Управляващата ни коалиция е съшита с много бели конци и е един политически и психологически Франкенщайн. Това мнение изрази социалният психолог Росен Йорданов в интервю за "Марица". Той коментира и подхода във войната на руския президент Владимир Путин и украинския му колега Володимир Зеленски. Ето какво каза още Йорданов:

 - Г-н Йорданов, как войната в Украйна влияе върху психиката на хората у нас?

- Разбира се, войната повишава нивото на тревожност изключително много. Внася и демаркационни линии - раздели обществото по съвсем други вектори. Видя се, че пропутински настроените българи донякъде съвпадат с извадката на антиваксърите и на хората, които дори отричаха съществуването на коронавируса. Може би се преструктурира и общественото пространство, което поставя въпроса дали политическото представителство вече отговаря на тези реалности. Смятам, че имаме съвсем нова конфигурация.

На практика войната вече присъства в мислите и в отношенията между хората в България. Моето поколение не живееше в условия на война, но бяхме в постоянна готовност за война - от сутрин до вечер ни обясняваха как Западът иска да ни превземе и съответно великата съветска армия веднага е готова да ни спаси. Ходехме на военно обучение, в казармата, живеехме в постоянна бойна готовност.

Вече обаче отрасна доста разглезено поколение, което реши, че историята е свършила и живеем в свят, в който всичко става все по-виртуално и безконтактно, ако си послужа с думи  на уважавания от мен експерт Харалан Александров.  

Тази война направи нещата много по-осезаеми, връщаме си сетивността за ужаса.

- Кои са най-засегнати от сцените, които наблюдаваме в медиите от сутрин до вечер - децата или по-възрастните?

- Със сигурност по-възрастните хора, защото това води до ретравмиране. В случая младите хора едва ли са толкова фокусирани върху естеството на военните действия и едва ли си дават сметка за възможните последствия.

Децата не осъзнават в дълбочина опасностите, така че тяхната тревога се филтрира, редуцира или ескалира от тревогата на възрастните.

Ако разширим проблема, в такива ситуации обикновено правителствата и лидерите трябва да са в ролята на родителите - ако са организирани, не ескалират паниката, съответно и хората, които са в ролята на децата, преживяват трудните периоди по-лесно.

Обратното - ако реакцията на родителя е прекалено хаотична, това автоматично води до нарастване на тревогите на децата, респективно на населението.

За съжаление, у нас не виждам лидерство, липсва фокус върху това как като стратегия ще излезем от тази кардинално променена ситуация.

- Не сте ли твърде краен в оценката? 

- Не, недопустимо е например на границата с Румъния да няма български пункт за бежанци, при положение че има норвежки, полски, германски. За съжаление, действията ни са хаотични - плод на доброволчески усилия, самоорганизация. А кризата изисква смелост, решителност, лидерство, хоризонт. Трябва да сме наясно с нашата стратегия, да  се каже честно какви са нашите ресурси, да се поставят ребром влачени дълго въпроси.

Само мимоходом от коалиционния партньор ДСБ в рамките на "Демократична България" беше споменат сериозният въпрос за провала на  българските служби, които подведоха държавното управление: два дни преди войната казаха, че няма да има нахлуване в Украйна.

Не е ли това провал  на службите, чиито началници  бяха  сменени от президента Радев?!

За какво са ни тези служби тогава - да заемат героични пози, като вече бившия военен министър, който се опитваше софистицирано да прикрие истинския си ценностен избор, който е очевидно русофилски. Докога подобни хора ще ни бъдат налагани като натовски генерали?!

Дори унгарският премиер Орбан, вързан с откровено проруски интереси, съвсем директно обяви, че на територията на Унгария могат да бъдат привличани натовски войски и въоръжения. А ние продължаваме да мънкаме.

Тази екстремна ситуация показа, че управляващата ни коалиция е съшита с много бели конци и е един политически и психологически Франкенщайн. Както е тръгнало, нищо чудно г-жа Корнелия Нинова първа да прояви желание да напусне коалицията, ако лидерът на „Възраждане“ Костадинов и Стефан Янев ускорят проекта си за политическо влияние.

Проучванията показват 65-70 процента българи, които заемат цивилизационната позиция и 30  процента, които са откровено пропутински настроени. Това са всъщност избирателите на БСП. Очевидно войната отрезви половината от почитателите на руския диктатор. Повечето от хората обаче нямат грам понятие за това, че от десетилетия в Русия, откакто Путин е на власт, се налагат модели на архаичен руски фашизъм воглаве с Иван Илин и други такива демиурзи на руската душа и т.нар. славянство.

Но нека да сме коректни - за много хора ние сме генетично свързани с руснаците и украинците, което абсолютно не е вярно. Истината е, че имаме езикова общност, но нямаме нищо общо като генотип. Това е имперска доктрина, която вече 200 години се налага в България, възпитала е поколения.

- Как оценявате психическото състояние на руския президент? Как може човек, който толкова обича животните, да причинява подобни страдания на хора?

- О, Хитлер също е имал любима немска овчарка. За Путин не мога да дам строго професионален анализ, мога да съдя само по действията и на посланията на обкръжението, което допуска до себе си. Там нещата вървят все повече на фикции, халюцинации и манийни състояния - грандомания, нарушен контакт с реалността.

Колкото повече се затваряш в една среда и я моделираш, а това се случва в Русия от 20 години, толкова повече си изкушен да станеш и жертва на тази пропаганда, както се е случило и с нацистка Германия.

Неговото състояние определено е свръхкомпенсаторно, ако си послужа с термин от психологията - колкото вървиш към провала, се опитваш да компенсираш с хирепактивност, с хиперидеи.

 Мисля, че контактът с реалността на руския диктатор се влошава.

- Ако бъде притиснат прекалено, може ли Путин да стигне до лудостта да натисне ядреното копче?

- Не бих залагал на рационалността на Владимир Путин. Със сигурност той е социопат. Но повече се тревожа за неговото душевно равновесие. Путин е с ума си, знае какво прави. Тревожа се, че при него вече забелязваме състояние на психотизъм - не просто обичайната мания на човек, който възприема себе си по-мегаломански, а  човек, който скъсва с реалността.

Лично не бих заложил на това, че Путин няма да натисне ядрения бутон. Просто той самият се вкара в ситуация, от която трудно би се измъкнал.

- Допускате ли, че Путин може да бъде отстранен от антуража?

- Категорично не. Той се е обградил с хора, които дълбоко са изместили зоната на нормалност, където се позиционират голяма част от хората. Путин се е обградил от два типа антураж - силно уплашени от него и по-манийни и от самия него, и трябва да заеме средна позиция между тях. Т.е. за околните, които не са в подобно състояние, Путин може да изглежда абсолютен маниак. Няма как хората около него да му повлияят.

 А и когато имаш тотален контрол върху силовите министерства и службите, е много малко вероятно да допуснеш точно те да те свалят. 

- Добре ли се справя в тази тежка ситуация опонентът на Путин Володимир Зеленски, който е професионален актьор?

- Той отдавна не е актьор, макар че прилага доста умело сценичните си умения. Зеленски направи единствено възможния ход - да остане заедно с народа си, използвайки и всички средства на пропагандата, разбира се.

Каквото и да говорят за Зеленски, той демонстрира решителност и показа какво се случва с хората в екстремна ситуация. Той трябваше да вземе бързо и категорично решение да се самоопредели - ще бъде ли лидер на своя народ с цената на живота си, или ще е лидер в емиграция, който ще търси собствено спасение. Направи ясен избор и неслучайно се радва на сериозни симпатии.

-  Доколко сериозно войната промени нагласите на Европа и на света? Завинаги ли Русия е изолирана?

- Много от руснаците се срамуват от действията на държавата си. Със сигурност това ще бъде огромно петно върху Русия. Ако се върнем назад в историята, психологичното състояние на немците, чувството за вина от стореното във Втората световна война се стоварва не само върху нацистките лидери, а и върху цялата нация.

Този позор, който сега се стоварва върху главите на руснаците, те дори не го осъзнават. Но това ще има много трайни последици на всякакво ниво за много години напред.

Изявленията на европейските лидери за това, че до края на 2022 г. Европа трябва да намали с две трети енергийната си зависимост от Русия е много екстремна, рязка и категорична преориентация на цялата икономика. Надявам се да се случи нов тип солидарност между европейските държави.

 

Росен Йорданов е социален психолог с над 24 г. професионален опит.  Завършил е  Софийския университет. Специализирал е в САЩ и Израел. Работил е в  Институт по психология МВР, на който е бил и заместник-директор. Практикувал е успешно в различни сфери - бил е криминален психолог (профайлър, специалист по овладяване на критични инциденти), индивидуален и групов психотерапевт, научен изследовател и анализатор, бизнес консултант, специалист по управление на персонала. В момента работи в консултантска компания за управление на човешки ресурси.