Затънтените плажчета на нашето Черноморие изчезнаха и всички се юрнаха към оазиса Ситония (СНИМКИ)

Гръцкият полуостров Халкидики е толкова близо до България, че и пътуването за уикенд си заслужава. Халкидики, гръцкият полуостров с три ръкава в Егейско море, е толкова близо до София, че си струва даже да се прескача до там за по-дълъг уикенд. И ако в душата ви тлее носталгия по изчезналите ненаселени закътани плажчета на нашето Черноморие, то Халкидики е мястото.

 

Тук ще намерите слънчеви пясъчни плажове, живописни заливи, рибарски селца, къмпинги и малки курорти. И, разбира се, онова гръцко фантастично синьо на небето и морето. Любителите на лукса също няма да останат разочаровани – петзвездните удоволствия са на ниво, предлагани от хора, за които туризмът е стар бизнес и основно препитание.

До Халкидики сравнително бързо се стига с кола – разстоянието от София до Солун е 370 км, а оттам следват още средно 100-ина до избрания курорт. Преминаването на границата си е късмет – може да стане за минути, а ако се е натрупала опашка по някакви причини – да почакате час-два. След Промахон ширината на пътя се променя – макар и да не е магистрала, шосето е предимно трилентово и добро.

Не е добра идея да пътувате към Халкидики през почивните дни – солунчани масово се изнасят нататък и може да попаднете и в задръствания. От град Неа Мудания след Солун се разделят пътищата (вече не така широки) за двата туристически ръкава на Халкидики – Касандра и Ситония. Третият е независимата монашеска република Атон – Света гора. Там може да попаднете, ако сте от мъжки пол и получите специално разрешително от гръцките власти, което се издава след писмо от нашето посолство. Ако не отговаряте на горните условия, ще трябва да се задоволите с туристическа обиколка с корабче около планинския ръкав, на чийто нос гордо се извисява връх Атон на Свещената планина, почти винаги забулен в облаци.

Разходката с туристическото корабче е приятно изживяване – срещу 20 евро получавате гледка към 10-ина от 20-те манастира, разказ на 4 езика за монасите и тяхната република. По обратния път – след почивка в Уранополи – ви очаква фолклорна програма с хора и песни от всички краища на Гърция, някои от които подозрително приличат на родните. Но да се върнем към туристическите места.

Солунчани препоръчват Касандра – най-западния ръкав, ако си падате по по-лъскави места, с повече таверни, барове, дискотеки и въобще бурен нощен живот. Разбира се, Касандра предлага и уюта на малките симпатични курортни селища, белите плажове и скалистите заливи.

За местните обаче май Ситония е предпочитаното място и за строеж на вили и за бягство от големия град.

Първото, което грабва в Ситония, е изобилието от зеленина – планината се издига все повече, колкото повече напредваш към носа на полуостровчето, завършващо с отнемаща дъха гледка от високото долу към морето.

Зелените хълмове се спускат живописно към брега, а скалите образуват живописни заливчета с малки или по-големи плажове, където е напълно възможно да се окажете даже сами. Тук няма да видите километрични пясъчни плажове, а в морето трябва да стъпвате внимателно заради подводните скали и камъни. За сметка на това водата е изключително чиста и по-солена от тази в Черно море, което прави плуването по-лесно и приятно.

Ситония не допуска твърде много цивилизацията до себе си. На мястото, където в Слънчев бряг или Златни пясъци са построени 10-ина хотела, тук ще има един-два и по никакъв начин няма да се налага да се бутате със съседите си по хавлия на плажа. На никого и не му хрумва да строи хотели-мастодонти в малките курортчета – местата за подслон са ниски, стилни, елегантни и в хармония с околната красота.

Да сте с кола на Халкидики е важно – разстоянията между различните селища и заливи с плажове са сравнително малки и задължително трябва да се обиколят – мястото, в което сте отседнали, със сигурност не е достатъчно, за да се докоснете до цялата прелест на полуострова. Ако сте тръгнали с група с автобус, не е проблем да наемете кола или мотоциклет на място.

Най-известното курортно селище е Неос Мармарас, построено амфитеатрално на върха на три хълма, достигащи височина от 811 м. Селището е основано през 1922 г. от бежанци от остров в Мраморно море. В Неа Мармара също няма големи хотели – туристите отсядат в неголеми уютни хотели или частни къщи. Таверните гледат към морето и пристанището и повечето са непретенциозни, но чисти и уютни. Съвсем както у нас, по стъргалото са отворени десетки магазини и сергийки със същия асортимент.

Дискотеките работят до ранни зори.

Наблизо, от другата страна на залива е известният петзвезден курортен комплекс Порто Карас със страхотни пясъчни плажове, яхтено пристанище, басейни, игрища за тенис, голф и други глезотийки. Дори и да не сте гост на комплексите, срещу няколко евро може да прекарате деня на шезлонгите под сламените чадъри край живописния залив на един от плажовете в Порто Карас. От стилния плажен бар се носи релаксираща музика и просто не ти се иска да си тръгнеш от това място.

Източник: greecewelcome.eu