Частният обвинител срещу Йордан Опиц: Опиц сам се вкара в затвора!

<em>&bdquo;Безчовечните&rdquo; формалисти от своя страна пък твърдят, че умишленото убийство си е умишлено убийство и трябва да се санкционира според закона, независимо от демонизирането на жертвата и превъзнасянето на палача. <br /> <br /> Този път маститият адвокат Марин Марковски застана зад Теодора Янчева, чийто покоен син Мариан беше 25-годишен наркоман и имаше зад гърба си регистрирани 92 задържания по различни поводи. <br /> <br /> Съчетавайки емоции и право, пред &bdquo;ШОУ&rdquo; топадвокатът, нагърбил се с неблагодарната роля на частен обвинител срещу символа на борбата с престъпността в България Йордан Опиц, обясни избора си с откровение, граничещо в даден момент с неизбежен цинизъм, но не и с лицемерие... <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Г-н Марковски, голяма част от българското общество е разбунено от наложилото се мнение, че всъщност жертвата е Опиц, който е обиран няколко пъти и в крайна сметка е използвал правото си на самозащита, а сега отива зад решетките. Каква е вашата истина?<br /> </strong>- С риск да настроя срещу себе си тази голяма част от обществото ни, ще кажа, че решението на съда е справедливо. Между другото, в течение на делото се появиха и самопризнания на Опиц, които парадоксално кореспондираха с претенциите му за невинност, а всъщност придадоха още по-голяма тежест и основание за присъдата. Йордан Опиц в многото си изяви пред телевизии и вестници потърси подкрепа и съдействие да не бъде съден; твърдеше, че не е виновен, че не е извършил това престъпление, че е бил нападнат и не може да носи отговорност, и т.н....<br /> <br /> Аз съм адвокат на майката на убитото момче и всеки може да ме заподозре в пристрастие, но съдът не може да се произнесе с осъдителна присъда, без да се съобразява с фактите и доказателствата по делото.<br /> <br /> <strong>- Какви са те и какъв беше рискът да бъдат изопачени от медиите?<br /> </strong>- Парадоксалното е, че Опиц претендира, че той не е извършил престъпление, но описаната от самия него картина и фактите по делото нямат нищо общо с претенциите му. Доказано е, че сачмата е изстреляна от газовия пистолет, който той е приспособил за боен. Има балистична експертиза, която показва, че този пистолет е изстрелял сачма, която е от категорията на годните да причинят смърт. И тя е причинила смърт. Тази сачма е намерена в тялото на момчето. След това експертизата доказва, че тази сачма е изстреляна от специфичен боеприпас. Стоп патрон ли ще го наречем, змийски патрон ли, няма значение. Важното е, че се е намирал в пистолета на Опиц и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той е бил наясно, че този патрон може да доведе до смърт. Както е и станало <br /> </strong></span><br /> Сега разбирам, че Опиц си води своята битка за свобода, но да се твърди, че експертите са подменили оръжието, че са стреляли с нещо друго, т.е. подменили са оръжието на обвиняемия с друго, което не е негово, това означава да се обвиняват експертите в съставяне на лъжливо заключение. Следователно той ги обвинява в престъпление във връзка с балистичната експертиза. Той казва в интервюто, което ми показахте, че в полицията има много пистолети и не се знае с кой е стреляно. Значи той ги обвинява в погрешни съдебно-балистични експертизи и евентуална подмяна на оръжието. <br /> <br /> Но хайде да му влезем в положението и да оставим настрана, че подобни твърдения могат да бъдат квалифицирани като клевета и могат да му донесат и друга присъда. Защото е доказано, че сачмата, която е намерена в тялото на момчето, е причинила смъртта и е изстреляна от неговия пистолет, който той признава, че е държал. Той тук казва, че не е възможно тази сачма да нанесе такива поражения, в същото време се вайка, че не е знаел какво съдържа стоп патронът, закупен от &ldquo;Илиянци&rdquo;. Ще оставя настрана и факта, че един заклет ловец няма как да не разбира от боеприпаси. <br /> <br /> <strong>- В същото време Опиц лансира тезата, че дори да не е знаел какво съдържа стоп патронът, че не е възможно въпросната сачма от 4,5 мм, изстреляна от 9-милиметров пистолет, да нанесе такива поражения... И пита как е възможно Мариан Янчев да пробяга няколкостотин метра с наранявания в няколко основни органа? <br /> </strong>- Това той го казва, експертизите казват друго. Същата тази сачма е намерена в тялото на Мариан, експертите са направили заключението си за причината на смъртта му. Практиката показва, че може да пробяга и повече, а експертите са установили, че сачмата е непосредствена причина за смъртта му, но Опиц твърди друго. Тогава трябва да предположим, че след като е пробягал няколкостотин метра, го е ударил гръм. Само че тогава небето беше ясно и не помня да е имало гръмотевици. <br /> <br /> Тази теза е просто несъстоятелна, да не кажа смехотворна. В началото ви казах, че има парадоксални моменти и именно това е един от тях. Всеки един опит да се оборят ясните доказателства говори за слаб интелектуален подход на защитата. Да се прави опит да се събаря това, което е повече от безспорно доказано, е все едно да плюеш или да пикаеш, с извинение, срещу вятъра. И в двата случая практиката е показала какъв е резултатът. <br /> <br /> <strong>- Сега минаваме на главния коз, с който Опиц спечели симпатиите на широката публика &ndash; той е действал в условията на неизбежна самоотбрана...<br /> </strong>- Това възражение е юридически несъстоятелно, защото неговите обяснения изключват неизбежната самоотбрана, което е най-големият парадокс по делото. Той сам казва: аз стрелях по момчето, когато то беше скочило от прозореца и в резултат на скока беше приклекнало. Няма никакво движение към Опиц. Къде е тук моментът на самоотбрана? За да има момент на неизбежна самоотбрана, би трябвало Мариан Янчев да го е нападнал, а когато Опиц го е прострелял, той е бил клекнал. Фактически убитият е бил практически в безпомощно състояние и не е могъл по никакъв начин в състояние да го нападне. <br /> <br /> Сега ще засегна въпрос, който изобщо не ми зададохте. Нещо, което създаде най-много шум по този въпрос. Може ли да се стреля по хора само защото преди това може би са извършили престъпления или опити за престъпления? <br /> <br /> <strong>- А този въпрос за неизбежната самоотбрана не е ли много разтеглив? Трябва ли да чакаш някой да ти опре нож в гърдите, за да извадиш пистолет или друго оръжие и да се защитиш? Опиц казва например, че Янчев е държал нещо като отвертка в ръката си...<br /> </strong>- Разбира се, не трябва да чакаш някой да те наръга, за да извадиш патлака, защото просто няма да имаш тази възможност. Да, Мариан е държал нещо, но не го е използвал и никой не може да твърди, че е щял да го използва. <br /> <br /> Но аз пак се връщам на моралния въпрос &ndash; кой има право да лишава някого от живот по презумпция? <br /> Колкото до въпроса ви не са ли прекалено разтегливи разпоредбите за неизбежна самоотбрана в текстовете на НПК, аз ще ви кажа не &ndash; не са. Чл. 12 от НПК формулира, че неизбежната самоотбрана е много конкретно нещо. Ще ви цитирам само част от него. Практиката на прокуратурата в тази посока е категорична &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всеки, който е бил нападнат и има опасност за живота му, ако е убил нападателя си, се освобождава от наказателна отговорност<br /> </strong></span><br /> Освен това разпоредбата на закона казва, че дори да има превишаване пределите на неизбежна самоотбрана &ndash; ако някой скача да те бие, хайде, ако някой чупи прозорците ти, краде и т.н., ти имаш право да стреляш по него и да го раниш в крака, примерно и пр., и пр. Даже в ал. 3 от чл. 12 от НПК е записано ясно и категорично, че няма превишаване пределите на неизбежна самоотбрана, ако нападението е с взлом или със сила, т.е. - ако някой разбива, влиза, краде къщата ти, тогава ти имаш право да се защитаваш много интензивно, включително и да стреляш по него. <br /> <strong><br /> - Включително и да го убиеш евентуално?<br /> </strong>- Сега, по този въпрос може да се спори дали няма малко превишаване пределите на неизбежна самоотбрана, но пък, общо взето, законът ти дава големи възможности да се защитаваш. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но такъв ли е случаят с Мариан? <br /> </strong></span><br /> Не е доказано, че е крал. Сега, на врата на другия е имало шалче, което може би е откраднато от някакъв апартамент в кооперацията &ndash; нещо, което не е доказано. Страхотен аргумент... <br /> <br /> <strong>- Било на черно-бели райета, като това на Йордан Опиц?<br /> </strong>- Хубаво, ама това шалче да не би да е уникалната картина на Мърквичка &bdquo;Ръченица&rdquo;, за да се констатира, че това е единственото, уникалното, неповторимо откраднато притежание на иконописеца Йордан Опиц? Вероятно такива шалчета може да си купиш на сто места в София. Що за аргумент!? <br /> А, ако ме попиташ, аз ще ти кажа, че Опиц през цялото време не се разкайваше ни най-малко за извършеното убийство. Той твърдеше, че е невинен и че трябва да бъде оправдан. Това що за начин на мислене е!? <br /> <strong><br /> - А ако вие бяхте на негово място след толкова обири и т.н., какво щяхте да твърдите? <br /> </strong>- В никакъв случай това, което той твърди... Защо казва чрез тезата на своя адвокат и иска да убеди съда, че е бил в положение на неизбежна самоотбрана, след като дори в последното заседание признава, че е стрелял, когато Мариан е бил клекнал и няма как да го нападне? Парадокс! И това признание естествено присъства в един от основните мотиви за решението на Върховния касационен съд.<br /> <br /> <strong>- Нали е имал мастит адвокат като Илиян Василев - той защо не го е посъветвал какви показания в своя полза да даде? <br /> </strong>- Този въпрос го задайте на адвоката му. <br /> <strong><br /> - И ако беше дал такива показания, нямаше да има кой да ги опровергае, така ли?<br /> </strong>- Не, нямаше кой да ги опровергае. Затова ви казах още в началото, че по делото има парадоксални моменти. <br /> <br /> <strong>- Може ли адвокатът на подсъдимия да го накара да излъже?<br /> </strong>- Може и ако ме питаш трябва ли, аз ще ти отговоря &ndash; трябва. Адвокатът не е сътрудник нито на прокуратурата, нито на съда. Той защитава само клиента си. Ако Опиц беше казал: &bdquo;Мариан замахна и преди да ме ръгне, аз го гръмнах&rdquo;, тогава съдът щеше да го оправдае. Ако аз му бях адвокат, много трудно щяха да осъдят Опиц, защото пак казвам &ndash; те са двама, единият Бог да го прости, другият - каквото каже той. Това е. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ</strong>