На пазара се появиха финансови инструменти в юани, по-специално облигации и депозити“, отбелязва Бахтин.

Китай преследва целта си. Първо, в негов интерес е да увеличи дела на юана в международните плащания, за да стане в крайна сметка резервна валута, измествайки долара и еврото. Второ, повишава сигурността и на китайските операции.

„Виждаме, че геополитическото напрежение между Пекин и Вашингтон нараства, така че за Китай, подобно на Русия, тенденцията на дедоларизация е стратегически полезна. Впечатляващият ръст на дела на плащанията в национални валути между Русия и Китай не само отразява икономическия и геополитически завой на страната ни на изток, но е и част от по-глобална тенденция, която ще набира сила през следващите години“, казва Бахтин.

За Китай е изгодно да купува още повече руски газ и петрол за национални валути, тъй като останалите вносни суровини трябва да се купуват главно за американска валута от самите САЩ или техните съюзници. Това означава, че Вашингтон може незабавно да прекъсне значителен поток от енергийни ресурси към Китай. Неуязвими ще останат само доставките на руски суровини, които Западът не може да достигне дори чрез санкции и тавани на цените.

Разбира се, дедоларизацията и преходът към юана не винаги протичат гладко, тук има и някои нюанси. По-малко западни валути започнаха да се вливат в Русия, но Русия все още се нуждае от долари и евро за закупуване на вносни стоки, включително като част от паралелния внос, а юаните все още се ценят повече в Азия.

„Недостатъкът е, че юанът не се използва едновременно с долара и еврото, а вместо това често е единственият метод за разплащане във външнотърговски договори. Използвайки юана, руските вносители поемат рисковете на китайската икономика и геополитиката на КНР“, посочва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на банка “Зенит”.

Освен това възникнаха проблеми при прехода към търговия с национални валути с Индия. Русия започна да доставя своя петрол там в огромни количества срещу местната валута - рупии. В резултат голяма част от приходите на нашите износители остават в сметки в рупии. И това оказа натиск върху курса на рублата.

Факт е, че Индия купува много руски стоки, но самата тя изнася почти същите групи стоки като Русия. Следователно в Индия почти няма какво да купуваме, тоест няма за какво да харчим рупиите, които печелим. Освен това руските банки не успяха да конвертират такива обеми рупии в рубли.

„Не се получи да търгуваме с Индия чрез бартерна схема. Индия изнася значително количество от същите продукти, които имат руските компании (горива, благородни метали, органични химикали и др.). В същото време затвореността на вътрешния валутен пазар на Индия създаде проблеми за изтеглянето на валутни приходи в рупии“, казва Владимир Евстифеев.

Вярно е, че през септември ръководителят на ВТБ Андрей Костин увери, че две големи банки - ВТБ и “Сбербанк”- вече са се научили да конвертират рупии в сметките на руски износители в рубли, така че невъзстановимата валута от Индия вече не може да оказва натиск върху рублата.

В същото време руските износители започнаха да прехвърлят търговията с Индия към китайската валута юан. Това е по-удобно, по-просто и търсенето на юани сред руските вносители е огромно. Индийското правителство, разбира се, не е много доволно от това, но те не могат да забранят на частните си компании да купуват руски петрол за юани.

„Пълният преход към търговия с национални валути е невъзможен без развита инфраструктура на финансовия пазар. Например, трудно е да се търгува с Турция в лири, когато тя губи десетки проценти годишно. За нормализиране на търговията с национални валути ще е необходима широка диверсификация на инструментите за хеджиране, а това е възможно само при дълбока интеграция на банковите системи на двете страни контрагенти“, обяснява Евстифеев.

Що се отнася до рублата, властите вече са предприели редица мерки за нейното укрепване. Това не е само увеличение на ставката на Централната банка, но и президентски указ за задължителна продажба на приходите от износителите. „Това ще ви позволи да контролирате курса на рублата почти ръчно“, казва Чернов.

В допълнение, укрепването на рублата ще бъде подпомогнато от увеличаване на приходите от износ на Русия, което може да се случи поради намаляване на отстъпката за руския петрол или увеличение на други експортни позиции на доходите на Русия, добавя експертът, тъй като това ще помогне и за намаляване на валутния дефицит в страната.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук