Ивайло Калфин пред "ШОУ": Имам 4 апартамента и имоти в България, но не и в Брюксел

Не съм ходил в казармата заради наследствена язва, казва кандидатът за президент на БСП

Ивайло Калфин бе вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станише, след като беше съветник на президента Георги Първанов в първия му мандат. Избран бе за евродепутат от БСП на изборите през 2009 година, а на 16 юли бе БСП го издигна за кандидат-президент. Роден е през 1964 г. в София. Завършил е френската гимназия и УНСС.

- Господин Калфин, най-напред да ви попитам откъде идва фамилията ви – от калфа ли?
- Правилно сте отгатнали. Баща ми се занимава с родословното дърво на фамилията, родът ми е от Бистрица. Мой много пъти прадядо, живял в 16-и век, е бил калфата на селото.

- Някой от рода ви занимавал ли се е с политика?
- Никой не се е занимавал. Дядо ми е бил член на Земеделския съюз преди 9 септември 1944 г., но не е бил активист. Обработвал си е имотите в Бистрица до национализацията. По онова време около София не е имало много едри земевладелци като в Добруджа. Аз го помня, когато вече работеше в ТКЗС.

- А вие от икономиката как се прехвърлихте в политиката?
- Много естествено. Икономиката ми е професия, към която винаги мога да се върна – на два пъти вече ми се е случвало. Заниманията ми с политика дойдоха съвсем неочаквано за мен през 1994 година. Записах се в началото на 1990 г. на инат в кварталната организация на БСП, когато казваха, че всички трябва да излязат от БСП, защото тя е много лоша партия и спъва кариерата. Имах леко протестно чувство и затова се записах. Бях най-младият. През 1994 г. ме предложиха на четвърто място в листата на БСП за парламентарните избори и тогава, вкл. за моя изненада, бях избран от 25-и район в София. Тогава БСП постигна много добър резултат и дори този след мен влезе в парламента.

- Нямахте ли идеологически мотиви?
- Не бях съгласен, че всичко от комунизма е лошо. То и времето го доказа. Вижте какво стана в Словения. Там още половината собственост е държавна. Ключът не е в бързата приватизация и бързата реституция. Реституцията я няма никъде такава, каквато беше в България. В Чехия земеделските стопанства бяха оставени и разпределиха акции. Който иска, може да си ги продаде. В България през 90-те години всичко беше само политика. Високо напрежение, всичко се въртеше само около нея. Спомняте си споровете около конституцията. Страните от Централна Европа първо си оправиха икономиката и след това се занимаха с конституцията. Променихме я, но толкова противоречия тръгнаха, в толкова грешна посока тръгна страната, че зацикли икономиката. Да припомним само колко спорове имаше около герба – та лъв, та звезда, та Пежо... Тогава се разделиха много приятели и дори семейства.

- Вие преживяхте ли такава драма с приятелите и в семейството си?
- Слава Богу, не. Нито със съпругата ми, нито с приятелите. Спорили сме много, но чак до бой не сме стигали, и досега сме си приятели.

- Съпругата ви интересува ли се от политика. Съветвате ли се с нея?
- Интересува се и коментира, но като обикновен гражданин. А с политическите си проблеми не я занимавам.

- Вие от две години живеете в Брюксел със семейството си. Казахте, че дъщеря ви агитира родителите на приятелките си да гласуват за вас. Тя да не би да се вълнува от политиката в България?
- Прекалено е аполитична. В Брюксел обаче започна да дава доброволчески труд – учениците от нейното училище подпомагат децата в Замбия. Тук нямаше такава организация и тя не се занимаваше с подобни неща. А сега организира детска кампания за избирането ми, защото иска да се върне да живее в България. Затова обикаля родителите на своите приятелки и ги агитира да гласуват за мен.

- Вие бяхте част от екипа на президента Първанов в първия му мандат. Какво не ви харесва или не ви достига в сегашното президентско управление?
- Точно така, в част от първия му мандат работех по икономическите проблеми в екипа му.. И този опит е също много ценен за мен, за да знам какво може и какво не може да направи президентът. Той не е нито кмет, нито министър-председател, нито има изпълнителни функции. Но е изключително важно, че президентът може да постави теми, които са важни за обществото...

- Е, президентът Първанов ги постави, но защо не успява?
- Президентът може да търси дългосрочно съгласие по тях. Защото един от проблемите на страната ни е, че все сменяме посоката. Общо взето, не за пръв път, както и със сегашния кабинет, появява се едно правителство, решава, че от него започва историята, всичко започва начисто, и то ще е вечно. И това продължава, докато дойде следващото правителство. А от това страната ни губи. След 20 години си мисля, че трябва да сме си научили урока, че в 21-ви век по някои поне важни въпроси, като здравеопазване, образование, пенсионна реформа, характер на икономиката трябва да имаме съгласие по по-дългосрочни цели, които да предположат вече някакво национално съгласие. И различните партии да си провеждат тяхната политика, но да се знае в какви рамки и къде отиваме. Има теми, които са нови. Например, президентът Първанов сравнително малко се занимаваше с екология, важна тема, която трябва да бъде поставена в центъра на общественото внимание. Много е важно президентът да насочва дебата към проблеми от всекидневието на хората, което се опасявам, че в ГЕРБ не се прави.

- Някои твърдят, че Меглена Кунева също е един от вариантите на президента Първанов. Не ревнувате ли?
(Смее се.)
- Последното нещо, което изпитвам, е ревност по отношение на Меглена Кунева. Тя е един от опонентите ми, но не основен. Основният ми опонент е представителят на ГЕРБ. Мисля, че с г-жа Кунева имаме някои общи черти, но повече различия. И в политическа история, и в подход, и в разбирания, и в приоритети, които поставяме. Но основният ми опонент е в ГЕРБ. А по отношение на това кой е фаворит на президента Първанов, мисля, че това не трябва да бъде фактор на тези избори. Президентът завършва два мандата, които аз оценявам като успешни. Смятам, че следващият президент трябва да стъпи и да доразвие нататък президентската институция. И не мисля, че президентът Първанов по какъвто и да е начин ще се намесва в кампанията.

- А какво ще бъде бъдещето на АБВ, на което вие бяхте един от инициаторите?
- АБВ е една идея, по която аз много отдавна работя под различни форми. Това е идеята да има по-широк диалог между партиите в левицата и ляво-център. За съжаление, извън социалистическата партия има изключително голямо раздробяване и между социалдемократически партии, и между земеделски партии, има неправителствени организации, граждански сдружения, еколози, които биха искали в този спектър също да работят. Това, от което страната ни има нужда, е диалог между тези хора. Платформата за този диалог не е да бъдат привиквани в партийните кабинети и централи. Аз поне така си представях АБВ. Други опити са правени, свързани с Нова левица, които водят в една и съща посока. Аз се надявам, че ще стигнем до този момент, в който действителните дългосрочни интереси на страната ще надделеят над чисто партийния подход.

- Ще продължите ли неговата политика, ако ви изберат, по отношение на енергетиката?
- Мисля, че за България е изключително важно да използваме всички възможности на географското си положение, на политическите си контакти, за да станем важен център. Това означава България да бъде свързана както с пътища от Русия, така и с алтернативни пътища на енергийни ресурси, било то газ, нефт и т.н. Не трябва да бъркаме икономическия с политическия и още по-малко с геостратегическия интерес. България има възможност и нужда да се превърне в един важен енергиен център. В противен случай този център ще бъде някъде около нас, например - в Турция.

- А тройният шлем?
- Мисля, че договореностите с Русия бяха добри. Като външен министър съм работил за тях. И съчетани с газопровода „Набуко“, със свързването със съседните страни, което започна предишното правителство, с газовите връзки, които създават енергийна независимост на страната, правят държавата ни много по- значима за европейската политика фактор.

- Как се чувствахте на Бузлуджа, където много хора искали да ви “пипнат”?
- Това е така, на Бузлуджа винаги има много емоция. Събират се много хора от цялата страна, оценките сега бяха за около 50 хиляди души. Много хора чакат като празник, като ритуал събора на Бузлуджа. Има страшно много младежи, които два дена живеят там на палатки.

- И младежите ви изчакаха да запалят звездата?..
- Е, тя си беше в програмата, не ме чакаха мен. Но действително направиха нещо хубаво и символно със запалването й. И нямаше нужда от тези заяждания от областния управител. Но има доста силна емоция на Бузлуджа и тя зарежда всяка година.

- Вие отдавна не сте член на БСП, а на конгреса се обърнахте с „другари“. И на Бузлуджа ли се обърнахте така към хората?
- В обръщението „другари“ няма нищо лошо. В Европарламента, в групата на социалистите и демократите, в която членувам, обръщението ни също е „другари“. Това е обръщението в левицата към италиански, немски, френски колеги, не е запазена марка на социалистическата партия, още по-малко – на комунистическата.

- Бихте ли приели подкрепата на ДПС?
- Първо, ДПС, доколкото ми е известно, не са взели решение, включително има възможност да имат собствен кандидат. Така че докато ДПС не си реши въпроса как ще започне в тези избори, аз няма как да търся каквато и да било подкрепа.

- Но ако реши да сте вие, не се ли притеснявате от това, че пак ще ви обвинят, че сте част от тройната коалиция?
- Тройната коалиция завърши с края на правителството. Но тя беше коалиция от партии от левицата и от центъра. Ако погледнем какво се случва в Европа, партиите в центъра отварят възможности, валенции за коалиции и вляво, и вдясно. А това е поведението и на ДПС, и на НДСВ. Така че ДПС е било и в коалиции с десни партии в България. Но тройната коалиция вече няма как да се създаде в този си вид, в който беше създадена, а тя беше създадена, защото нямаше друг изход. И никой няма никакви ангажименти и обвързаности след нея. Така че оттук-нататък започват разговорите начисто. А по отношение на това необходима ли е, не е ли необходима подкрепата на ДПС, това е една политическа партия в България, която е от началото на демокрацията, и която има своите твърди привърженици, своите опоненти. С партия като „Атака“ те явно имат някаква основна тема, която обсъждат. За мен е важно да търся подкрепата на хора, които действително поддържат демократични принципи и демократичните постижения в страната. Не искам подкрепа от ксенофоби, от хора, които смятат, че България трябва да има абсолютно различен път от този, който сме поели в ЕС и в НАТО.

- Вие допуснахте до дома си журналисти, открихте личния си живот. Докъде можете да го допуснете?
- Честно, личният живот на човек, който се занимава с политика, трябва поне да е запазен. За да има едно място - в семейството и при приятелите, където да се чувства спокойно.

- Ами ако ви изкарат като Строс-Кан, например?
- Очаквам да бъда изкаран като какво ли не. Предупредил съм и жена ми, и дъщеря ми да очакват да прочета всичко за мен в медиите. Така че имаме поне психологическа готовност. Винаги умишлено съм държал семейството си по-далеч от публичната си дейност. Сега ме критикуват, че не може да се кандидатирам за президент и около мен да има едни неща, които да не са много ясни. Въпреки че и жена ми се е появявала, и дъщеря ми също. По принцип домът ми е отворен, доста приятели идват често...

- Четох, че имате четири апартамента тук и един в Брюксел. Къде живеете в момента?
- Не, в Брюксел живея под наем, нямам апартамент. Ще си сложа декларацията пред Сметната палата на сайта ми. Няма нищо тайно в нея. Извън България нямам никакъв имот. Имам два апартамента. За единия родителите ми помогнаха и в него живяхме известно време със семейството ми. И друг, на който в момента изплащам ипотека, купен преди няколко години. Имам също два наследствени апартамента - гарсониера от родителите ми, и апартамент, в който те живеят, но са го прехвърлили на мое име. Разбира се, в Бистрица притежавам някои имоти от дядо ми. За съжаление, вила нямам. Родителите ми имаха, но я приписаха на брат ми.

- Къде почива вашето семейство?
- На много места, пътуваме из България. По Великден бяхме в Девин. Много обичаме всяка година да ходим в Родопите, в село Арда. То е след Смолян, недалеко от гръцката граница. Хората са страшно гостоприемни, много красиво място.

- Там има ли социалисти?
- Кметът на селото от два мандата е от движение „Социалдемократи“, така че има много здрава социалдемократическа нишка там. Иначе на море съм ходил и в Гърция, и в Турция, там е прекрасно. Но всяка година ходим и в България, имаме си и любимо място на юг по Черноморието ни. Рядко човек може да ме види на плаж, но морето ми е интересно с това, което може да се прави там. Аз се гмуркам на север над Калиакра в много интересни пещери. Оттам брегът изглежда друг. Има и потънали кораби, които са интересни за разглеждане. На юг започнаха около Созопол да се появяват такива места, срещу остров Св. Иван. Михаил Заимов е запален по гмуркането и организира потопяването на един рибарски кораб там. През миналата година бяхме заедно с дъщеря ми на такова гмуркане.

- А за самолета на Тодор Живков ще се гмуркате ли?
- Сигурно, но не тази година. Ще изчакам да престои, корпусът да се облепи с миди. Тази година ще се опитам да направя бързо едно-две гмуркания. Не пропускам нито една година.

- Ще си позволите ли тази година голяма почивка?
- Почивка надали, но от няколко години се прави българо-гръцки събор и ще отида до село Арда. От няколко години има ентусиазъм и се събират много семейства и далечни роднини се виждат на тези събори. Така че на 13 август ще бъда там. Едно много голямо желание на жителите на района е да се отвори един стар път през границата, който ще свърже много близо поречието на р. Арда с Гърция и с Бяло море. Аз като външен министър внесох такова предложение.

- В грамите на бившия американски посланик едва ли не ви хвалят като външен министър. Наследихте в много тежко състояние въпроса с българските медици в Либия. Защо тогава България плати 100 милиона за тях?
- Един ден сигурно ще се разбере какво се случи, но все още има много хора и институции, които са обвързани с казуса. Това, което прочетохме, е американската гледна точка, която до някъде повдига завесата. Решаването на случая с българските медици в Либия е може би най-голямото ми лично удовлетворение от работата ми в МВнР. Разбира се, България стана член на ЕС, случиха се много важни неща- и законът за дипломатическата служба беше приет, и всичко, което направихме за членството на България, и новите политики в ЕС, които са български, са важни. Но случаят с медиците ми е действително най-голямата гордост. Те самите не знаят какво се е случило и по какъв начин.
А за това, че сме платили 100 милиона - не, няма такова нещо. Ние имахме една сума, която в България се считаше за дълг към Либия, но либийската страна никога не я беше потвърдила. Така че, това не беше признат дълг и от двете страни. Той от десетилетия беше на точката на замръзване - България претендираше, но Либия отказваше да го признае. Това, което направихме, беше част от решението на казуса с Либия. Помните, че беше създаден обществен фонд за подкрепа на либийските семейства. България не е внасяла в него средства, но ние казахме, че ще свалим претенциите си към този дълг на Либия.
Мога да кажа, че до голяма степен той беше абсолютно несъбираем. И непризнат от самата Либия.

- Г-н Калфин, какъв главнокомандващ ще бъдете, като не сте ходили в казармата?
- Аз в казармата действително не бях дълго време, защото малко преди клетвата ми намериха старо заболяване, имах наследствена язва от седемгодишен. Отстраниха ме 3-4 дни преди клетвата, а аз исках да служа. Даже така се записах в университета - с обръсната глава. Получих кръвоизлив и ме изпратиха по етапен ред във Военна болница. Знаех, че имам язва, но се опитвах да я прикрия, защото всичките ми съученици отидоха войници.

- Президентът трябва да е здрав и спокоен обаче. Язвата не ви ли прави нервен?
- Оказа се, че язвата после се сви и изчезна, а най-малко мен могат да обвинят, че съм нервен. Бях се научил да си живея с язвата, но отдавна нямам проблеми. Даже има нови изследвания, че се дължи на бактерии и сега се лекува с антибитици. Но искам да кажа, че като бивш външен министър имам значителна съпричастност към въпросите на националната сигурност и на отбраната, където работата ни е доста свързана с тази тема - и работата ни в НАТО, и строатегическите ни отношения с много партньори, вкл. И доста операции в чужбина. Тогава се изтеглихме от Ирак, вече участвахме в Афганистан. Но главнокомандващия не е военният, който трябва да познава чисто военните страни страни на армията. Като главнокомандващ той трябва да има политическата визия, да осъществи ръководството в труден момент, дано на България не се случи да бъде във война да се осигури не само военно, а политическото, дипломатическото ръководство на военните действия. Знаем, че големите сили използват армията си там, където политическите съображения и дипломацията не могат да проработят.

- Щом сте служили до клетвата, можете да приемете парада, нали?
- Е, до клетвата за 30 дни човек се учи как марширува, да козирува, да върви и пее в строй.

Едно интервю на Светломира Димитрова

ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ШОУ"