Коя се оказва най-ценната находка, след приключване на спасителните разкопки при Скутаре? За тях разказа археологът Елена Божинова, която даде интервю пред радио "Фокус".

- Г-жо Божинова, разкажете ни какво още открихте в последните дни на спасителните разкопки при Скутаре?

- Успяхме да завършим проучването на този парцел в тази част от селището, да проучим всички структури, които бяхме регистрирали. Така, както винаги се получава на разкопки, разбира се, в последните дни се отвори малко повече работа, тъй като четири от структурите, които копахме, вкопаните, се оказаха кладенци, т.е. имаше доста да се изкопава в дълбочина.

Интересното беше, че единият от тези кладенци е най-големият досега от всички, както и проучени на това селище, с диаметър 3,30 м и се отнася към средната бронзова епоха, т.е. едни от ранните кладенци.

Доста ни изненада и тепърва ще постави много въпроси всъщност защо е било необходимо да се направи такъв голям кладенец, очевидно е имало много голямо население или много животни, които са имали нужда от тази питейна вода.

А данните от проучванията ни към момента показват, че няма много жилищни структури от средната бронзова епоха. Те са малко, относително малко на брой, разпръснати една от друга и по-скоро свидетелстват за големите стада, които тези хора са притежавали. Пак в един от последните дни открихме в един от питосите – ако си спомняте при предното интервю разказвах, че има доста питоси от римския период, които в повечето случаи са групирани в определени малки площи, вкопани в земята.

Смятаме, че вероятно там е имало навеси, под които те са били поставени и съответно се е съхранявала храната. Много често тези питоси са използвани и след това изваждани през средновековието. Един обаче е убягнал на хората от средновековното и в него са били укрити един изцяло запазен железен косер и една бронзова апликация на бог Дионис, представена с пантера до него.

Апликацията е много добра изработка, височината й е от 12-13 см и вероятно е била прикрепена, със сигурност е била прикрепена към някакъв голям, дървен най-вероятно предмет, може би колесница.

Обикновено колесниците са били украсявани с такива хубави апликации и често Дионис, който е сред най-популярните сред тракийското население божества, е възможно да е бил прикрепян към някаква масивна дървена мебел, врата, сандък или нещо друго, не можем да кажем със сигурност. Това е реално и най-хубавата находка, която имаме в тази част на селището.

- Казахте, че нещата се реставрират, а какво предстои оттук нататък да се случи с тези находки? 

- Сега предстои следващият етап от работата на екипа ни. Първият етап е да се проучат нещата на терен, след това вече в базата – ние имаме база, която ни предостави кмета в Скутаре в самото село, където складираме целия масов материал. А това е огромно количество керамика, която тепърва предстои да бъде анализирана, описана, подредена.

Тя ще ни помогне да синхронизираме отделните структури, т.е. кои са съвременни, също така да определим по-точно хронологията им. А по-малките находки и тези, които имат вече по-висока стойност, както научна, така и художествена, ще бъдат реставрирани и консервирани в реставраторското ателие на нашия музей, на Регионален археологически музей Пловдив, и по-късно вече ще бъдат оценени от Фондова комисия дали и кои от тях ще постъпят в основния фонд на музея, кои в Научноспомагателния фонд, а кои ще останат само за научно обработка.

Но това ще се случи в един по-късен етап след почистването им.

- И доколкото разбрах ще бъдат показвани някъде, ще участвате в изложби.

- Ние традиционно - Регионалният архиологически музей Пловдив, участваме в изложбата "Българска археология“, която се организира от Националния археологически институт с музей, която представя най-атрактивните обекти и находки, открити през предходната година.

Тя се открива февруари месец всяка година. Миналата година участвахме с 16 предмета в тази изложба, което беше една, за първи път толкова много предмети от разкопки в Пловдив бяха представени на тази изложба.

И със сигурност тази година също ще предложим някои от предметите, включително тази апликация на Дионис да бъде представена в тази изложба. Нашият музей също организира подобна изложба "Археологически открития“, която отново представя най-интересните находки и обекти, които са проучени предходната година, и се надявам някои от находките да намерят място и в тази изложба също.

- Да, аз пак се сещам за тези кладенци. Доколкото разбрах и от други ваши колеги, тези кладенци са нещо рядко. Вече добива ли се една ясна представа за поселението там, какво точно е било, какви са били тия хора, с какво точно са се занимавали?

Селско по своя характер селище, което се е занимавало със земеделие и животновъдство. Поради тази причина са правили тези кладенци. А те ни поставят доста въпроси, за които тепърва ще трябва да потърсим отговори, защото селището е разположено на около 1.5 км от река Марица – това е голяма река с много вода, постоянен водоизточник, Марица е имала редица притоци.

Защо те са избирали точно това място, където не си имали постоянен водоизточник? Или е имало някакъв проблем с водата, като подобна ситуация има на Емпорион Пистирос, който е на самия бряг на Марица, но въпреки това хората, живеели в това селище, са копали кладенци. Т.е. поради някаква причина те не са харесвали водата от Марица.

И обяснимо е това за хората, че те са искали по-чист водоизточник, по-чиста вода за битовите си нужди. Но тези много кладенци, които откриваме на Скутаре, тези големи по размери кладенци, говорят, че те по-скоро са за използвани за поене на добитък. Ако те са за поене на добитък, защо не са разположили и селището си малко по-близо до Марица или по-близо до някой от нейните притоци, където да могат, където ще имат достатъчно вода, за да поят животните си? Засега остава за тези проблеми да мислим.

Както споменах, ние ще направим тотално теренно обхождане, анализиране на физически обекти именно в землището на Скутаре, Рогош и Войводиново, и съответно източната част на Пловдив точно около обекта, който проучваме, с който тип изследване цели да се направи една пълна археологическа карта на района.

Тя ще ни посочи вече къде, как са се разполагали селищата от различните периоди. И предполагаме, че това ще ни подскаже да отговорим на този въпрос и ще даде повече данни защо именно това място е избирано за селище през всички тези периоди. Предстои ни работа. Надявам се както ще има, разбира се, отговори на някакви въпроси, така ще постави много повече нови въпроси. Това е изследователската работа.

- Може пак да изскочи нещо ново в бъдеще, ако започнат някъде да строят, има доста още непроучен терен там, нали?

- Да, да. И още повече сега, след есенната ни работа по картиране на археологическите обекти, вече ще нарасне броят на обектите. Това е един район, където има доста сериозни интереси и градът се разраства в тази посока около околовръстния път, източните покрайнини на Пловдив.

Вече се знае и къде са археологическите обекти, следва инвестиционните намерения да се съобразяват с тях, ще дадем информацията съответно на Община Марица и Община Пловдив, които следва да вписват в строителните разрешения на инвеститорите, че трябва да съгласуват намеренията си с нас, което ще доведе до повече археологически проучвания в тази част.