На 27 октомври няколко зелени неправителствени организации са изпратили ново, над 20-о, писмо-донос до Бернската конвенция срещу довършването на АМ Струма през Кресненското дефиле, пише "Еко Новини".

Той е подписан от Андрей Ковачев - бивш главен съветник на Борислав Сандов и Тома Белев, докато бяха министър и заместник-министър в Министерство на околната среда и водите.

Другият подписан е Петко Цветков от швейцарската фондация Биоразнообразие. И двамата са бивши съпредседатели на партията „Зелено движение“.

На 39 страници еколозите са преповторили всички неистини, които ежегодно изпращат до Бернската конвенция вече над 8 години.

Едно от най-скандалните неща, което прави впечатление в писмото, е, че зелените твърдят пред Конвенцията, че имат подкрепата на цялото общество, че и протестите им в Кресна, на които присъстваха около 20 човека – зелени активисти и собственици на незаконните ханчета и рафтинг комплекси в Кресненското дефиле, били масови.

Реално на протестите им присъстваха само няколко местни, а всички други бях шепа известни зелени активисти, които бяха дошли от София специално за протест. Освен това голяма част от тях прекарват летните месеци в село Влахи, което както Еко Новини разкри, е завзето от зелените.

Както се разбра вече, в населените места около Кресненското дефиле се организира подписка, в която се подписаха над 6000 души в подкрепа на довършването на магистралата, и то само за 15 дни.

Организаторите обявиха, че подписката е изпратена до Европейския парламент, Европейската комисия, Министерски съвет и Народното събрание.

От вече над 20 години еколозите пишат писма до различни европейски институции в опити да провалят АМ Струма. През това време заради саботажа на зелените НПО, групирани в Коалицията „За да остане природа в България“, в Кресненското дефиле са загинали 74 човека, а ранените са над 400.

Този статистика е най-черната за цяла Европа. Няма път в никоя друга европейска държава, който за такова кратко разстояние, само 16 километра, да е взел толкова много жертви.

Статистиката обаче не може да спре еколозите, които правят всичко възможно, за да блокират проекта. От две десетилетия лобират за швейцарска фирма, която иска да строите тунел в Кресненското дефиле, чиято стойност би била над 2 милиарда евро.

Това се случва въпреки всичките доводи на експерти и учени, включително и от БАН, че изграждането на подобен тунел би било опасно, тъй като районът е най-сеизмичният в България, а скалите са регионът са радиоактивни.

Новият донос  е изготвен от следните екоорганизации:

1.„Сдружение за дива природа Балкани“. Зад него стои Андрей Ковачев, който само в рамките на един месец, заведе 9 съдебни дела срещу Оценката за въздействие върху околната среда на АМ Струма. Всичките до едно отхвърлени от съда. Съпругата на Ковачев, Катерина Раковска, заедно с жената на Тома Белев, Веселина Кавръкова, управляват клона на швейцарското НПО WWF (Световен фонд за дивата природа).

2. „Българско дружество за защита на птиците“, ръководено от Ирина Матеева. Това е организацията, получила най-много грантове директно от Европейския съюз и обществени  поръчки от бюджета. Сумите, които са получили са над сто милиони лева.

3.CEE Bankwatch Network. Това е много подозрителна еко мрежа . Членове са само зелени неправителствени организации от бившите социалистически страни.

Основната им дейност е да блокират енергийни и транспортни проекти в Източна Европа. Примерите са много. Те се опитват да спрат реконструкцията и финансирането на  електроцентралата в Ровинари, Румъния. Имат искания и водят дела за затваряне и спиране изграждането на ВЕЦ в Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Грузия ,България и Румъния.

Една от основните им кампании е срещу довършването на АМ Струма и изграждането на транспортен коридор V в Босна и Херцеговина. В България техен представител е еко сдружението „За Земята“.

4.„Институт за Зелена политика“. Този институт всъщност е НПО с един член - Петко Ковачев -  бивш съпредседател на „Зелено движение“. Неговият "институт " се е специализирал във  водене на дела срещу енергийни проекти. Едно от тях е срещу Оценката за въздействие върху околната среда на 7 реактор на АЕЦ Козлодуй. Ковачев е работил и в „CEE Bankwatch-Прага“.

5.Сдружение „За Земята“, което стана известно преди време, защото заради водените дела от членовете му, строителството на софийския завод за битови отпадъци беше забавно с над 3 години.

Тези екоактивисти, написали компромата от 39 страници до Бернската конвенция срещу довършването на АМ Струма през Кресненското дефиле, са настоящи и бивши членове и на партията „Зелено движение“.

Всички те се занимават основно с участване в обществени по европрограми за околната среда. Само за последния седемгодишен програмен период, за такива дейности от Европейския съюз и националния бюджет са отпуснати над един милиард лева. Тези огромни пари с нищо не са спомогнали за съхранението на животинските и растителни видове.

Напротив, въпреки изхарчените стотици милиони, бракониерската сеч вече е пандемия. Заради масовото обезлесяване на много места в  България от наводнения всяка година загиват хора, а щетите са за стотици милиони.

Зелените обаче нямат финансов интерес да се борят с този проблем, а се занимават единствено с големи и общественоважни проекти.

През последните 8 години, въпреки че зелените ежегодно не само пишат подобни писма до Бернската конвенция, ами изпращат и цели делегации, нито веднъж Конвенцията не е гласувала да започне разследване на АМ Струма и нито веднъж не е намирала нередности в проекта.

Бернската конвенция, чието официално наименование е „Конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания“ е орган на Съвета на Европа. Всички 47 страни от Съвета на Европа са подписали документа, който гарантира спазването на екологичното законодателство в съюза.

Решенията на Постоянния комитет към Бернската конвенция имат сериозна тежест и обикновено Европейският съюз и Европейската комисия се съобразяват с тях. България се присъединява към Бернската конвенция през 1991 година.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук