Присъединяването на България към еврозоната няма да доведе до обедняване на гражданите, твърди икономистът и финансов анализатор Борис Петров пред БГНЕС. Според него страховете, разпространявани в публичното пространство, не отговарят на икономическата логика и историческия опит.

Какви са реалните ефекти от преминаването към еврото?

Според Петров процесът е аналогичен на деноминацията на лева през 1999 г., когато многото нули бяха премахнати и се въведоха банкноти с нова номинална стойност. Единствената разлика сега е, че ще използваме банкноти с образите и символите на еврозоната.

Очакваните ценови промени ще засегнат предимно стоки с много ниска абсолютна стойност (под 2 лв.), но като цяло потребителите няма да усетят осезаема инфлация, която да доведе до намаляване на покупателната способност.

Как ще се отрази еврото на лихвите по кредитите и влоговете?

Преходът към еврото ще направи лихвите по-влоговете по-гъвкави и потенциално по-високи, тъй като банките в еврозоната работят в различна система на управление на ликвидността.

Българските банки в момента са свръхликвидни поради високите минимални задължителни резерви, определени от БНБ. В еврозоната те оперират при дефицит на резерви, което води до по-висока цена на влоговете и съответно по-добра възвръщаемост за спестителите.

Относно ипотечните кредити, Петров не очаква промяна в средносрочен план, тъй като техните лихви са резултат от дългосрочни фактори, включително паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Готова ли е българската икономика за еврозоната?

Един от най-честите аргументи срещу въвеждането на еврото е, че българската икономика не е готова. Според Петров това твърдение не е коректно, тъй като България на практика е част от еврозоната още от 1997 г., когато левът беше обвързан с германската марка, а по-късно – с еврото.

"Нищо не се промени между 1997 и 2001 г., когато беше въведено еврото, и нищо съществено няма да се промени между 1 януари 2025 г. и 1 януари 2026 г., когато официално ще преминем към него", подчертава анализаторът.

Какви ще са ползите за България?

Очакваните положителни ефекти от въвеждането на еврото включват:

  • Увеличен туристически поток и търговия
  • Подобряване на имиджа на България като инвестиционна дестинация
  • Интегриране на българските активи в общия пазар на еврозоната
  • Стабилност и предвидимост на финансовата система

Освен това исторически данни от Централна Европа и Балтийските държави показват, че влизането в еврозоната води до увеличаване на благосъстоянието и доходите.

"Самият процес на присъединяване вече доведе до ръст на реалните ни доходи, който в момента изпреварва този на всички държави от еврозоната. Това означава, че ние забогатяваме по-бързо, отколкото другите членки на валутния съюз", заключава Борис Петров.

Ползи срещу митове

Противниците на въвеждането на еврото често изтъкват опасения за инфлация, икономическа нестабилност и загуба на суверенитет. Въпреки това, реалните икономически данни и опитът на други държави не подкрепят тези страхове.

България вече функционира в рамките на еврозоната чрез валутния борд, което означава, че на практика монетарният суверенитет е ограничен от десетилетия. Основните промени след приемането на еврото ще бъдат технически, но ще доведат до по-голяма предвидимост, по-лесен достъп до капитал и по-стабилна икономическа среда.

Следователно, въвеждането на еврото не само няма да доведе до обедняване, но ще осигури допълнителни икономически ползи, ако бъде управлявано правилно.