На 9 декември лидерът на сръбската „Нова партия” и бивш премиер Зоран Живкович обяви в парламента на западната ни съседка, че властите там дължат отговори относно бившия мажоритарен собственик на фалиралата Корпоративна търговска банка Цветан Василев. От две години Василев живее в Сърбия, чиито съдилища отказват да го екстрадират у нас, където да бъде съден за източване на КТБ.
Екип на „Труд” е бил в парламента в Белград, където разговаря с г-н Живкович относно неговата инициатива, която цели да разбере защо Цветан Василев е толкова ценен за част от сръбския политически елит. Бившият премиер разказа за трите въпроса, които е внесъл към премиера Александър Вучич по казуса „Василев”. Разкри и своята гледна точка относно ситуацията около бившия банкер.

– Г-н Живкович, вече внесохте парламентарните питания относно пребиваването на Цветан Василев в Сърбия. Бихте ли разказали малко повече – защо го правите, какво е естеството на въпросите?

– Да, питанията постъпиха, ето, заповядвайте копия от тях. Въпросите са три. Първият е защо сръбската държава не изпълнява своите ангажименти към Интерпол, който издирва Цветан Василев с червена бюлетина. Той престъпник ли е или не, не знаем, но имаме международно задължение към Интерпол. Съдът във вашата държава трябва да каже какъв е, но това, че не изпълняваме ангажиментите си, не е добре. Аз бях начело на Сърбия като премиер и знам, че сега можем сериозно да накърним международния си имидж, като пазим Василев. Вторият въпрос е относно приватизацията на фабриката за стъкло в Парачин, която бе купена от Цветан Василев, а сега дължи на държавата 30 милиона евро. И третият въпрос е наясно ли са сръбските власти какви ще са последиците от този скандал – имаме инвеститор, за когото се твърди, че е престъпник. Това означава, че ние пускаме тук престъпници да инвестират. Какъв сигнал даваме на нормалните бизнесмени, които искат да вложат парите си в нашата страна. Те ще си кажат: „В Сърбия няма да отидем. Там допускат само криминални елементи”. А България какво да каже – че ние укриваме нейните престъпници. В бъдеще това могат да го кажат и други страни.

– Към кого са зададени вашите въпроси?

– Само да ви кажа за фабриката за стъкло в Парачин. Неговата фирма „Рубин”, която инвестира там, както вече споменах, дължи 30 милиона евро за газ на държавния доставчик, тоест част от парите дължи и на мен, защото аз, като данъкоплатец, издържам държавното дружество. Това е недопустимо. И трите питания съм отправил към премиера Александър Вучич. Отделно първото, защо не изпълняваме ангажиментите си към Интерпол, е отправено и към вътрешния министър Небойша Стефанович. А за приватизацията на фабриката в Парачин трябва да отговаря и министърът на икономиката Горан Кнежевич. Срокът, в който трябва да получа отговор на въпросите, е 15 дни.

– Какъв ефект очаквате да има от тези въпроси? Може ли те да спомогнат за екстрадицията на г-н Василев от Сърбия в България?

– Като депутат аз мога да питам. Оттам нататък тези, към които отправям въпросите, могат да преценят дали да ми отговорят. Ако получа отговор, аз мога да взема отношение дали изложеното ми е достатъчно, или да пусна и уточняващи въпроси. Ако информацията не ми е достатъчна, мога да заведа съдебно дело срещу правителството или съответния министър. Ако бъдат установени факти, според които има нарушения, може да има съдебно дело за съучастничество срещу съответните министри. Защото, въпреки че Сърбия има споразумение с Интерпол, то в случая с Цветан Василев то не се изпълнява.

– Вярвате ли, че г-н Василев се ползва с подкрепата на някой висш сръбски политик, който го защитава и е „опънал чадър над него”?

– Очевидно е така. Аз съм си говорил с полицейски служители, които заемат различни постове в Белград. Те са ми казвали: „Ето, сега прикриваме престъпник”.

– Това са ви го казвали от полицията?

– Да, но в неформални разговори. Давали са ми и примери как го пазят и са ми казвали – да, той е под пряката защита на президента на Сърбия Томислав Николич. И затова задавам въпроса дали наистина Цветан Василев е под закрилата на един от най-високопоставените политици в нашата държава.

– Според вас Цветан Василев застрашава ли по някакъв начин сръбската държава?

– Неговото присъствие тук вреди най-вече на имиджа на Сърбия. А нашият премиер Александър Вучич не пропуска да каже, че е много добър приятел с вашия министър-председател Бойко Борисов. Защо въпреки това приятелство с държавата ви държим тук Василев, а не ви го връщаме?

– Имате ли информация, че Цветан Василев се е свързал с клиника в Белград, откъдето да му издадат удостоверение, че е тежко болен. Той ще представи този документ в съда, за да избегне екстрадицията.

– Да, казаха ми за подобно нещо, но не мога да го потвърдя. В нашите среди се говори, че за да не бъде екстрадиран, Василев е готов и на подобни действия – да докаже, че е болен. И това не би ме учудило. Но аз искрено му желая добро здраве, защото в ситуацията, в която е, е напълно възможно да са му изникнали някакви здравословни проблеми. Искам да подчертая, че моето парламентарно питане е не защо сега не е екстрадиран, а защо не е върнат у вас още когато се разбра, че е в Сърбия, а това беше преди две години. Първото искане от българската държава да й бъде върнат беше през септември 2014 година, когато Цветан Василев беше абсолютно здрав. Сега, ако се е разболял, му пожелавам бързо възстановяване. Но сегашното му състояние не е оправдание защо не е бил екстрадиран в България още когато си го поискахте.

– Какво е сегашното състояние на фабриката за стъкло в Парачин, след като г-н Василев вече няма общо с нейната собственост?

– Ами, както всички знаем, затънала е в дългове. Сега не работи както трябва, хората, на които дава прехрана, живеят в несигурност. Не се знае кой е собственик на предприятието, няма никаква яснота кой е начело на производствения процес.

– По документи тя вече не е на Василев, нали така?

– Оставете документите. Важното е, че никой не може да каже кой е собственик.

– Знаете ли с какво се занимава в момента г-н Цветан Василев в Сърбия?

– Не зная и не ме интересува. Това, което искам да разбера, е престъпник ли е Цветан Василев. Все пак Интерпол го издирва. Искам да знам официално защо не го връщаме в България. И има ли политически протекции над него тук, в нашата страна.

– Възможно ли е заради г-н Василев тук да избухне политически скандал?

– Вижте, трябват отговори. Аз не съм обвинител или съдия, просто търся истината, за да мога да защитя страната си. Това, което се случва тук (действията на дадени сръбски политици, защитаващи Василев – б.а.), може да прерасне в огромен скандал. И това не е само скандал – у нас за такива неща се влиза в затвора. И няма значение дали става въпрос за министър, министър-председател или президент на страната.


Зоран Живкович е роден на 22 декември 1960 г. в град Ниш. През 1992 година става член на Демократическата партия и влиза като депутат в сръбския парламент. През 1997 година е избран за кмет на родния си град. През 2000 година става министър на вътрешните работи в правителството на Зоран Джинджич. След убийството на Джинджич заема поста министър-председател в продължение на една година – от март 2003 до март 2004 година. В момента е лидер на сръбската „Нова партия” и е народен представител в парламента.

Трите въпроса, чиито факсимилета бяха предоставени от г-н Живкович. Ето какво гласят те:


Защо Сърбия не изпълнява международното си задължение и не екстрадира в България нейния гражданин Цветан Радоев Василев, когото Интерпол обяви за издирване на 28 юли 2014 г.? Василев се намира в Сърбия от 18 юли 2014 година, а съответните органи в България още на 19 септември 2014 г. пуснаха иск той да бъде арестуван. Правосъдните органи в България го обвиниха в многобройни криминални дела и измами на обща стойност около 2 милиарда евро, гласи част от въпроса.
 

Има ли дипломатични, икономически или други причини, свързани със сигурността, които не позволяват на Сърбия и съответните нейни органи да спазят вътрешните и международните отношения, които регулират подобни въпроси. Наясно ли е правителството на Сърбия до какви негативни последици може да доведе подобно безотговорно и незаконно поведение от страна на съответните органи и висши функционери?

Какво направи правителството на Сърбия, за да предотврати огромните негативни последици от приватизацията на сръбската фабрика за стъкло в Парачин, дело на българския гражданин Василев чрез неговата компания? Към днешна дата дългът за газ към „Сърбиягаз” е повече от 30 млн. евро, а налице са и дългове за ток, заплати и т.н. В тази незаконна дейност са замесени и много хора, близки до управляващите