Писателят Калин Терзийски напусна шоуто „Фермата”, което се излъчва по bTV, заради тежки здравословни проблеми. Няколко аритмии на сърцето го изкараха от рейтинговото риалити и не успя да остане докрая, макар да е любимец на останалите участници, както и на зрителите. Наш репортер го хвана в не особено трезво състояние, но той беше готов да говори за случващото се. Разказа за здравословните си проблеми със сърцето, за посягането отново към чашката, за отношенията с жена му Ивана, за Елен Колева и грешната им любов, за дъщеря му и други интересни неща от живота си.
- Калине, в какво състояние те намирам?
- Имах проблеми със сърцето, но това е нормално за един 46-годишен човек. Не е кой знае какво. Както бях казал в една своя книга: „Тялото на човек му служи за това да има с какво да умре”. Така че, не е страшно! 

- Какво установиха докторите, докато лежа няколко дни в болница и имаше опасност за живота ти?
- За съжаление, докторите в България са едни хора, които просто изкарват пари. Те са свестни, но гледат да се застраховат. Аз съм завършил с повечето от тях, съветвам ги, но на тях изобщо не им пука дали ще умреш, или ще останеш жив. Получих тази тежка аритмия и а те ми казаха, че общо взето ми няма нищо, това е повече от смешно. Гледат да се презастраховат и след това да кажат, че са направили всичко възможно. Честно казано нямам абсолютно никакво уважение към лекарите в България, защото 
повечето от тях станаха едни мизерници

които просто искат да изкарват пари. 

- Това по някакъв начин не те ли стресна, не ти ли подейства като предупредителен знак, последен шанс, даден отгоре? 
- О, да, определено! Ти говориш за екзистенциални проблеми като живота и смъртта. Знаеш ли колко ми пука дали ще съм жив или умрял?! 

- Но на хората около теб им пука. На семейството... 
- Мисля, че и на тях не им пука. Когато Ърнест Хемингуей взима пушката си, поставя я в устата и се застрелва – дали на някого му е пукало?! Когато Джек Лондон се самоубива в къщата си – на някого пукало ли му е за това нещо?! 

- Плашиш ме с тези примери! Не ми казвай, че мислиш да последваш техния пример?! 
- Напротив,

правя всичко възможно да остана жив

Но каквото се случи в крайна сметка. Нека да оставим Господ да реши какво ще се случва с нас. 

- Съжаляваш ли, че напусна „Фермата” по този нелеп начин. Дори не успя да отидеш на двубой...
- Аз съм някъде пет пъти по-силен от всеки един от останалите във „Фермата”. Просто сърцето ми не издържа, за съжаление. Сигурно си забелязал, че работех като луд. Но сърцето понякога изневерява. 

- Доста дълго време в предаването държеше чашката с алкохол далеч от себе си, но накрая не й устоя просто...
- Случи се в една нощ след един дуел, имахме вино и си казах, че няма да лягам, за да мога да ги събудя другите на сутринта. Останах до сутринта, за да мога да ги събудя. Но 
дамаджаната с вино беше при мен

и изпих някъде към литър червено вино, а аз имам високо кръвно, и явно от това ми стана доста зле. 

- Хората много пъти съветваме другите: „Откажи цигарите”, „Откажи алкохола” и т. н., но  няма ли човек воля, никой не може да му помогне, нали така?
- Знаеш ли, преди 7 или 8 години спрях алкохола напълно. Когато Иван и Андрей ме поканиха да участвам във „Фермата”, бях започнал да пия пак от 3-4 месеца. Започнах, защото бяхме гаджета с Елен Колева и това провокираше силно чувството за вина. Трудно е да се обясни. След поканата, за два месеца се вдигнах и запознах да плувам всеки ден, за да вляза във форма. Аз съм от хората, които като стиснат зъби, могат да направят, каквото решат. Не можеш да си представиш колко е трудно. Това е все едно да паднеш от петия етаж и след това да се надигнеш и да отидеш да летиш в Космоса. 


Кайо издържа няколко месеца без алкохол, но накрая пак посегна към чашката и това го извади от състезанието

- Казваш, че си провокиран да започнеш да пиеш отново, когато сте били гаджета с Елен. Не би ли трябвало точно това да те извиси, все пак е имало любов, а не да изпадаш в депресивни състояния?
- Цялата работа е, че аз имах и имам една 15-годишна любов с Ивана, моята жена. Да оставиш един човек, който толкова години те е спасявал и е бил с теб, заради едно момиче, някакси не е добре. Иначе Елен всъщност е много хубаво, интересно момиче, влюбено в мен, което  се хвърли по артистичен начин към мен. И заради това 

аз оставих голямата си любов

която е била до мен в най-лошите ми моменти. 

- Твоята съпруга Ивана прости ли ти и би ли те допуснала отново до себе си?
- Много й е тъжно и такива неща много трудно се прощават. Но ние сме възрастни хора и както казва Рангел Вълчанов, с когото бяхме приятели в последните му дни – един ден ще трябва и да се мре. Младият човек трудно може да разбере тези думи, а именно, че трябва да имаш човек до себе си – да има някой да те обича, просто ей така. Когато сърцето ти спира, този човек да стои до теб! 

- Към днешна дата какво можеш да кажеш за Елен Колева? Участвахте заедно във формата и успяхте да покажете ниво в отношенията си.... 
- Тя е много мило и свястно момиче. А пък аз съм един възрастен човек, който е възпитан и не мисля, че бихме се изложили по някакъв начин. Благородството е единственото нещо, което издига човека над нищожността. Човек трябва да е благороден. Едва ли в България някой разбира какво означава това. 

- Чу ли се с дъщеря ти след излизането от „Фермата” и тя как коментира участието и поведението ти? 
- Попита ме как съм, добре ли съм. Тя не гледа по никакъв начин телевизия и се интересува от мен толкова малко, че няма накъде повече. Изпратих й пари за следването й в Берлин – учи медицина, което е странно, тъй като аз я мразя тази наука, знам какво представлява. Съвременната медицина е едно от най-гнусните неща, които могат да съществуват. Благодари ми за парите.

- Ти си единственият, който стана симпатичен на абсолютно всички. Това кара ли те да се чувстваш удовлетворен от играта си? 
- Не знам дали съм бил симпатичен на когото и да било. Важното е човек да бъде благороден. Благородството е особено качество, което наистина много малко хора разбират. В България е почти непонятно. То е съчетание между ум, доброта, усещане за смисъл и разни такива неща. 

- Би ли описал преживяванията си във „Фермата” в книга? Как би я озаглавил? 
- Знаеш ли, преди 3 години някъде, някаква секретарка на Иван и Андрей ми се обади и ме попита дали бих написал благотворителен роман за някаква спортистка. С Иван и Андрей сме приятели, но тогава това ме подразни. Не можеш да си представиш какво е да напишеш роман. Той се пише една година, едно от най-трудните неща, които могат да се направят. Съсипва целия ти живот. И накрая някой да ти каже: „Абе, я хвани и напиши един роман”. 
Защо не се хванете вие да напишете роман?! 

​​​​​​​
С красавиците Юлияна и Силвия от „Фермата” ​​​​​​​

- Аз не говоря за благотворителен роман, а за книга, която да ти донесе приходи...
- Със сигурност бих спечелил нещо от някакъв роман, но нали ти казах как се пише. Когато бях войник, граничар, и бях в планината, нощно време се случваше така, че с един мой приятел, музикант, взимахме си бутилка коняк и съвсем тайно се измъквахме и хуквахме по една стръмна планинска пътека. Толкова стръмно, че всяка стъпка беше смъртоносна. Стъпиш ли накриво, си мъртъв в пълен мрак. Половин километър надолу се бухвахме в един язовир, отваряхме си бутилката с коняк и си пийвахме. Беше приятно, чудесно. А водата ни стигаше до над главите. Ето това е писането на роман, с това нещо бих го сравнил – хвърляш се и на всяка една крачка може да си мъртъв. Но да бъдеш и достатъчно смел, за да го направиш. Големите писатели са точно тези хора, които тичат по този начин по пътеката през нощта и са готови да умрат. Лигльовците, които пишат какви ли не глупости, всъщност не са писатели. В България почти няма живи писатели. Не се сещам да има такъв, който да тича по пътеката надолу и да е готов да умре. Големите писатели трябва да са готови да умрат. 

Досие:

Калин Терзийски е български поет, писател и сценарист. Роден е на 22 март 1970 г. в кв. „Подуене” в София, където е и израснал. Завършил е Националната природоматематическа гимназия в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно”. След отбиване на двугодишна военна служба в „Гранични войски”, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт – София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. От 1996-а до 2010-а работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. През 2003 участва в провеждането на обществените експерименти на Мартин Карбовски. През 2006 г. заедно с него и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски. През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България. През 2009 и 2010 г. участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане“, чийто основен организатор е поетът Стефан Иванов.


Едно интервю на Красимир Красимиров