Георги Русев след наградата "Аскеер": Пълен бездарник съм, ако трябва да играя роля в живота

<em>Георги Русев е роден на 7 май 1928 г. в Костенец, Ихтиманско. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ &quot;Кръстьо Сарафов&quot; през 1952 г. в класа на проф. Филип Филипов. Името му е свързано с колоритните образи, които е създал в едни от най-култовите български филми - &quot;Селянинът с колелото&quot;, &quot;Преброяване на дивите зайци&quot;, &quot;Матриархат&quot;, &quot;Дами канят&quot;, &quot;Вчера&quot;, &quot;Опасен чар&quot;. Георги Русев влиза в киното на 38 години, когато вече е от най-известните актьори в българския театър. И е изиграл плеяда сложни и драматични образи в Младежкия и най-вече в Пернишкия театър. Великолепен трагик в театъра, той става великолепен комедиен актьор в киното. През 1977 г. Георги Русев е избран за директор на Пернишкия театър. Със силна програма и още по-силна воля за изпълнението й той го извежда на едно от първите места в страната.</em><br /> <br /> <strong>- Господин Русев, как приемате наградата &quot;Аскеер&quot; за цялостно творчество?</strong><br /> - Не обичам местата, където има много хора. Обичам, когато са в салона, а аз съм на сцената. Затова досега не съм ходил на митинги и на протести. Видя ли много хора, не се чувствам добре.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Не обичам моята личност да бъде център на внимание. Обичам да бъда център на внимание, само ако съм в роля. В живота не мога да играя каквато и да е роля освен това, което съм - просто съм пълен бездарник в това отношение. Но на сцената мога да изиграя всякакви роли, всякакви идиоти, без да се срамувам и да се страхувам.<br /> <br /> <strong>- Ваш личен избор ли бяха всички т. нар. отрицателни герои, които играхте?</strong><br /> - Те всъщност не са чак толкова отрицателни. Така се смяташе в годините, когато моите герои спореха с положителния герой и казваха неща, които не бяха приятни за него. В ония години аз играех ролята на това, което наричаме публика. Голяма част от героите ми се покриваха с хората от нея. Тя не можеше да изрази това, което аз виждах и изразявах. Затова и героите ми от старите български филми се приемаха със симпатии. Ние сме много чувствителни хора в това отношение - критиката на времето много се занимаваше с това как играе актьорът. Сега това не я интересува.<br /> <br /> <strong>- А беше ли права?</strong><br /> - Много често не. То ставаше по лични симпатии.<br /> <br /> <strong>- Защо хората смятат, че сте комедиен актьор?</strong><br /> - Това не е вярно - аз не съм комедиен актьор. Аз съм актьор, който може да играе и комедия. Противник съм на това да изляза на сцената винаги с цел да ви разсмивам. Но в киното това не може да стане, защото излъчването на актьора не може да се прикрие. Затова винаги съм правил разлика между театъра и киното. Три четвърти от ролите ми в театъра са драматични, да не кажа трагедийни. Трябва да се играе характерът - ако има хумор, актьорът ще го покаже. В театъра най-много съм играл императори, крале и царе. Те могат да говорят каквото си искат. Константин Багрянородни, императорът на Византия, поет, философ и циник, изправяше публиката на крака с една своя реплика: &quot;Нямаме изгода да кажем истината на народа, макар че той я знае&quot;.<br /> <br /> <strong>- Правите впечатление на много спокоен човек. Така ли е наистина?</strong><br /> - Преструвам се. Още повече че с възрастта човек става все по-взискателен. Започва да си мисли дали още е за сцената, или не, дали не слиза надолу. Това се е случвало в българския театър - актьор, който е стигнал до върха на 60 години, а с всяка изминала година слиза надолу и цели поколения ще го запомнят като не чак толкова голям актьор. Това е голяма трагедия.<br /> <br /> <strong>- Това важи ли и за политиците например?</strong><br /> - Там се смята, че политикът колкото е по-възрастен, е толкова по-мъдър, но пък те трябва да бъдат по-мислещи и активни.<br /> <br /> <strong>- Като актьори ли ги приемате?</strong><br /> - Лоши актьори. Нито един политик в България не е добър актьор. Играят самодейно. Разбира се, това не означава, че някои от тях не са умни, но когато решат да се правят на актьори, те са лоши актьори. Веднага се разбира какви са. Имаше двама гениални актьори и политици в света - Хитлер и Сталин. Хитлер през 1934 г. дойде на власт, за 11 години изправи Германия на крака, обяви война на целия свят, изби 50 млн. души, а след това дойде друг германец - Аденауер, който върна старата слава на Германия. Единият е гениален убиец и мерзавец, злият гений, а другият е гений на съзиданието. Сталин е също невероятен актьор. Той има поведението на мъдрия, на знаещия, на покровителя, на освободителя. Той пък с това стана &quot;бащата на народите&quot;. И сега точно заради това не го споменават сред победителите във Втората световна война. А той е бил главнокомандващ на Съветската армия.<br /> <br /> <strong>- Никога ли не сте били изкушени в политиката?</strong><br /> - Бил съм, доколкото съм бил директор на театър, на Пернишкия театър. В онова време да бъдеш директор на театър беше голяма политика, защото театърът беше идеологически институт. Само за 3-4 години той стана национален театър. Човек, който се занимава с тази работа, трябва да има идеи и воля да ги реализира в живота.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, там са ви пратили за наказание. Вярно ли е това?</strong><br /> - Да, може да се каже, но държавата разместваше актьори, режисьори. Ние бяхме тогава държавни служители, той целият народ си беше държавен служител. Но трябва да се признае едно нещо - никого не оставиха без хляб нито за ден. За пари не се говореше. Тогава нямаше друга грижа освен желанието да се направи театрална постановка - имаш добра пиеса, режисьор, всичко ти е осигурено. И в българското кино беше така. Това беше такъв невероятен ентусиазъм във всички да стане добър филм! Никой не се интересуваше колко е получил - за главна роля се получаваше 4 хиляди лв., за втора - 3 хиляди и т. н. Хората знаеха, че това няма да се промени, мислеха само за филма. Докато се снимаше филмът, всички живеехме в него. Затова имаше и импровизации по време на снимките, сменяха се реплики. Понятието &quot;пари&quot; не съществуваше.<br /> <br /> <strong>- А как поканихте чужди режисьори в театъра?</strong><br /> - Имахме режисьор от Париж - Пиер дьо ла Тор, който постави &quot;Теофано&quot; на Радко Радков. Когато дойде в театъра, режисьорът изнесе лекция, в която ни каза, че имаме втория Шекспир в света. След две години дойде Жан Гидон - председател на Академията на безсмъртните, в която влизат само 7 души. И той повтори същото: &quot;Наследникът на Шекспир е в България&quot;. А Гитон беше единственият светски съветник на папата. Това беше най-много играната ни пиеса. И когато имаше световно първенство по футбол, хората чупеха вратите, за да гледат &quot;Теофано&quot;. Критиката не написа и един ред за постановката. Трябваше да гостуваме в Париж с 10 спектакъла, но точно тогава поляците бяха образували &quot;Солидарност&quot;. Софийската опера беше гостувала в Париж, а зрителите я бяха освиркали - отнесе го, защото не сме съгласни с поляците и тогаваq за да не ни се случи същото, беше решено да не се дават представления там.<br /> <br /> <strong>- Какво ви накара да направите последния си моноспектакъл &quot;Последният живот&quot; в Народния театър?</strong><br /> - Вече не го играя, защото не мога да го издържа емоционално. Там се изразходва страхотна емоционална енергия. За да пожелае човек да си отиде от този свят, знаете ли докъде е стигнал в мислите си. И след като никой не може да му отговори на нито един от въпросите, които той задава - нито самият той, нито приятелят му, нито държавата.<br /> <br /> <strong>- Толкова ли е страшно и в живота?</strong><br /> - За някои хора е много страшно. Институция, която да се интересува кой как живее, вече няма. Където и да отиде човек, никъде не може да се оплаче. На времето имаше правила, имаше хора с власт, които може и да бъркаха, но можеха и да помогнат. Сега няма власт.<br /> <br /> <strong>Светломира Димитрова, БЛИЦ</strong><br /> <br /> <em><strong>Екипът на БЛИЦ поднася искрените си съболезнования на близките на актьора, на кино и театралната ни общественост, както и на всички почитатели на големия българин!</strong></em><br />