Оставката на президента Румен Радев не изненада никого, но отвори много по-дълбоки въпроси – за смисъла на президентската институция, за границата между държавност и личен политически проект и за това дали България не навлиза в пореден цикъл на нестабилност.
Политологът доц. Татяна Буруджиева прави пред БЛИЦ безкомпромисен анализ на хода на държавния глава, рисковете пред новия му политически проект и ефекта върху доверието в институциите – в момент, когато битката за власт тепърва се изостря.
- Доц. Буруджиева, анализирате Румен Радев като президент, който не е органично свързан с конкретна партия и дълго време игра стратегията "президент срещу партиите". Как оставката, подадена внезапно в момент, в който се очертава политическа криза, кореспондира с тази дългогодишна стратегия и какво би показа тя за бъдещия му политически проект?
- Много отдавна, особено в последните месеци, почти всеки ден се коментираше кога точно той ще го направи. Неговата заявка, че ще изненада всички, не се изпълни, защото няма как да изненадаш хора, които отдавна очакват това да се случи. По-скоро изненада щеше да бъде, ако не се беше случило.
Що се отнася до политическата логика – няма особено такава. Ако имаше политическа логика в излизането му от президентството, свързана с някакви общи национални интереси, той трябваше да го направи още през 2021 година, вместо да се насочва към втори мандат.
Тук по-скоро става въпрос за преценка на партиен интерес – кога е удобният момент да се появи на политическия терен. Вероятно затова така се случва. Той и хората от екипа му са преценили, че сега, особено след протестите през декември, ще може да канализира вота на недоволните към този нов политически проект.
Виждаме точно това и в неговото изказване. Радев се обърна към абсолютно всички възможни групи българи – в страната, в чужбина, в големите и малките градове. Студентите бяха ясен фокус.
Целта на тази партия е изборите да минат като мажоритарни, концентрирани върху фигурата на Радев.
Надявам се обаче това да не бъде единственото, а гражданите да получат реална възможност за избор. Да имат алтернатива, а не просто заявки от типа "Ще ви оправим за 800 дни", "ще построим пет моста" и т.н. Това вече сме го живели.
- Успя ли Румен Радев да акумулира доверие като персонална алтернатива на традиционните партии, което обаче доведе и до ерозия на институционалното доверие? И смятате ли, че оставката в случая укрепва или допълнително отслабва доверието в институцията на президентството и в самия политически проект оттук нататък?
- Със сигурност това променя разбирането на българите за президентската институция. Но Радев заяви още в кампанията си за първия мандат, че ще бъде "различният президент".
В резултат на тези девет години в президентството той постигна това хората да възприемат президента и президентството като важен играч на политическия терен, а не като държавник, който подпомага политическите партии да постигнат съгласие около национални приоритети и каузи.
Като президент аз трудно мога да откроя кауза, която да е автентично негова. Включително референдумът за еврото – това всъщност е кауза на "Възраждане". Борбата срещу мафията също е кауза на други партии.
На практика като президент той беше основно критичната позиция към всичко останало в политическия процес. Сега вече този авторитет и тази визуализация, включително с атрибутите на държавата и президентската институция като алтернатива на всички други партии – вече не са негово притежание.
- В такъв случай има ли риск Радев да загуби политически импулс, ако не успее да трансформира личния си рейтинг в реална политическа сила?
- Той тепърва ще трябва да гради образа си, доверието към себе си и да се бори за рейтинг като политически лидер. Тези процеси изискват време, както и по-нажежена политическа ситуация.
Настроенията в България не се влияят единствено от битката между партиите за електорално присъствие. Те се формират и от всичко, което се случва в ежедневието – цените, както и тепърва разрастващите се протести в сектор "Земеделие".
Те ще засегнат и страната ни заради новия договор, подписан от Европейската комисия, който предстои да бъде ратифициран от отделните държави и сериозно застрашава земеделския сектор във всяка една от тях.
Виждаме, че Европа вече е пламнала – кадрите от Брюксел са показателни. А българите, според мен, все още в голяма степен не си дават сметка за мащаба на случващото се.
Всичко това тепърва ще навлиза. Ще бъдем силно повлияни и от новото международно разпределение на сили и влияние, което поставя политиците пред съвсем различни изисквания.
Идеята, че единствено гневът, емоциите и разделянето ни на фенклубове – да аплодираме едни артисти на сцената и да освиркваме други – отново ще доминират като мотив за гласуване, става все по-слаба.
Смятам, че големият ефект от появата на новия политически проект на Радев ще бъде ожесточената битка за първото място. Предишните седем избора по никакъв начин не застрашаваха първенството и водещата позиция на ГЕРБ.
Сега виждаме ясно заявени апетити, както от ПП-ДБ, така и от хората около Радев за пълно мнозинство. Битката категорично ще бъде за първото място.
Как ще завърши тя – все още не е ясно. Но е ясно, че малките партии ще бъдат жертва. В този смисъл очаквам парламент с по-малко политически сили, с много по-сериозни трудности при съставяне на правителство и защо не – втори предсрочни избори.
- За първи път България ще има жена президент в лицето на Илияна Йотова. Как ще се отрази това?
- Като жена бих казала, че е добре България да има жена президент, при положение че тя е успяла да бъде избрана на избори. Но при всички случаи това, което се случи днес и което от утре ще започне да се развива в политическия ни процес, ни отвежда към съвсем нови конфигурации в битката за президентската власт.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
