Националният осигурителен институт (НОИ) се подготвя за служебно преизчисляване на пенсиите на над 355 хиляди българи от 1 април, но зад сухата статистика се крие поредица от социални парадокси. Мярката е насочена към възрастните хора, които са продължили да трупат осигурителен стаж през изминалата година, като целта е да отрази техния допълнителен принос към системата. Процедурата се извършва автоматично, за да се спести на пенсионерите подаването на документи, но финансовият ефект за мнозина ще бъде едва забележим или дори нулев.
Елка Атанасова, началник на отдел „Методология на отпускане на пенсиите“ в НОИ, заяви пред БНР, че право на тази актуализация имат единствено лицата, полагали труд през предходната календарна година. Данните обаче показват, че средната добавка за масовия случай ще бъде в рамките на скромните 6 евро.
Най-сериозното разочарование очаква десетки хиляди пенсионери с най-ниски доходи, чиято реално изработена пенсия е под законовия минимум от 322,37 евро. Тъй като държавата доплаща разликата до този праг, всяко увеличение на личната им пенсия води до автоматично намаляване на държавната субсидия.
В резултат на този административен механизъм, крайната сума в джобовете на най-уязвимите остава непроменена, което на практика обезсмисля техния допълнителен труд от финансова гледна точка.
Разслоението сред работещите пенсионери става все по-осезаемо. За близо 147 хиляди души, наети предимно на непълен работен ден в сектори като услугите и търговията, увеличението ще бъде символично – между 50 цента и 10 евро.
В същото време около 91 хиляди висококвалифицирани кадри, като лекари и инженери, които се осигуряват на високи доходи, могат да получат актуализации до близо 200 евро.
Тези специалисти обикновено избират да подават изрични заявления за преизчисляване на база осигурителен доход, което допълнително разтваря ножицата на неравенството в третата възраст.
Тенденцията възрастните хора да остават на пазара на труда е във възход, като броят им е нараснал от 237 хиляди през 2020 година до над 360 хиляди днес.
Този процес не е продиктуван толкова от желание за професионална реализация, колкото от нарастващата линия на бедност и острия недостиг на кадри в икономиката.
Бизнесът в сфери като охраната и почистването все по-често разчита на пенсионери, за да запълни дефицитите си, докато самите те са принудени да работят, за да компенсират ниската покупателна способност на своите пенсии.
