Въпросът с данък добавена стойност /ДДС/, който вълнува бизнеса, изглежда, че е решен за 2022 г., но остават споровете относно ползите от неговото намаляване. Нещо повече, редуцирането му от 20% до 9% за някои стоки и услуги въобще не се усети от потребителите, пише в свой анализ Станимир Кронев, цитиран от "Марица".

На последното си заседание служебният кабинет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. В проектозакона се предлага с цел справяне с последиците от пандемията от COVID-19 да се удължи срокът за прилагане на намалената ставка от 9 на сто за някои стоки и услуги до прекратяване на обявената извънредна епидемична обстановка на територията на страната.

В подкрепа на това в раздел „Финанси“ на коалиционното споразумение между четирите партии е записано, че „ДДС през 2022 г. остава стабилно, включително диференцираните антикризисни ставки. Предвидено е в рамките на 2022 г. да се направи анализ на ДДС с оглед диференциране на ставката в определени отрасли, намаляване на ставката и/или обратно начисляване - с краен срок за изготвяне на анализа 09.2022 г.“ По време на преговорите за съставяне на кабинет обаче финансовият министър Асен Василев беше категорично против редуцираните ставки на данъка.

Припомняме, че от 1 юли 2020 г.

в България започна да се прилага намалена ставка на данък добавена стойност от 9% за някои сектори, които са най-силно засегнати от икономическата криза, породена от ковид пандемията. Това са ресторантьорски и кетъринг услуги, бебешки храни и пелени и книги. Освен ресторанти, с намалена ставка за ресторантски услуги са и  заведенията на самообслужване с маси и столове, персонал, хранене на блок-маса в туристическия бранш, когато това не е част от хотелската услуга, както и тестовете за коронавирус.

Намалената ставка на ДДС в размер на 9% за изброените стоки и услуги е временна и с фиксиран срок - първоначално до 31 декември 2021 г. Въпреки действието ѝ, крайният потребител не усети ефекта й. Преди пандемията България прилагаше намалена ставка на ДДС единствено за туристическите услуги в размер на 9%. За останалите стоки и услуги ставката е 20 на сто. Обратно начисляване на ДДС пък се прилага единствено при закупуване на зърнени и технически култури, а правилото се въведе преди 2 години с цел стопиране на данъчни измами.

През октомври от Министерството на финансите направиха предложение да се удължи срокът на действие на антикризисната мярка до прекратяване на обявената извънредна епидемична обстановка в България. С решение на служебния кабинет тя бе удължена до края на март 2022 г.

Преди дни служебното правителство даде картбланш за начало на преговори с ЕК за намаляване на ставката на ДДС за доставки на електроенергия, природен газ и отопление. За да не се стигне до драстичен скок на тока за бита от януари, от Министерството на енергетиката предложиха 10% ДДС за електроенергията и компенсации за електроразпределителните дружества и Електроенергийния системен оператор.

Експерти от различни области обаче са категорични, че не е удачно да се намалява ДДС на всички стоки и услуги. Според Пламен Донев, старши мениджър в одиторската компания "Делойт България", намаляването на ДДС до 15% на всички стоки, както предлага КНСБ, само ще увеличи други данъци, за да се попълни бюджетът. Намаляването на ДДС автоматично ще има загуба на съществени бюджетни приходи за стотици милиони левове.

Тези приходи по някакъв начин ще трябва да бъдат компенсирани, тъй като заявките на служебното и новото редовно правителство са в посока на това, че няма да има намаляване на бюджетните разходи и всяка една „дупка“ ще доведе до увеличение на дефицита и държавния дълг.

Подобно становище поддържа и проф. д-р Юлия Добрева, преподавател във ВУЗФ. В свой анализ в investor.bg, тя посочва, че „намаляването на ДДС трябва да има формата на стимул, а не на социална мярка, имаща за цел да компенсира ниските доходи в период на нарастваща инфлация.

При такива обстоятелства се прилагат мерки, които целят овладяване скока на цените и тяхното нормализиране - напр. увеличаване на лихви и увеличаване на заплащането. Особено важно е дори да не се подават сигнали за намаляване на ДДС, защото това ще доведе до забавяне на потреблението и неговото отлагане за времето, когато мярката ще бъде в сила. 

Намаляването на ставката на ДДС изглежда на пръв поглед една добра мярка, насочена към облекчаване на крайния потребител в период на свито потребление.

През 2020 г. някои държави, като например Германия и Великобритания, намалиха временно процентната ставка за период от 6 месеца. Въпреки това има много причини, които налагат намаляването на ДДС ставката да бъде внимателно обмислена мярка, преценена на база макроикономическия климат и целите, които се залагат с такова намаление".

Данъкът в България на средно ниво в ЕС



Нормалната ставка от 20% на ДДС в България, е по-добра в сравнение с други държави в ЕС. Преди пандемията, страната с най-висок ДДС - 27%, е Унгария, а с най-нисък Люксембург със 17 процента. С по-голямо ДДС от нас между 22% и 25%, са Италия, Гърция, Полша, Финландия, Хърватия, Швеция и др.

Като мярка срещу икономическата криза срещу ковид всички държави членки на ЕС, както и Великобритания, редуцираха с различен процент данъка. Във Франция той падна до 2,1 - при 20% преди това. Люксембург също го намали до 3%, Испания слезе от 21% на 4%, а Италия и Ирлания - съответно на 4,8%, при нормални стойности 22% и 23%. 

По принцип стандартната минимална ставка на ДДС за всички стоки и услуги в ЕС е 15%.

„Финансовите министри на Европейския съюз се съгласиха миналата седмица да променят правилата на ЕС така, че да могат да намалят ДДС върху стоките и услугите, свързани с борбата с изменението на климата, опазването на здравето и подготовката на ЕС за цифровата ера. В същото време те се съгласиха постепенно да премахнат до 2030 г. някои от съществуващите по-ниски ставки на ДДС за изкопаеми горива или други стоки, които увеличават емисиите на парникови газове“, отбелязва bloombergtv.bg.