Иван Кленовски е роден преди 68 години в София. Коренът му обаче е от Пернишкия край. Със съпругата му Снежанка са единствените бели и неосъждани нашенци, дали живот на цели 9 рожби! Собственикът на пицария “Еверест” и на едноименно заведение за бързо хранене, всички ситуирани в столичния жк ”Младост”, може да изреди имената им мълниеносно: Нели, Стефан, Йордан, Павел, Незабравка, Венцислав, Радослав, Божидар, Елизабет.
<strong><em>&ldquo;Аз съм ги искал тези деца! Мечтаех да си създам голяма фамилна империя от арийчета &ndash; със сини очи и червени бузи. Получи се, всичко дойде като Божи дар!&rdquo;,</em></strong><em> изповяда преди време многодетният родител. <br /> <br /> Преди 10 ноември усилията на бащата-герой да се наложи като пионер на семейния часпром у нас са били бичувани в пресата като &quot;капиталистическа експлоатация&quot; и &quot;паразитиране на гърба на трудовия народ&quot;. След неравните си битки със &quot;защитниците&quot; на социалистическата икономика, които отдавна са се превърнали в лични и не толкова капиталисти, фамилия Кленовски е оцеляла, без редиците й да оредеят. Напротив. Трудностите още повече са сплотили 11-те членове на уникалното семейство, &quot;обогатено&quot; напоследък и с 15 внуци. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Кленовски, заварвам ви в заведението, заобиколен от синове, снахи и внуци. Само Стефан го няма сред вас. Разкажете какво се случи, защо го арестуваха? </strong><br /> - С жена ми осъществихме мечтата за голямо и сплотено семейство. Петдесет години го пазим, отблъскваме всички лоши неща, всички негативи. Борим се със злобата, с прословутата българска завист. Засега успяваме. Вярвам, че и сега ще се преборим. <br /> <br /> Ако Стефан има някакви правонарушения, ако е направил нещо, ще си понесе наказанието, защото е истински мъж. Безгрешни хора няма на тази земя. Няма застраховани хора от злото. <br /> <br /> Живеем в една система, в една държава, в един преход, който предразполага към такива действия. <br /> Този преход не учи на добри неща. Не изгражда добри качества в деца, в тийнейджъри... Напротив &ndash; ценностната система е смачкана. Все си мисля &ndash; дано не съм прав, но всички хора, участвали в този преход, те не са много, 10 процента, са забравили тези понятия, тези ценности. Смятат, че става въпрос за приватизация, за ДДС, за корупция, за обществени поръчки... Нещата не са прости. Както е казал един философ, те са много, много по-прости. <br /> <br /> <strong>- Когато правихме първото интервю с вас, скоро ще станат десет години оттогава, вие се оплакахте, че двама от синовете ви са вписани към криминалния контингент. Споменахте, ако не ме лъже паметта, и член 195 &ndash; уж за &ldquo;обир с взлом&rdquo;. Сега свалени ли са от тези криминални регистри? </strong><br /> - Не, това беше Павел, най-доброто дете в квартала. Тенденциозно беше сложен, но го извадиха със съответните процедури. И даже се извиниха. Тогава полицаите може би имаха повече достойнство и чест и при грешка се извиняваха. <br /> <br /> Но шефът на Софийско градско управление на МВР раздава присъди. Казва, че Стефан е особено опасен престъпник, когото са го гонили толкова време и не са могли да го хванат. <br /> В същото време <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Стефан си ходеше свободно, водеше си детенцето на детска градина.</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво престъпление му инкриминират?</strong><br /> - Обсебване на пари. Икономическо престъпление. Още една грешка допускат тези &ldquo;велики&rdquo; професионалисти. Те не разделят понятието &ldquo;криминално&rdquo; от &ldquo;икономическо&rdquo; престъпление. &ldquo;Криминално престъпление&rdquo; има съвсем друго значение. А икономическата престъпност е коренно различна. Затова има два отдела във всички служби, във всички управления. <br /> <br /> И когато българите четат, си казват: &ldquo;А, значи той убива!&rdquo; Или обира, отвлича, изнасилва... Стефан такива криминални престъпления няма. <br /> <br /> <strong>- С какво се занимава Стефан?</strong><br /> - Работил е само в храненето. Всичките ми деца са в храненето. Друга професия нямат. И не са работили нито час на държавна работа. Може би това дразни най-много. <br /> <br /> Може би ги дразни, че успяваме, че показваме какво значи капитализъм. <br /> <br /> Ние, нашата фамилия, колкото и нахално да звучи, показваме на България какво значи капиталистическа частна практика. Въпреки че аз съм червен по убеждения. Но се разграничавам от мръсотиите и гадостите за тези двадесет години. Нямам нищо общо с тях. Аз съм затворен кръг, затворена фамилиарна икономическа единица и никакви съблазни не могат да ме съборят и да ме отклонят от пътя. <br /> <br /> <strong>- Имате ли роднини &ndash; комунистически функционери?</strong><br /> - Имам чичо партизанин. В рода ни има ятачка, ремсисти... Родеем се със Славчо Радомирски. Но никой от роднините ми няма никакви антихуманни прояви. Кълна се. Даже до последно живееха в държавни жилища. Никога не са ползвали държавни коли. За тях частната практика беше табу. И затова ме отхвърлиха тихомълком. <br /> <br /> <strong>- В какво се изрази полицейското насилие, от което се оплака съпругата на сина ви?</strong><br /> - Има малка предистория. Ще се върна към датата 30 септември 2011 г. Тогава, към 8,45 часа, Стефан тръгва с детенцето към детската градина. Идват двама души и много нагло, много нахално дърпат вратата на колата. Естествено, Стефан се стряска, блъска вратата и тръгва да бяга. Детенцето седи на задната седалка. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Единият изважда пистолета и изпразва цял пълнител по Стефан. </strong></span><br /> <br /> А само на пет метра вляво е 118-о училище. И е пълно с деца. Можете ли да си представите какво би се случило от рикошетите? Стефан е с пет патрона в него. Пет пъти е улучен! <br /> <br /> <strong>- И оцелява?!</strong><br /> - Да, слава Богу. Четирите куршума са излезли, единият е останал в крака. Веднага ми се обадиха. Изпратих Ради, сина ми, долу. <br /> <br /> <strong>- И закарахте Стефан в болница? </strong><br /> - Дотук спирам. Друг път ще говорим. Ще ви кажа само, че два месеца беше на легло. <br /> <br /> <strong>- Разбрахте ли кои са нападателите?</strong><br /> - Първосигнално смятаме, че това са мутрите. Като разказвам всичко това, обобщавам &ndash; отвсякъде ме атакуват. <br /> <br /> Сега, при ареста на Стефан, едното от полицайчетата се обърнало към снаха ми и й казало: <br /> &ldquo;Сега набихме ли ви го? Набихме ви го!&rdquo; <br /> <br /> Ами, знаете ли, че когато през 1996-а ме нападнаха десетте мутри, полицията дойде след четиридесет минути. Дойдоха запъхтени, при положение че много добре ни познават, че началникът на управлението ми беше много добър познат. Значи, имало е: &ldquo;Ало, отцепете района и не идвайте при обаждане!&rdquo; <br /> Това си е акция, активно мероприятие. <br /> <br /> <strong>- Да не би да не сте си издължили &ldquo;вноските&rdquo; към мутрите?</strong><br /> - Сега ще паднете, ако чуете нещо &ndash; не знам дали от умиление, или от учудване. Самите шефове на тези мутри бяха разпоредили да не ме рекетират и да ни пазят като зеницата на окото си. Като български експонат, като трудолюбива фамилия. Така е казал, Бог да го прости, Иво Карамански, когато започнаха да ме рекетират. Той се е изразил така: &ldquo;Долу на пазара има една фамилия Кленовски. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ако ги пипнете, ще ви отрежа ръцете и на двамата!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Имаше двама, които събираха пари. <br /> <br /> Маргините &ndash; също. И Васил Илиев, лека му пръст, не позволяваше да се отнасят зле с нас. Тук хранехме всички мутри и извън района даже. В заведението ни в &ldquo;Младост-3&rdquo; правехме и правим много хубави хамбургери. И знаете ли как седяха тези мутри, как се редяха на опашка &ndash; кротко, мило, с уважение. <br /> <br /> Но това е политическа поръчка. Не искам да се правя, разбира се, на политически тероризиран, но самите те ме вкарват в тези коловози. <br /> <br /> Стефан е следствие. Нека бъде осъден. Нека бъде закаран в Италия. <br /> <br /> <strong>- Много хора бяха убедени, че няма да мога да ви открия, тъй като сте си продали всички заведения тук и пак сте заминали за Швеция... </strong><br /> - Легенди. Със сигурност обаче ще заминем. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ако не в Швеция, ще намерим кътче на тази земя и ще се изнесем. </strong></span><br /> <br /> Вече съм деветдесет процента сигурен, че след тази гадост, която се случи, ще го направим това. <br /> <br /> Синът ми в момента търси магазини в Швеция. Намери ли, отиваме там да работим. Махаме се оттук.<br /> <br /> Никой не може да ме убеди, че е нормално в един детски кът да арестуваш &ldquo;особено опасен престъпник&rdquo; като Стефан. Оттам нататък каквото и да е извършил той, отпада. <br /> <br /> Преди 1989 г. имахме протекции от най-високо място да помагаме, да сме &ldquo;подложката&rdquo; на 35-о постановление за отварянето на централизираната икономика към свободния пазар. Това е нашата първа &ldquo;мисия&rdquo;. Лично аз съм се съгласил да сложа на топа цялата си фамилия с предизвестието, че ни чакат тежки дни. <br /> <br /> Тези хора, които ни тормозеха тогава, от средно ниво нагоре комсомолски деятели, и сега управляват България. <br /> Да огледаме кои са тези съсловия. Кои са политиците, които ни управляват. Вземете банкерите. Вземете социолозите, най-важната брънка. Вземете секретарите. Вземете нивата по-надолу, които са невидими. За мен това е комсомолската пасмина. <br /> <br /> Партията се страхуваше от тях и съжаляваше, че ги създаде, но нямаше как. Защото бяха все синове и дъщери на величия. И не смееха да кажат: &ldquo;Раз, закриваме тази уродлива организация!&rdquo; Аз съм беседвал с много от тях. Това е истината. Тези хора никога няма да могат да забравят, че тогава не ме унищожиха. Аз оцелях. Изскочихме от пепелта, петнадесет години се мъчихме като грешни дяволи. Банковият срив не можа да ни засегне, защото не бяхме алчни за валута. Кътахме си спестените пари при нас. Лично аз ги държах. Започнахме да строим. Това заведение с къщата сме го строили десет години. <br /> <br /> И на това завидяха. Тук били седели милиони пари. Майко мила, майко мила! 600 квадрата метра площ е тази къща. И не е довършена. <br /> <br /> <strong>- Цялото ви семейство ли живее тук?</strong><br /> - Тук живеят две от децата ми. Защото са без жилища. Завидяха ми и на това. <br /> <br /> За заведението в &ldquo;Младост-3&rdquo; са ми спретнали дело от пет години за обсебване на... 6 квадратни метра. <br /> <br /> Това помещение се измерва за 20 минути. Толкова пари дадохме за експертизи! Само едно вещо лице измери обекта и каза: &ldquo;Да, това отговаря&rdquo;, и спечелихме делото. След това обаче имаше обжалване и на 7 май делото отново ще се гледа. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За мен това е активно мероприятие за мачкане. <br /> </strong></span><br /> С такава показност ли трябваше да бъде арестуван Стефан? Вярвате ли ми, че от Европа ми се обаждат? Питат ме: &ldquo;Пич, какво направиха с вас? Какво става?&rdquo; Просто светът гръмна. Можете ли да си представите, че 15 млн. е обсебил Стефан, че е шеф на някаква група от 45 души за източване на пари и прочее? Може ли така безотговорно да се говори? <br /> <br /> <strong>- Стефан имаше ли бизнес в Италия?</strong><br /> - Имаше познати в Милано. 30 години тези хора са живели тук, в махалата, в съседен блок. <br /> <br /> <strong>- А снаха ви Илиана наистина ли е била малтретирана?</strong><br /> - Гаврили са се. Не са я пребили от бой, но са я мачкали и унижавали по най-долнопробен начин. С цинизми. На внучката ми са казали: &ldquo;Духай го, ма!&rdquo; На 14-годишно момиченце! Какво да говорим повече. <br /> Мачкат дечица. Стефан какво да го мачкат? Той е мъж, та дрънка, с когото се гордея. <br /> <br /> Но те мачкат 20-30 дечица там. <br /> <br /> Пред очите им става всичко това. Внучето ми тръгва да си вземе подаръка от Стефан, но единият полицай бута сина ми, а другият детето по най-безобразен и долнопробен начин. Това става на детския кът. <br /> <br /> Страшно ужасяващо, страшно втрещяващо е, че всеки втори човек казва: &ldquo;Майната й на България! Мразя тази страна!&rdquo; Особено младите. <br /> <br /> Аз няма къде да ходя, на 68 години съм вече. Ще стоя като заложник. Но нека те се измъкват. Няма живот тук. <br /> <br /> Ако Стефан е направил престъпление, ще го излежи. Колко години затвор ще му дадат властите, те си знаят. Ако е виновен, вдига ръка казва: &ldquo;Да, виновен съм!&rdquo;. Ще си излежи присъдата, ще излезе, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>сто процента ще осъзнае вината си. </strong></span><br /> <br /> Ще се коригира, човек има право на втори шанс. Ще си дойде в семейната фирма, ще си живее пак живота. Ще се грижи пак за четирите си деца, както и досега се е грижил. <br /> <br /> Никой не е застрахован тук. Двадесет години те рекламират престъпността. Двадесет години говорят за сделки, граничещи с ужаса. Какво да правят младите? Ще търсят и те &ldquo;първия милион&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Но на едни е разрешено да вземат безнаказано &ldquo;първия милион&rdquo;, а на други &ndash; не. Не че на някого изобщо трябва да му се разрешава такова нещо. На никого не бива! </strong><br /> - Ето, улучихте десетката! Размахват пръсти и казват: &ldquo;По закона, само по закона, иначе ще бъдете наказани!&rdquo; А другите крадат и безчинстват. И си живеят живота. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка Корчева</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium;"><strong>Красимир Ангарски: ИЗКОРЕНЕТЕ ТОЯ БУРЕН КЛЕНОВСКИ!</strong></span><br /> <hr /> <br /> <em>&quot;Никога не съм бил от кротките и понеже не си държах езика зад зъбите, си спечелих още по Татово време много врагове. Естествено - и много приятели&rdquo;, изповяда се още преди години пред човек на &ldquo;ШОУ&rdquo; един от първите еднолични търговци у нас. </em><br /> <br /> През далечната 1984-а бащата на 9 деца &quot;стартира&quot; цяла верига заведения за хамбургери. Е, названието &quot;заведения&quot; е доста пресилено, но фактът си е факт &ndash; Иван Кленовски е първият нашенец, дръзнал да започне частен бизнес от семеен тип.<br /> <br /> &quot;Някои от капанчетата ми обаче стигнаха 150 квадратни метра площ, хвали се първият bg-частник. Всъщност това си беше цял магазин. После направихме и сладкарница &quot;Магура&quot; на пазарчето в &quot;Младост-1&quot;. Завъртяхме страхотен алъш-вериш, понеже предлагах дефицитните тогава торти &quot;Гараш&quot;, кола, кашу, сладолед &quot;Мелба&rdquo;, палачинки... <br /> <br /> А до школата в Симеоново отворихме кафене &quot;Суперпролет&quot;. Успях да се преборя с тогавашните комсомолци и да взема един клуб на българо-съветската дружба, където почнахме да продаваме хамбургери. Кръстихме го &quot;Лисицата&quot;. И нали тогава нашите алпинисти покориха Еверест, а те са ми кумири, нарекох цялата &quot;верига&quot; &quot;Еверест&quot;...<br /> <br /> Работата вървеше като песен, натрупах доста пари, но бдителните &quot;другари&quot; от МВР и от някогашния ДФК /Държавен финансов контрол/ почнаха люта атака срещу мен. Особено се престара Красимир Ангарски, в ония години шеф на столичния ДФК. Даже беше пуснал директива &ndash; &ldquo;да изтрият паразита и бурена Кленовски от лицето на социалистическата икономика&rdquo;.<br /> <br /> Точно тогава ВВС направи 20-минутен филм за нас. Дойдоха и ни снимаха на пазарчето в &quot;Младост-1&quot;. Събра се сума ти народ. И тогава някой от цивилните куки изтърси: <br /> <br /> <em>&quot;Да знаете, господа, оттук ще тръгне събарянето на комунизма!&quot; </em><br /> <br /> Ха, де! Тогава една от англичанките попита с един такъв лукав тон на доста сносен български: &quot;Ама толкова ли ви е прогнила системата, че един частен павилион може да я срути?&quot; Както се казва, мълчание в залата&quot;, връща лентата към далечната 1988 г. предприемчивият столичанин.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium;"><strong>ТОДОР ЖИВКОВ СПАСИЛ ЗАВЕДЕНИЯТА МУ <br /> </strong></span><hr /> <br /> <em>Иван Кленовски е издигнал със собствените си ръце и без лев заеми заведенията си. От копката до шублера, ако използваме неговия израз. През 1979 г. зарязва занаята си - среден техник по топлотехника. По-точно - напъждат го с &quot;вълчи билет&quot; от държавна служба заради... побой на соцфункционер.</em><br /> <br /> &quot;Марко Цеков, шеф в ДФК и брат на Станка Цекова, съратничка на Георги Димитров и член на ЦК, нарече пред мен работническата класа &quot;утайки&quot;. <br /> <br /> Вбесих се и посегнах да го ударя. Нарочиха ме и погнаха и от строителния бранш, където работех тогава. <br /> <br /> &ldquo;Накъде, казах си, Иване, с тия дребни деца?&rdquo; Признавам си, някои от тогавашната номенклатура много ми помогнаха. Костадин Чакъров, съветникът на Тодор Живков, спаси първия ми павилион от бутане. Зад мен застана и Емил Христов, секретар на ЦК на БКП, отговаряше за строителството. Имахме си приказката и с тогавашния кмет на София Петър Междуречки.<br /> <br /> Даже той, като си направи след 10 ноември фирма в бившата ГДР, ме покани да работя при него.<br /> <br /> Лично Тодор Живков нареди да не ми пипат заведенията.<br /> <br /> Да, но царят дава, пъдарят не дава. Много пъти подставени лица на милицията ми правеха саботажи. Запалиха ми витрините на магазина. А те бяха огромни! Нанесоха ми щети за 2000 лева, страшна пара за онова време. Така карахме-варахме до септември 1989 г. Тогава обявих на МВР, че спирам работа. И пуснах кепенците. Дадоха ни визи, натоварихме се цялото домочадие на влака - и в Швеция. Мязахме на великото преселение на народите. По гарите ни мислеха за делегация. В Швеция издържахме 2 години, но ни загриза носталгията и се прибрахме в България&quot;, довери Кленовски.<br />