Какви промени създава войната в Украйна в САЩ, в Русия, в Европа и в България - отговорите дава геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев за радио "Фокус":

Да започнем със САЩ. На 8 ноември там предстоят междинните избори. Войната с другото й лице – инфлацията, ли ще бъдат причината за връщането на републиканците на власт?
- Ооо, разбира се, че инфлацията, но и много други проблеми. В САЩ изведнъж стана ясно, че демократите не са решили двата големи въпроса, които те трябваше досега да са решили. Те не знаят как да управляват финансовите потоци в държавата.

Това е кратко казано инфлацията, но е с много дълбоко съдържание тоя термин. А другият въпрос, който не е решен, е въпросът за властта или по-скоро въпросът за технологията, по която се предполагаше, че демократите отново ще дойдат на власт. На 8 ноември тази година се очаква ключово събитие в американския политически живот – ще има междинни избори и ще се решава въпросът за мнозинството в американския Конгрес.

Тъй като демократите и досега не са успели да прокарат своя бил – това е проектозаконът за нов начин на разделяне на избирателните окръзи, всички са съгласни, и демократи, и републиканци, че при настоящото положение няма да могат да спечелят тези избори. Така че не само заради инфлацията, заради общото състояние на американските вътрешни политически и стопански проблеми трябва да видим очевидното – че републиканците са в несъмнен възход.

Тръмп непрекъснато обяснява какво би направил той, ако да би бил на мястото на днешния Байдън, на днешния президент. Така че аз мисля, че поведението на САЩ на фона на войната, която сега тече в Украйна, трябва да бъде тълкувана от гледна точка на вътрешноамериканските проблеми.

- Как и защо? Какви разделения се завъртяха около президента?
- Когато говорим за становищата на президента, сме длъжни да помним, кой говори през неговите уста. Работата е там, че Байдън – това не е някакъв самотен възрастен представител на американската олигархия, той е изразител на нагласите на няколко глобални ляволиберални кланове. Във връзка с това стои въпросът: от чие име говори Байдън. Това е много интересна тема, но ние няма да имаме време.

Аз ще ви ги спомена само накратко четирите клана. Общо взето казано, това са „ястребите“ от Аспенския институт – Аспенският институт на САЩ, това е затворен клуб на високопоставени политици, които разработват стратегиите за световното устройство. Някои ги наричат „ловците на пъстърва“, защото ходят в реките в курорта Аспен в щата Колорадо да ловят там. Най-яркият техен представител е Антъни Блинкен, а той е държавен секретар.

Но също аз бих споменал тук и Том Донован и Кърт Кемпбъл – те са също ярки фигури в Аспенската група. Това е кланът от Аспен, аспенците, както ги наричат. Характерно за тях е, че те, представяйки се за демократи, очевидно споделят някои неоконсервативни ценности. Например, агресивен експорт на демокрацията и намеса във вътрешните работи на други страни. Те са неоконсерватори.

Някой би казал и казват наистина, че мястото им не е вътре в Демократическата партия, но те са добре там. Това е единият клан и много често Байдън е длъжен да се съобразява със своя държавен секретар Блинкен. Няколко други могат да се споменат съвсем накратко. Това са т.нар. меки клинтонити. Джак Съливан, който е много важна фигура в една от структурите на Белия дом, на Държавния департамент.

Джак Съливан е човекът на деескалацията, те така го наричат, това е неговото прозвище. Само ви моля да обърнете внимание, че деескалацията, за която той се бори, няма нищо общо със старото разведряване и т.нар. „детант“. Деескалацията – това означава запазване на всички противоречия, но поставяне на бариера пред ескалацията във военно отношение. Тук можем да сложим Джак Съливан и много други от неговия род.

Наричат ги меките клинтонити, защото той принадлежи на широкия клан на Клинтън. Има няколко други много интересни политици, например това е кланът на спящите гиганти. Тук е Джон Кери. Джон Кери е в много странно положение. Той заема един нисък пост и непрекъснато човек има усещане, че всъщност той изчаква някакъв час Х, в който да се намеси.

Джон Кери е гигант, политически гигант с огромен международно политически опит, но той на този етап съвсем рядко, съвсем рядко се намесва и всеки път, когато той се е намесвал, става ясно, че неговата група, неговият клан се е намесвал. Тук слагам и Сюзън Райс, която е изключително опитна жена. Тя беше посланик на САЩ в ООН, съветник на президента по национална сигурност.

По-високо от този пост няма, освен президента, разбира се, в Съвета за национална сигурност. Накрая трябва да се спомене и клана на т.нар. големи гиганти – „Фейсбук“, „Туитър“, „Гугъл“ и т.н., и т.н. Техен човек в администрацията на Белия дом е Роналд Клайн и всички тези четири групи непрекъснато взаимодействат помежду си, непрекъснато се договарят или се оказва, че не могат да се договорят.

И в този смисъл няма нищо странно в това, че американската политическа линия в тази война в Украйна всъщност е резултат от взаимодействието на четири напълно различни клана. Едните са „ястреби“ – аспенските хора са „ястреби“.
Хората на Клинтън са по-скоро „гълъби“, Джак Съливан е по-скоро „гълъб“.

И затова внимателното вглеждане в американските решения сега например дава много информация.

Например, сигурно и други хора са забелязали, че на стремежа Полша и Англия да направят малка Антанта – това е идеята как Полша, Чехия, Словакия и Румъния правят малък военен съюз, който нахълтва в Западна Украйна, като при това специално се подчертава, че това не е ангажимент на НАТО, че всеки член на НАТО има право да прави това, което според тях е правилно.

Но срещу това развитие на политиката на НАТО е категорично против Байдън, когато говори от позициите на Джак Съливан. Тоест, американският естаблишмънт – това е нормално, винаги е било така, е разделен на „ястреби“ и „гълъби“, и на този етап в последните десетина дена и две седмици напред са ястребите. Но аз очаквам да има и завъртане. Там те непрекъснато се редуват в Овалния кабинет.

САЩ са в много деликатна позиция. Те трябва по някакъв начин да продължат да водят тази война, тъй като стана ясно по думите на Лавров, че целта на тази война е преодоляване на американското господство на света. САЩ водят тази война, но там непрекъснато има ротация на „ястреби“ и „гълъби“ и затова трябва да се внимава от чие име говори Байдън.

Байдън лично, доколкото аз го разбирам, е по-скоро „гълъб“. Той е умъдрен от годините и от опита си, той не е склонен да създава остри ситуации. По-скоро на сърцето му е деескалацията, това ограничаване на военната конфликтност в търпими размери. Но той непрекъснато не може да удържи, когато контролира огромния си апарат. Той не може да попречи на „ястребите“ да взимат думата.

Така че американската политика е сложносъставна, тя представлява векторна сума от няколко вектора. Другото място, което е интересно от гледна точка на това, как войната променя света, това е Русия.

- Искам да ви попитам не само как се отразява войната на самата Русия, доц. Вацев, а ще има ли сили Русия да доведе тази война докрай или ще се намери палиативно решение за 9 май?
- Не, палиативи, не, не. 9 май може да го забравите. Това беше една американска хипотеза, от която самите американци, които я пуснаха, се отказаха. Идеята беше – да я споменем с две думи – как на 9 май руските военни ще докладват на държавния глава победа в Мариупол.

Това е невъзможно, тъй като извеждането от подземията на мариуполския стоманодобивен завод на последните остатъци от украинската армия ще бъде много дълга и мъчителна работа, до 9 май просто няма физическо време. Така че никой не бива да вярва на тези хипотези. Въпросът ви е много основателен. Отговорът е, дали Русия ще има сили.

Русия има военнотехническо надмощие над Украйна. Това се вижда, това не го виждат само българските медии, и то само тези, които са в някакви особени връзки с американски институции в България. Истината е, че от гледна точка на физическото надмощие Русия е по-силна. Затова тя бавно напредва. Украинците бавно отстъпват. Но въпросът има друг смисъл – не дали има военно надмощие, за да завърши войната с успех, а тук успехът трудно се поддава на формулиране, не е много ясно, какво значи успех в тази война.

Демилитаризация, денацификация – какво значи това? Това са сложни понятия, които могат да търпят различни тълкувания, но моят проблем по тази точка е, не ще намери ли сили Русия да победи военно-технически. Да, ще намери сили. Въпросът е, има ли сили Русия да спечели мира след тази война, тъй като Русия, докато води война в Украйна, тя самата е ужасно интересен предмет за изследване. Аз главно специализирам в американските и руските вътрешнополитически проблеми.

Русия в момента е разделена на кланове, разделена е на западници и, както те сами себе си наричат, „патриоти“, но според мен те са по-скоро имперски мислещи хора, няма значение как точно се наричат. Вторите са хора, които подкрепят войната до победен край, като победен край означава превземане на цяла Украйна. И хора, които са против войната, твърдят, че тя трябва да продължи само до успешно решение на масата на преговори, хора, които са общо взето западници.

Истинският проблем, който може да се каже с прости думи, е, че руската държава – такава, каквато сега я виждаме, такава, каквато тя сега воюва в Украйна, е направена в началото на 90-те години. През всичките 90 години – един много труден и нервен период за Русия, руската държава беше правена с една единствена цел: руският елит да се сглоби със Запада.

Там има идеология на т.нар. „вхожденство“ – да влезем в Европейския съюз на всяка цена. Това е руският европеизъм. Веднага ще ви кажа, макар че вие не ме питате, че аз не се отнасям сериозно към тая доктрина. За мен руският европеизъм е задънена улица на руското геополитическо развитие. Но и така днес са се хванали в жестока схватка в Русия и странно е, как в България това не се забелязва.

- А как ще завърши този вътрешен разлом на властта в Кремъл от разделението между европеисти и империалисти?
- Честно казано, не знам. И двете са с равни сили. Може би трябва да се наблюдава намесата на някои по-горни фактори, може би зависи и от волята на малкото политбюро, което е събрано около Путин. Това са някъде към 60-65 човека, с които Путин всеки ден се съгласува.

Природата на властта на Владимир Путин не е на цар и самодържец, както в България е прието да се смята. Той има арбитражна власт, той е генерален балансьор между четири основни групировки в Русия. Негова заслуга е, че той успя да направи мира между тези три плюс една групировки. Чрез него във властта на Русия влезе руският военно-промишлен и цивилно-промишлен капитал.

Путин е говорител на руския промишлен капитал, военен и цивилен. И тръгвайки от тук, може не много трудно да се анализира, как ще завърши работата. Т.нар. патриоти и империалисти просто са обречени на победа, тъй като това е победа на промишления руски капитал.

Обратната версия, това е Русия от 90-те години, която помпа петрол, изнася го на Запад, взима парите и с парите купува всичко, което им трябва. Аз няма да забравя разговор на Чубайс с един журналист. Журналистът го запита: „Добре, ние нямаме, вече не произвеждаме стругове с цифрово управление“.

Чубайс гордо каза: „На нас не ни трябва да ги произвеждаме, ние имаме пари да ги купим“. Когато дойде обаче тази санкция – тя е глобална санкция, Русия да не може да купи нищо с парите си, тогава изниква въпросът, може ли Русия да произвежда нещата, които й трябват. На този етап тя все още не може да произведе всичко и това е смисълът на т.нар. импортно заместване.

С други думи, това е конфликт между глобалния и финансов капитал, който има чудесни позиции в Кремъл. Това са финансовите, доларовите финансови кръгове на Русия, които продължават да контролират доларовите потоци в Русия. От друга страна срещу тях е промишленият капитал, който управлява по съвсем друг начин, той по съвсем друг начин целеполага, по съвсем друг начин манипулира властта.

- Как това ще се проектира, доц. Вацев, във войната в Украйна?
- То вече се проектира. Финансовият капитал стои, мениджърите на финансовия капитал стоят зад Партията на мира, която е партия на предадените, така я наричат – партия на предадените преговори. Голямата боязън на техните противници е, че тези ще предадат Русия на избори и ще оставят работата несвършена. Тъй като формално погледнато Путин има право да изведе войските още утре и да каже, че се е повторил грузинският вариант.

Вие помните как завърши Грузинската война – руските войски влязоха в Грузия, разбиха грузинската армия, спряха на 60 км от столицата и се върнаха. Войната беше спряна с военна победа на Русия тогава. Формално погледнато войната може да спре още утре, ако Путин изведе войските от Русия, като каже, че ние сме свършили демилитаризацията и денацификацията в достатъчно висока степен.

Точно от това са боят представителите в руската политическа култура на промишления капитал. Те са на позициите: война до успешен край. И сега всичко това се проявява в огромно количество точки в руския културно-политически живот.

Онзи ден ужасен скандал се разгърна може би в най-елитарния, най-престижния руски университет – това е МГИМО – държавният институт по международни отношения, който не е само най-елитарният, най-престижният учебен център в Русия, те са най-близко до властта.

МГИМО е почти ведомствено учреждение на Министерството на външните работи на Русия – руските външни министри ходят всеки 2 седмици в МГИМО да говорят със студентите и с преподавателите. Там в момента тече открит скандал, като преподаватели и студенти са се разделили по критерия „ти с кои си и ти срещу кои си“, наричат се „слуги на украинците“, другите ги наричат „путински кръволовци“ – и такива изрази се разменят.

Просто Русия на този етап не съм сигурен, че е готова, че има възможност, че е в състояние да плати политическата цена на своята победа в Украйна. С една дума, това е парадокс – Русия военнотехнически може да победи и няма никакво съмнение в това, но военнополитически, политически и културно-политически, това е въпрос на битка.Аз не мога да преценя, кой ще спечели тази битка.

Практически като че ли надмощие има руският промишлен капител, който най-сетне се добра до властта. Военнопромишленият капител чрез т.нар. „силовики“, и цивилният промишлен капитал чрез т.нар. „стопански директори“. Това са двете групировки, които са твърдо зад Путин и определят неговата политика в този смисъл, както в смисъла, в който Байдън например понякога говори от името от Аспенския институт.

Защото арбитърът е длъжен от време навреме да изразява становището и на тези, които арбитрира. Работата е там, че позицията на „Газпром“, която е съвсем отделна групировка, и това е държава в държавата, вие знаете това – „Газпром“ винаги са били много особена стопанска структура, в момента търпят ужасни загуби, ужасни вреди, щети от санкциите.

И аз не съм сигурен, колко дълго те ще бъдат още лоялни към каузата на руския промишлен капител, все пак те не са промишленици, те са добивници. С други думи, казано съвсем накратко, Русия е раздирана от вътрешни, дълбинни, непреодолими политически противоречия по повод войната и отвъд войната.

- Това ли стои в основата, доц. Вацев, Русия в момента да спре хода си, да не бърза в Украйна? Виждаме, че тя прегрупира войските си, сменя военното си ръководство, води тук-там сражения. И изчаква. Какво чака?
- Не, тук проблемът е малко по-друг. Русия официално не е казала, че не иска да бъде там. Вие сте напълно права, че ако в първите 3-4 седмици, а те бързаха непрекъснато, понякога дори необяснимо бързаха, от последните 2 седмици Русия не бърза наникъде. Аз чета сводките всеки ден, макар че не съм военен експерт и не разбирам от военни работи, но чета сводките, те ни казват: „Бързане за никъде“.

Русия като че ли изчаква нещо. И това има няколко различни хипотези.

Първа хипотеза: Русия не може да продължи досегашната военна практика и досегашната си военна стилистика, докато големият политически проблем вътре в Русия не се разреши по някакъв начин. Това е първа хипотеза.

Второ, тя е по-скоро тактическа, след определени развития в руско-украинските отношения след провала на последните преговори е много възможно руският Спецназ да дебне Зеленски, който е в неговия бункер.

Премахването на Зеленски означава прекъсване на контакта на американската ръководна страна с украинските въоръжени сили. Зеленски е свързващото звено на американската военнополитическа воля и волята на украинската въоръжени сили.

Трета хипотеза е много интересна и заедно с това и неприятна, но това е само хипотеза, предупреждавам, че нямам позитивен отговор, а само хипотези.

Третата хипотеза е, че в Русия имат някаква информация, че Китай има намерение да реши Тайванския въпрос в следващите 2-3 месеца, в следващите летни месеци. В интерес на тази хипотеза работят някои странни действия на китайското ръководство. Тайванският пролив е непрекъснато пълен с китайски въоръжени военни плавателни средства – кораби, крайцери и т.н.

Във въздушното пространство, в суверенното въздушно пространство на Тайван непрекъснато всеки ден влизат по няколко китайски военни самолета. В полза на тази хипотеза говори едно много странно твърдение от вчера на Държавния департамент. Те твърдят, че това е становище, съгласувано с Белия дом, а именно САЩ плавно, но категорично пренасят своя интерес, пренасочват своя интерес от Украйна към Китай.

Оттук нататък украинската проблематика ще бъде по-скоро в британска власт, в британска стилистика, а собствено интересът на великата страна САЩ ще бъде насочена към пекинските проблеми.

- Това да не е някаква фалшива новина?
- Не, не е фалшива. Всъщност, няма как да е фалшива, тъй като от Държавния департамент казаха ясно, че „нашият интерес се префокусира върху проблемите на Азия – това е Тайванският проблем. Дотук няма fake news, но може би в интерпретацията някой се е погрижил.

По време на войната е много трудно да се добие обективна истина, вие сама знаете това нещо. Ние сме принудени непрекъснато да работим с fake новини и непрекъснато да ги чистим от полето на вниманието си. Това е третата хипотеза.

Четвъртата хипотеза е, тя е съвсем жълта, разбира се, че Путин е тежко болен и че не се знае как ще продължи ръководството на руските въоръжени сили. Това е жълто вече, това самият аз мога да се освободя от тази хипотеза. Така че или трябва да избираме между тези 4 хипотези, или вътр. политическата конфликтност на Руската федерация е станала причина за забавянето на руските военни действия в Украйна.

Вие сте прави, те непрекъснато се прегрупират, непрекъснато не бързат, непрекъснато не са активни, непрекъснато се движат. А активни бойни действия няма. И ако те не започнат до десетина дена, това ще работи в полза на някоя от хипотезите.

А другата възможна хипотеза е, че в Москва знаят нещо за намеренията на Китай да решава Тайванския въпрос.

-Доц. Вацев, като разгледаме ветрилото в двете посоки САЩ и Русия, къде се намира България? Ситуацията в страната е твърде особена в момента, все по-често се чуват прогнози за предсрочни избори. Правителството на Кирил Петков сякаш изглежда, че привършва ресурсите си. И нямаме потенциал за перспектива.
- Да, аз не мога да оспоря това, което казвате. Хоризонтът на издръжливост на правителството на Петков е някъде до след Великден, както си мислех и преди. Те много бързо изхабиха политическия си ресурс, морално-политическия ресурс. Те нямат кой знае какви опасни противници.

Не броим някои специализирани сайтове. Те не страдат кой знае от какви медийни атаки. Просто самото правителство непрекъснато потъва в собствената си неспособност да регулира проблематиката, да разпределя задачите, да балансира коалиционната политика.

Правителството си отива, и не това е проблемът. Проблемът е, че аз не виждам на този етап като гледам, не виждам каква друга конструкция може да замести днешната коалиционна платформа. Това е сериозен проблем. България на този етап не е готова да излъчи нищо адекватно на проблемите си.

Така че за мен това е неразрешимо противоречие. Това правителство рано или късно, и по-скоро рано отколкото късно, ще доживее последния си ресурс. Това ще бъде в дните след Великден. А след това аз не знам, какво може да роди българското общество.

-Не наблюдаваме ли общо политическо изхабяване и в българското общество?
- Разбира се.

- От една страна виждаме изхабяване на правителството, но от другата страна – изхабяване на обществото. Какво ни чака?
- Не, изхабена е преди всичко политическата класа, която стои между правителството и обществото. Изхабена е политическата прослойка на България, която много отдавна спря да се интересува от истинските си задачи. Там се събраха всякакви интересни хора, за които аз не бива да влизам в лични оценки, но те са прекалено ярки и смехотворни някои от тях.

Българската политическа класа е изхабена, и обратната страна на същото, другата страна на същото е, че българското общество е абстинентно, българското общество се въздържа от политическа активност. Политическата активност на изборите в България непрекъснато спада, и това е много зловещ симптом. Това означава, че България вече не е готова дори да излъчва свои политически представители.

-А това на какво се дължи? Не е ли също на изхабяване на обществените надежди, очаквания, и разминаване с това, което идва след изборите?
-Да, българският политически живот и българската политическа класа, която живее този политически живот, те са изхабени окончателно. И това се усеща особено ясно на всичките досегашните последни три избори, които съм гледал. За съжаление, политическата теория не отговаря на въпроса, как това се оправя. Още едни избори ще изберат още някаква политическа екзотика, която ще става за всичко друго, но не и за управление на страната.

България от друга странна е вече до голяма степен на външно управление, но ние не можем да чакаме непрекъснато едно посолство да управлява всичко. САЩ вече не са хегемон, а са само лидер.

Хегемонът управлява света, а лидерът по-скоро посочва посоките без да се занимава с управление на отделни страни. Така че за мен изходът от българските политически сблъсъци в следващите месеци е неясен. Аз си признавам, че моята прогностична способност не е достатъчна, за да кажа какво ще стане.

- Доц. Вацев, не е ли възможно формиране на правителство на националното спасение след оттегляне на това правителство в рамките на този парламент?
- Да, дори имаше период, когато разсъждавах именно в тази плоскост – правителство на отговорни експерти, които не са толкова политически ангажирани, колкото получават подкрепата на различни плаващи мнозинства в парламента, за да могат те по аполитичен, мениджърски път да различават големите стопански проблеми на България.

Нещо такова теоретически е възможно, и ако е, би било наистина пред очите ни, аз бих се радвал да го видя. Но за да се стигне дотам, днес действащите политически партии трябва да намалят амбициите си и да уравновесят апетитите си. Нищо такова не забелязвам.

Всички участници в българската власт говорят така, сякаш са оженени за властта завинаги. Едно експертно правителство на националното съгласие и спасение със съгласувани представители от всички други партии, но не партийни членове, а посочени експерти, това би било може би най-отговорното в експертна и мениджърска форма. Но не знам как може да се стигне дотам.

Може би, ако се стигне преди това до катастрофа на това правителство, тогава вече хората ще се размислят за експертни решения на наболелите проблеми в България и в няколко кризи: здравна, икономическа, финансова, морална, външнополитическа.

България всеки момент ще свали ветото пред Македония, с което българите ще бъдат изправени пред свършен факт. Как се решават няколко кризи наведнъж извън експертни множества, не знам. Във всеки случай аз не се чувствам много компетентен в българската вътрешна политика.

Може би това, което казахте вие, е най-доброто, но до най-доброто трябва да се стигне. Едно експертно, надпартийно, незаангажирано, отговорно правителство на партийно одобрение, но не партийно ангажирани специалисти, би било най-доброто, но дотам нали трябва да се стигне. Трябва тази коалиция по някакъв начин да доживее до края на своя ресурс.

- И на финала на интервюто не мога да не ви попитам, набива ми се като въпрос: наблюдавайки разломите, центробежните сили в политическия естаблишмънт на САЩ, и на другия – в Русия, и обръщайки поглед тук, към България, се питам: защо продължаваме да изглеждаме толкова провинциално – дълбока римска провинция?
- Дълбока римска провинция близо до границата на империята – да, ние сме така. Причините са на две места. Първо, в българския политически живот – в България хората стават политици, за да си уредят живота, и нищо повече. Има и други, разбира се, но те са малцинство.

Има и почтени хора, но на тях никой не обръща внимание. Втората причина е безкрайният срамен, недостоен мързел на българската журналистика. Вас, разбира се, не ви слагам там. Но българската журналистика тъне в провинциализъм.

Вижте какви специални комбинации от фактори и сили стоят зад Байдън и какви специални комбинации от фактори и сили стоят зад Путин – никой не се интересува от тези собствени политически механизми на правенето на голямата политика. Подобни сили, но за тях нямаме време, са и в ръководството на Европейския съюз. Тоест, светът е в по-сложни платна, а ние предпочитаме семпли провинциални картинки.