В навечерието на професионалния празник на строителя 26-и октомври вместо да отбележат Димитровден и да се подготвят за спокойна зима, както са правили техните предшественици, браншът у нас се среща с ръководствата на политическите сили. В интервю за в. "Труд" зам.-председателя на Камарата на строителите в България Владимир Житенски коментира какво трябва да се промени в законодателството, за да не бъде използван секторът повече за политически цели.

– Г-н Житенски, не посрещате ли с огорчение празника на строителя, който се чества днес – 26-ти октомври, предвид зачестилите нападки срещу индустрията?
– Не! Да съм огорчен от какво – от лъжите, които се изляха без лимит, от критикарите, които се определиха за „експерти“, от шума на стария двигател, в който недозирано наляха масло и започна да пуши, или от уличната присъда на тези, които в живота си не са изградили нищичко? От какво точно да съм огорчен? Нападките могат да се превърнат в критика само, когато са подчинени на аргументи, на факти, на компетентност. Това засега не се забелязва. Строителят в днешна България е потомък на Кольо Фичето, чиито градежи са национално богатство. Този празник е посветен на тези, които изградиха и продължават да градят, на тези, които създават и работата им остава видима за векове! Искам да поздравя всички строители и да им пожелая здраве, сили и вяра, и им отправям поклон, без тях нямаше да изградим нищо!

– Защо според вас строителите се превърнаха в изкупителни жертви и лост за правене на политика?
– Отговорът е много прост – защото се виждат! Защото са на открито. Защото се говори за „милиони“. Превърнахме се в удобен инструмент за манипулации. Как да упрекнеш браншовете или „институциите“, чиито служители работят на умерена температура 23 градуса, на затворени прозорци и със спуснати тежки завеси! В подобна среда се генерират силни интереси. И когато решат, че е настъпил момента да ги осъществят просто дръпват „завесата“ и от висок хоризонт фокусират строителя навън. Той е опорната точка, която съзират. Перспективата е наука! А някои „политици“ я разбраха като възможност и умело се възползват от това. Боравят ловко с риторика, граничеща с демагогия, осъзнавайки, че това е шансът им към властта. Стойността на техните интереси е съсипването на бранша. Палитрата е в контрастната гама от тъмно синьо към червено! Имаха този шанс и преди време на няколко пъти участваха в управлението на страната ни. Демонстрираха по най-изчерпателния начин думата „може ми се“. След което слязоха от пиедестала на властта, но не с достойнство. За тези няма „мандат“, тяхното е гурме – канибализъм. Седят в стерилна среда и отразяват творческите си идеи за съсипване на строителния бранш, през свои и побратимени „разследващи медии“! За интереса им няма цена, апетита им няма засищане!

– В срещите, проведени от Камарата на строителите в България с ръководствата на политически партии и институции, получихте подкрепа за законови промени и уверение, че строителният бранш няма да бъде използван за политически цели. Кои правила трябва да бъдат спешно променени в сектора?
– Това ми звучи като „обещано-спазено-неспазено“ от един телевизионен формат. Ние не сме политици, казахме го многократно! Ние градим, спазвайки негово величество закона! Но понеже не участвахме като избиратели и като гилдия в неговото сътворяване, сега заявихме, че сме готови да помогнем Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки да станат истински европейски норми. Целта ни е да се направят максимално обективни корекции, за да могат 250 000 български строители да се чувстват като равнопоставена част от европейското семейство. Получихме уверението, че ще ни чуят и вземат предвид. По отношение на обещанието, че повече няма да бъдем използвани като инструмент за политически цели ще кажа: Тези, които работят в нашия сектор повече от 10 години, не се смеят в цирка! Е, аз съм от 25 години в този бранш.

– Подкрепяте ли идеята държавата да въведе стандарти за използваните материали, за цената на всяка строителна дейност и за труд, така че инвестиционният процес да бъде по-предвидим и да се спрат дъмпинговите цени в търговете?
– С идеи работят творците. Държавността има темели, чиито покрив е закона. Стандартите са основи за прозрачност и предвидимост. Това е съвкупност от правила, които гарантират държавността, а не територията. Казах го няколко пъти този месец – българският строител се съобразява със закона. 

– Възможно ли е нападките срещу сектора да са породени от факта, че българските строители строят бързо, качествено и значително по-евтино от европейските си конкуренти и това ги прави опасни съперници?
– Това не са нападки, а координирана икономическо-политическа атака. Българите, които отиват да работят в Европа, са обикновено оперативни изпълнители на процеса. Няма шанс да те допуснат след хърватската граница като участник в консорциум или като главен изпълнител – не сме с равен старт! Там статутът ни е на гастарбайтер или на турист! „Европейските строителни компании“ идват в България с изключителен апетит и амбиции. Тримата представители, обикновено двама адвокати и един инженер, идват да управляват парите по обекта, а българските строители да го изградят в срок, качествено и с бюджет, който лачените строителни брокери им определят, ако благоволят! Аз за тези години не съм видял нито механизация, която са докарали от Европа, нито работници. Това не е конкуренция, това е рафиниран рекет. И мисля, че почти не съществува инфраструктурен проект, започнат от чужда строителна компания, който впоследствие да не се налагало да бъде завършен от българските строители.

– Какви мерки трябва да вземе държавата, за да спре изтичането на ръководни и изпълнителски кадри в сектора? Още повече, че само преди дни от КСБ алармирахте, че 15 млрд. лв. могат да останат неусвоени заради липсата на достатъчно персонал и изтичането на кадрите в чужбина.
– По този въпрос с мерките попитайте тези, които отговарят за държавата по тази тема. Не зная как функционира държавният механизъм в тази посока и не мога да съм полезен с отговор. Мисля, че ако премахнем двойния стандарт, ако се регламентират правила от европейски, а не локално-балкански тип и ако законите, които ние спазваме, държавата прояви воля и ги наложи на сивия сектор в нашия бранш, да работим на часови ставки взети от Европа, към която принадлежим и се повиши самочувствието и стандарта на българския строител, не само ще останат тук, но и продуктът ще бъде друг, и постъпленията от данъци също. Ще ви кажа, че в регистъра на Камарата на строителите има малко над 5000 фирми, а други близо 15 000 дружества работят извън закона в т.нар сив сектор и не плащат данъци.

– Нужни ли са мерки за привличане на персонал от трети страни извън ЕС?
– Да, нужни са за съжаление! Темата е много дълга, но ние ще дадем обосновка и от Камарата на строителите ще внесем това предложение, като някаква временна мярка. За да постигнем устойчиви резултати е въпрос на визия и воля да се промени мотивацията и професионалното образование в ритъма на това, което предстои следващите 15 или 20 години да се построи в страната ни. Разберете, без сериозни промени няма да се получи. През миналата година средно образование със строителна насоченост у нас са завършили 708 човека, а от тях едва 28 са продължи да се обучават в тази сфера. Това е пагубно за сектора.

– Нормално ли е в държава, член на ЕС отделни компании и цял сектор да бъдат обявени за лоши?
– А, кой дава тези квалификации? Мисля, че в предходните въпроси Ви отговорих. Не е нормално безнаказано всеки да говори каквото си иска и където си иска! Да клевети когото и както пожелае! И обикновено това се прави от хора с изключително колебливи качества, с достатъчно свободно време, с глетаво съдържание в областта на собствената им същност. И винаги по поръчка.

– Разкажете ни, кризата как се отрази на ръководената от вас фирма?
– Ще направя аналогия с медицината. Трябва добра диагностика, след което следва лечението. Едно е сигурно, ако има тумор, лечението е операция и колкото по-добър е хирургът, толкова по-малък е шансът на тумора! А в нaшия случай този тумор ще го „оперираме“ и „лекуваме“ в съда! Това не означава, че съдът ще ни възстанови моралните щети, те не се компенсират. Но ако не се бориш със злото, значи, че го поощряваш. Когато изчистим помията от нас чрез установения от законите на Република България ред и виновните понесат своята отговорност, се надявам, че желаещите да се включат в подобна инвазия в бъдеще рязко ще намалеят. За да се види доброто, трябва да го ограничиш от злото. Иначе си изпълняваме ежедневните задължения. Градим и няма да спрем.

– Нужна ли е повече предвидимост за бизнеса? Само преди дни от КСБ обявиха, че заради зациклянето на програмата за саниране е застрашена работата на редица фирми от бранша, които са направили инвестиции и са насочили основната си дейност в сферата на енергийната ефективност.
– Когато има предвидимост, може да се планира, когато планираш, има относителна устойчивост. Когато има относителна устойчивост, има здрав бранш. Когато има здрави браншове, това води до предвидима икономика. А когато има устойчива икономика, има държава и усмихнати хора. Ние забравихме усмивките! Но ще се борим, за да си ги върнем! Имаме нужда от ясна цикличност при проектите и възлагането им. В момента сме в положение, в което две или три години има свръхнатовареност, след което отново две или три години няма почти никаква работа. Подобни трусове затрудняват много бранша. Ние инвестираме в работниците си и искаме те да имат сигурна и постоянна работа. Искам да завърша с една източна мъдрост: Без обикновени хора, няма и велики хора.

Владимир Житенски е заместник-председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България от края на февруари тази година. Той е изпълнителен директор на една от най-големите български строителни фирми “Джи Пи Груп” с над 20-годишна история.