Как да запалиш барбекюто си с бурито и можеш ли да адаптираш косачката за трева към машина за фреш? Колко чифта панталони сменя един редови свидетел на експлозия в цветовете на дъгата, на чиито мащаб би завидял и професор по отварите в Хогуортс? Отговорите на тези въпроси идват с премиерата на „Как стават номерата“ на 3 септември от 20. 30 ч. по Viasat Explore.

Продукцията, гъделичкаща мозъчните клетки на всеки „Направи си сам“ ентусиаст, се снима във ферма на 20 минути път с кола от Брайтън, а свидетели на взривоопасните експерименти пред камера са едно ему, стадо расови коне и няколко крави, обожаващи ментови бонбонки. Сега водещите Маркъс Бронз и Майк Сансъм разкриха повече подробности от бекстейджа на шоуто.

- Как се забъркахте в този проект и от колко време се познавате всъщност?

Майк: Ние се стиковаме в движение пред камерата. Не можеш да го предположиш като ни гледаш от страни, нали? Добри сме.

-  И скромни.

-  Да. Иначе някой ме покани в предаването през Фейсбук. Май беше ти...

Маркъс:  Напротив, директно ти звъннах. Аз съм от старата школа, когато говорим за подход в комуникацията. Репликата от продуцентите към мен пък беше „Снимаме нещо с много експлозии, заинтересован ли си?“. И кастингът ми всъщност се превърна в един забавен пилотен епизод.

- Това ли е дебютът ви в телевизията?

Майк: - Правил съм доста шоута, но нищо с такъв мащаб до сега. Бил съм част от лайв туровете на “Разопаковай храната”  ( б. а. - популярна поредица на Channel 4), в които правехме събития за деца с публика от 3000 души и взривявахме разни неща на сцената.

Маркъс: - Моята голяма любов е радиото. Работил съм за BBC, 1Xtra, Radio One и Capital Radio, а в телевизията опитът ми се свежда до няколко детски продукции. Винаги съм имал слабост към технологиите и джаджите като теми, за това предложението за „Как стават номерата“ ми дойде като втори бонус по Коледа. Науката никога не е изглеждала по толкова забавен начин. Аз самият научавам толкова много, докато драсваме клечката на една сигнална ракета за спасителни операции в морето, която сме създали от шепа химикали в гаража. Снимачния сет често прилича на подгряващо парти за Нова година, с всички фойерверки, феериите от цветове и пукотевиците, но зад всяка искра стои чудовищния обем от знания на Майк. Ти си учителя, който ме вдъхновява, човече.

Майк: - Благодаря, поласкан съм.

- А трудно ли е да обясниш научните факти зад номерата на достъпен език?

Маркъс: - Понякога режисьорите връщат Майк, карат го да опрости максимално формулата на един номер, така че и едно дете да схване как може да си разхожда кучето с дрон, например. Супер смешно е, когато си играем с Менделеевата таблица и накарат Майк да обясни какво прави даден елемент, а той отсича «Та това е само политий! Какво повече има за казване?!».

Майк: - Бях на 12, когато започнах да забърквам фойерверки в стаята си, много преди ерата на интернет. Абсолютно самоук съм, когато говорим за физика и химия. Разполагах само с книги и двете си здрави ръце, за да натрупам опит. Учителят ми по химия в колежа видя, че съм нещо средно между викинг и артист в лабораторията, и ми каза «Науката не е за теб, върви си намери работа». Послушах го и станахме доста добри приятели. Понякога влизам в часовете му като лектор, защото не всеки студент е там заради академичния ценз, иска да чуе практически съвет от приключенска перспектива. На 21 стартирах компанията си за специални ефекти и пиро инсталации и към момента работим изключително с телевизионни продукции като «Топ гиър» и  «Голямата обиколка» с Джереми Кларксън.

-  Случвало ли ви се е да откажете да направите един номер заради степента на опасност?

Майк: - В „Как стават номерата“ всичко е веселба и зрелища, придружени от инструкцията да не опитвате това вкъщи. Но съм отказвал цяла поредица за Discovery, защото сценаристите се опитваха да убият водещия във всеки епизод. Например, искаха да плувам в река, докато по повърхността й се плъзга торнадо от камъни. Отказах да бъда опитното им свинче.

-  На какъв принцип избирате номерата за шоуто?

Майк: - Продуцентите решават, но YouTube също е много мощен източник на идеи. Едно от най-яките неща, които и ти ще видиш на живо след малко, е Огнената топка. Въвличаме един светлинен подиум в огъня, като разширяваме мащаба с малко млечна пудра и динамит. Всичко това се случва в най-ниската точка на пасищата до фермата ми и отнема секунда, но да го гледаш на забавен каданс е приказка. Като цяло номерата са мащабни и опасни, а не такива, които могат да ти решат битов проблем в ежедневието. Хората се вълнуват повече от взривовете, отколкото от това как да направиш суичъра си на възглавница, или какво количество разтвор от салвия ще спре потенето на прозорците в колата ти.

- Целувате ли пръстите си за сбогом преди снимки?

Майк: - Не (смее се). Вдишвал съм доста пушек в различни програми на BBC през годините и знам как да минимизирам опцията от травми. Веднъж загубих за кратко съзнание, когато трябваше да разкодирам науката зад един стар еърбег. Използвахме химикала содиева киселина, който ако се абсорбира през кожата може да те убие за десетина минути.

-  Марк, мина ли през специална подготовка за работата с експлозиви?

-  Гледах доста екшън филми с дяволски взривове... Наваксах с цялата филмография на Майк, трябваше да знам що за човек ще ме води през цялата игра тип „Запали ми дъга“. Дойдох на снимки с абсолютното съзнание за дебютант, защото исках да науча максимално много. Моята роля е да съм проводник към отговорите за зрителя.

-  Споменахте YouTube като мощна платформа за промотиране на хакове. Достоверно ли е всичко, което виждаме там?

Майк: - Не съвсем. Съществува мита, че ако разтопиш пастели в тендежера и добавиш захар и калий, ще имаш добра основа за цветен пушек. Невъзможно е, тъй като калия и захарта изгарят за отрицателно време и пушек не остава. YouTubе обаче е бъдещето на телевизията. Няма човек на науката, който познавам и който да не се е прицелил към YouTube и към популярността на един клик разстояние.

Интервю на Надежда Христова, в. Монитор