"Този път сме много по-близо до редовен кабинет. Ключът към успешен и дълъг мандат на "Продължаваме промяната" (ПП) е ясен, но те може и да не помогнат много на Румен Радев на балотажа", това заяви експертът от "Алфа Рисърч" Геновева Петрова.


Геновева Петрова

"Нов лидер може да върне БСП на правия път, а спасителният вариант за ГЕРБ е да зареже враждите и да се превърне в смислена опозиция", допълни още тя.

Ето какво каза Геновева Петрова в интервю за "Марица":

- Г-жо Петрова, победителите на изборите започнаха преговори за съставяне на кабинет още преди връчване на мандат. Ще имаме ли този път най-сетне редовен кабинет?
- За разлика от предишните, този път потенциалните участници в това мнозинство и в тази управленска коалиция демонстрират по-висока решимост да съставят кабинет. Така че шансовете за сформиране на правителство са значително по-високи.

А и обществените очаквания за кабинет, както и след предишните два избора, също са значително по-високи. И от тази гледна точка ми се струва, че ще успеят да намерят формулата, която да ги събере.

В тази посока може да повлияе и очакването президентът този път да бъде по-ангажиран и по-мотивиран да стимулира партиите да намерят общ език за съставяне на кабинет.  

- Колко дълъг живот обаче би имал подобен кабинет? Би ли могъл да изпълни пълен 4-годишен мандат? 
- Конкретен отговор можем да получим, след като наистина се конституира и заработи такъв кабинет. Но ако съдим по някои индикатори, намеренията на потенциалните участници в коалицията дават основание за очаквания за пълен 4-годишен мандат. От друга страна обаче, техните предизборни позиции по различни ключови въпроси очертават различия помежду им.

А предстоят и тежки зимни месеци със сериозни икономически, социални, а и здравни  проблеми.

Това ще принуди правителството да решава спешни кризи, докато работи и по осъществяване на реформи, за които повечето от партиите в тази коалиция претендират. Това е изключително трудна задача и прави дългото функциониране на коалицията доста проблематично. Очаквам, че такава коалиция, ако тя се формира, ще може да работи поне половин година със сигурност. Дали ще продължи - зависи от много ситуативни фактори.

- Може ли популистки проект като "Продължаваме промяната" (ПП) да се окаже факторът, който ще преодолее кризите и ще измъкне България от хаоса?
- И българският, и международен опит с популистки формации дава различни резултати. Имали сме и в България случаи - и НДСВ, и ГЕРБ бяха определяни като популистки формации, когато поемаха управлението съответно през 2001-ва и през 2009 г. При това НДСВ изкара два мандата в управление, ГЕРБ - три.

Голямата разлика е в това, че и двете формации разполагаха със значително по-голямо електорално и обществено влияние в сравнение с настоящия проект "Продължаваме промяната".

Тук всъщност е по-скоро разковничето. Ако предложенията на ПП не отговарят на приоритетите на коалиционните им партньори, това е предпоставка за нестабилност на коалицията.

- Видяхме срив на резултата на БСП на тези избори, оставка на лидера Корнелия Нинова. Ще последва ли социалистическата партия съдбата на СДС? Топи ли се лявото у нас?
- Левите симпатизанти у нас имат достатъчно други партии, от които могат да избират. Това е и една от причините за този постепенен срив в годините на старата левица в лицето на БСП. Но не трябва с лекота да отписваме социалистическата партия.

Разбира се, тя трудно би продължила да е единствена голяма, стабилна лява партия в страната. Нейното предимство е в добре изградената структура през годините, което е от изключително голямо значение за дългосрочното съществуване на една политическа формация. Докато конкурентите на БСП в лявото пространство нямат подобна устойчива структура и затова много често там наблюдаваме изригване и изчезване от сцената на нови политически субекти.

Предстои да видим как  ще се развие вътрешнопартийната битка в БСП. Тя, както стана ясно при подаването на оставка на г-жа Нинова, е много по-ожесточена, отколкото досега е била видима. След брифинга на г-жа Нинова стана ясно, че вътрешнопартийните противоречия са изключително силни и до голяма степен в тях е включен и президентът. Дали съзнателно, дали случайно, но това дава още по-голяма острота на вътрешнопартийното напрежение.

След избора на нов лидер ще стане по-ясно и в каква посока ще поеме партията и до каква степен БСП ще остане диалогична или пък ще заеме по-твърди позиции и спрямо президента, а и спрямо свързвания с него проект "Продължаваме промяната".

- ГЕРБ също регистрира отлив, но се оказа, че има стабилно ядро. Какъв е полезният ход на бившите управляващи? Трябва ли Борисов да се оттегли?
- Факт е, че ГЕРБ при тези избори, в ситуация на последователна анти ГЕРБ реторика, успя да запази стабилна подкрепа и в трите избора тази година. Това показва все пак достатъчно широка база от привърженици.

Въпросът за бъдещето на партията е свързан не толкова с оставката на г-н Борисов, колкото с поведението, което тя ще има в новия парламент и оттук нататък. В последните два парламента видяхме един доста конфронтационен ГЕРБ, който води битки със своите опоненти.

Но в дългосрочен план оцеляването и запазването на общественото влияние на ГЕРБ е свързано с превръщането му в смислена опозиция с последователни позиции по ключовите въпроси, които парламентът ще разглежда и решава. Оставането на равнището на „биткаджийството“ ще навреди в по-голяма степен в дългосрочен план на партията, отколкото ще й позволи да запази и разшири евентуално влиянието си след време.

- Каква роля оттук насетне отрежда доброто представяне на ДПС на изборите?
- Наистина ДПС се представиха добре - този път успяха да мобилизират най-вече симпатизантите си извън граница. Но не знам дали това ще им бъде достатъчно, за да бъдат наистина реален балансьор.

Дори в някакъв момент Движението отново да се окаже в тази позиция, това няма да се случи толкова скоро и няма да е толкова видимо.  Дали в бъдеще ще се отварят възможности за тях, предстои да разберем след сформирането на парламента.

- Крайните популисти и националисти от „Възраждане“ се оказаха в парламента, докато патриотичните формации ВМРО и Атака се маргинализираха. Наблюдаваме ли тенденция за преструктуриране в патриотичното пространство?
- Процесът на преструктуриране и фрагментиране на тази ниша всъщност протича от миналата година насам. Влизането на „Възраждане“ - партия от радикалния патриотичен спектър, в парламента не би трябвало да е изненада за никого, доколкото формацията регистрира забележителни резултати на изборите и през април, и през юли. Всъщност на тези избори те успяха да консолидират част от този радикален вот.

Най-вече останалите политически партии трябва да си дадат сметка, че ако не успеят да постигнат консенсус за управление, поне в краткосрочен период, такъв радикален вот ще има все по-силни позиции - дали в лицето на „Възраждане“, дали на други подобни формации.

- Какво може да спъне Румен Радев на балотажа освен ниска активност? Може ли трусовете в БСП да попречат на победата му?
- Хипотетично може. Ако сред привържениците на социалистическата партия, колкото и малко да са те, са останали силно идеологизирани избиратели, които споделят тезата на г-жа Нинова, тогава по-скоро очаквам не толкова те да излязат да гласуват в подкрепа на проф. Герджиков, колкото да не отидат да гласуват на втори тур.

Другият фактор, който съществуваше и преди лидерската оставка в БСП, са привърженици на новите протестни формации - на ПП, на ИТН, на ДБ, които на първия тур гласуваха за г-н Радев, но с идеята за промяна. Фактът, че ПП спечели парламентарните избори, може да бъде изтълкувано от тях като постигната цел. Това може да не ги мотивира достатъчно, за да участват в балотажа, и би отнело от подкрепата, която г-н Радев получи на първия тур.

Това е само хипотеза, но не бива да я изключваме, защото би затруднила представянето на Румен Радев на 21 ноември. Не мога обаче да приема хипотези, при които привърженици на ГЕРБ и ДПС отиват под строй  да гласуват за проф. Герджиков, останалите - под строй за г-н Радев. Огромната част от избирателите у нас са хора, които вземат автономни решения.

Но въпреки по-добрия аванс, с който Румен Радев влиза във втори тур, не трябва да смятаме, че изборът е решен.  

- Защо 60 процента от българите отказаха да гласуват?
- В началото на кампанията изборите предизвикваха съществен интерес сред избирателите, но по-късно ясно се очерта охлаждане на ентусиазма за изборите. 

Няколко са възможните причини, но в най-голяма степен влияние върху отказа на хората да гласуват имаха обективни фактори - нарастване на цените, инфлация, здравната криза. 

Оказа влияние и разочарованието от представянето на партиите в последните два парламента, както и невъзможността да намерят политически представител, на когото да гласуват своето доверие. При толкова много участници в изборите се оказва, че те не успяха да убедят хората, че трябва да отидат и да гласуват.
 
Коя е Геновева Петрова?
Тя е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.