Божидар Димитров е роден на 3 декември1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ “Климент Охридски”. След промените през 1989-а е бил два пъти кандидат-депутат от БСП, бил е общински съветник от същата партия. През 2009 г. напуска БСП и дава подкрепата си за ГЕРБ. Издигнат е за мажоритарен кандидат за народен представител от младата партия и става народен представител. В първото правителство на Бойко Борисов е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция “Архиви” и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, но през 2011 г. е освободен от поста по негово желание. Директор е на Националния исторически музей.
– Вие сте изключително активен в прогнозите си и най-често се оказвате прав. Как ще коментирате тези избори, проф. Димитров?
– Тези избори свършиха нормално, много добре и без много изненади. Това, че ГЕРБ ще спечели, знаеха всички. Всички, които знаеха, че част от българската социология е купена, за да твърди, че подкрепата е изравнена, че едва ли не БСП повежда. Това се правеше с цел да променят нагласите сред хората. Знаеше се, че ГЕРБ води със седем-осем процента и това е резултат, който никой не искаше да споменава. Много искаха да откраднат от гласовете на ГЕРБ – разни партии и партийки. Българският народ обаче не е глупав.

Днес цялата тази соросоидна паплач не можа да пробие, няма да влезе в парламента, което е хубаво. Няма да получават и държавна субсидия, което също е хубаво. Надявам се и Джордж Сорос да спре да ги субсидира и така те лека-полека да започнат да умират. Разбира се, в преносен смисъл. Така също лека-полека българското общество да се очисти от нечисти идеи и хора.

– От много години споменавате, че широките коалиции са решение за здравето на обществото и за стабилно управление. Тази интересна конфигурация предполага ли широка, даже много широка коалиция?
– Някъде през 2007 г. или по-рано казвах, че историята е предвидима. Историята, която казва, че парламентарната демокрация е форма на управление, която се изчерпва. За да продължава да съществува, един от защитните механизми на тази форма на управление, е широката коалиция. България е изживявала такива моменти на криза на парламентарната демокрация, пък и не само България. Разрешава се по различен начин. През периода 1931-1934 г., след дълга криза, проблемът се решава с военен преврат. Забраняват всички партии и се започва на чисто. В днешно време това е невъзможно, следователно се прави широка коалиция. Трябва да направим и разлика между широка коалиция и голяма коалиция. Широката коалиция е с участието на една-две партии. В Германия го правят по един начин, в други държави по друг начин. Ако в България се окаже, че не може да се управлява чрез естествената коалиция ГЕРБ – Патриоти, тогава би трябвало да се прибегне към широка коалиция, защото нови избори няма да доведат до нищо добро.

– Надявам се не с военен преврат, в рамките на шегата.
– Не, то военен преврат няма и кой да направи, и то не защото няма армия, а няма условия. Превратът през 1934 г. между другото е направен от армия, която също беше 24 хиляди души заради Ньойския договор и също така тренирана като днешната. Ходил съм на учения на нашата армия и имам богати впечатления. Просто времената са други. Някои неща днес са невъзможни, или поне неприемливи.

– Спекулираше се, че ще има голям натиск от Европа към ГЕРБ да не прави коалиция с Патриотите, защото една от съставните партии открито подкрепи Русия след анексията в Крим. Покрай изборите другите партии се появиха на границата с Турция, което доведе до напрежение между двете държави. Европейският съюз също е в обтегнати отношения с Турция. Та, казват, никой не иска, нека ги нарека, скандалджии. Така ли е според вас?
– Това са измислици на наши политолози – няма да споменавам имена, които се правят на много отворени и много разбиращи какво се случва в Европа. В Европейския съюз са много объркани в момента и преди всичко заради европейската бюрокрация. Там се чудят как да спасят себе си, а камо ли кой да управлява в България. Няма в Европа хора, както на нас ни е известно много добре, извън европейските бюрократи, които да казват на когото и да е, каквото и да е, свързано с управлението на нашата страна. Най-малкото пък някой е забранявал на ГЕРБ да управлява с Патриотите, защото те са като французойката Марин льо Пен и като крайнодесния холандски националист Герт Вилдерс и прочее, и прочее. Няма такова нещо. Няма и няма да има. Бойко Борисов може да прави коалиция дори само с Патриотите и да направи правителство. Сто двайсет и двама депутати не са малко. Към тях обикновено се вливат и други. Знаете как е и срещу какво. Така че една такава обикновена коалиция може да изкара много дълго, при всички положения колкото и както Бойко Борисов реши.

– Един въпрос, който също би могъл да ви вълнува. Покрай Копривщица избухна огромен скандал. Общинският съвет на извънредна сесия поиска да извади града от статута му на архитектурен резерват. Това възпламени социалните мрежи, стигна се дори до президента. Какво е вашето отношение към този казус? Как оценявате това решение на общинския съвет?
– Първо, искам да уточня пред вашите читатели, че не съм в детайли запознат с конкретния казус, но мога да кажа друго от наблюденията ми от други подобни градове със статут на архитектурен резерват и под закрилата на ЮНЕСКО.

– Какво е то?
– Мога да ви кажа защо хората го правят. Преди време Несебър беше подложен на комбинирана атака по въздух, земя и море от специални сили, за да разрушат това, което са построили хората – огради, нови фасади, прозорци, навеси. Тогава жителите на Несебър на протести поискаха да се смени статутът на архитектурен резерват. Такъв един резерват, за да се съхрани, е подложен на много регулации, но по света това е компенсирано и с много помощи по всички направления. В България подобни резервати, които са истинско богатство за страната, са оставени сами на себе си. Хората не виждат никаква подкрепа, никаква помощ нито от страна на ЮНЕСКО, нито от страна на родните институции, отговорни за архитектурните резервати. Жителите, собствениците на имоти в тези градчета и селца, имат купища ограничения, включително как да си ремонтират оградата и що да си правят имотите. Това е причината да се стига до такива крайности както в Копривщица. Пак казвам – не съм разглеждал конкретния казус в детайли, но доколкото знам, става дума за строителството или по-скоро за възраждането на ски пистата, която е функционирала преди години. Искат да направят един модерен комплекс, съобразен с архитектурните традиции на града. Доколкото разбирам, искат да се ограничи санитарната зона за строеж, за да може да се развие градът.

– Възможно ли е да се случи с Копривщица това, което се случи в Банско – да изглежда като един малък град, обсаден от квартал “Люлин”, с цялото ми уважение към столичния квартал?
– Това са два различни казуса. Според мен, за да няма такива кризи, трябва да се чуе и уважи мнението и на хората от града, без да се загуби обликът на това прекрасно градче. Ако този проект за ски писта не пречи на облика на града, защо да не го направят. Защо не? Можете ли да ми дадете някакъв разумен довод? Знам, че т.нар. зелени организации ще протестират, ще скачат. Това обаче не са никакви зелени организации, а чисти рекетьори и изпълняват всякакви поръчки. Те докараха световен ски център като Банско да има един-единствен лифт. Където и да ходя по света и когато кажа, че това е така в Банско, те не могат да повярват. Така че не познавам в детайли казуса в Копривщица, но пак казвам, че за да се запази обликът на града и да му се даде въздух да диша, трябва да се намери най-доброто решение в разговор.

Интервю на Емил Спахийски, вестник Труд