Заминал в Гърция, 6 месеца след разстрела на лихваря от Благоевград Васил Горчев, дясната му ръка, Любомир Мутавчиев-Бубата се върна в родния Благоевград. Извървял нелек път в съседната държава, Бубата днес няма нищо общо с този, когото познаваме от времето на мутрите и силовите групировки. Част от бригадата на лихваря, Любчо, бе сред най-приближените на боса Горчев, свидетел на разстрела му пред х-л "Ален Мак" през 2005. На 20 януари снайперист прониза главата на Горчев на плочките пред хотела, докато правеше редовната си оперативка с гардовете си. След разстрела бригадата му се разпадна и пръв зад граница замина Бубата. Преди 10-тина дни Бубата, се върна от гурбета си и разказа преживяванията пред struma.com.



-Здравей Буба, станал си голям хубавец, добре ти се е отразила Гърция.
-Благодаря ти, бях добре наистина, но носталгията си казва думата

Започвам веднага с "разпита"., Защо всъщност замина след разстрела, беше уплашен, имаше от какво да бягаш, или има нещо друго?
Заминах при майка си. Но не живях с нея. Заминах без език, без приятели, но имах късмет. Спрях се в Атина, където в началото работих на три места, за да печеля. Започнах в колбасарски цех, пренасях мебели и работих и в цех за скулптори. Вървеше ми добре, после направих собствен цех за скулптори и бях монополист на пазара в Гърция. Ожених се, живях 6 години с учителка, разведохме се и...

И стигаме до въпроса, който живо ме интересува. Как и защо стана монах, облече расото и се отдаде на пост и молитви. От баровете и силовата бригада на Горчев се превърна в свят човек, кое те подтикна?
2015 година станах монах. Приех името Моисей, харесвам това име. Подтикна ме приятелството ми с игумена и монасите, с които ме запозна бившата ми съпруга. Бях възхитен от начина им по които говорят за бога, начина им на живот, спокойствието, което излъчват. Игуменът на манастира за мен е истински светец. Пише книги, преподава, силно вярващ и просто те омагьосва като говори.. Силната им вяра сякаш ме накара да потърся бога, да се обърна с лице към него, затова влязох, исках да стана част от тях.. Цял живот със се поддавал на изкушения, преживял съм всичко реших да вляза в манастира "Св. Серафим и Св. Августин" в Три Корфу Фокида, където вече познавах всички монаси.

И как се чувстваше там?!
Много добре, не знам дали ще ми повярваш, но вярата в Бог ни прави по смирени, по добри и сякаш наистина той окриля пътя ти, много ми вървеше, успокоих се, има истинска магия на такива места. Осъзнаваш колко глупости си правил в живота си, имаш много време да го ревизираш така да се каже. Бях наистина примерен монах, спазвах всички молитви и изисквания на манастира.

А защо свали расото и кога?
Преди две седмици се обръснах, свалих расото и си тръгнах. Станаха някои неща в манастира, които ме притесниха, реших, че е крайно време да се върна в Благоевеград. Не е лесно знаеш ли, да си изолиран от реалния свят. Може би недостатъчно се посветих на Бог, въпреки, че и сега си чета книги богословия на гръцки език.

Като се върна нападнаха ли те спомените за доброто старо време и бригадата?
О, всички момчета са тук, развиват честен бизнес и се радвам за тях. Тук са Джими, Стоян, Лазар Андреев,, Цецо Стефан, почти цялата бригада сме тук, познаваш ги.

Разкажи за боса Горчев, как беше при него?
Аз оплаквания от този човек, светла му памет, нямам. С нас беше строг, но справедлив. За някои сигурно е бил мутра, вълк, но за нас не. Много пъти ми е казвал, "де бе Буба да ти дам пари направи нещо, направи си бизнес, работи", но аз тогава млад, си ми беше добре при него.

Правил ли си лоши неща, изнудвал ли си, бил ли си някого, по това време силовите групировки се занимаваха с подобни неща?
Аз лично нищо лошо не съм правил. Е случвало се е няколко пъти да се сбием с някого, но дотук, такива рекети, изнудвания, отвличания не.

След години отсъствие от Благоевград как го намираш?
Аз се върнах заради този град, вярвай ми, тук се чувствам най-добре. Но виждам народа е беден, няма работа, младите хора са намалели, оплакват ми се, бизнес няма. Ако така върви май след 5-6 години нищо няма да остане от хубавия ни град.


Снимки: struma.com