Звездата на обичаната актриса Катерина Евро изгря в култовия филм “Оркестър без име”. Това не е първото предложение към нея да се снима в киното, защото като една от най-търсените ни манекенки е имала доста предложения, но тя отхвърляла всички, защото не били за главна роля. С днешна дата Катя е изиграла близо 40 роли в родни и чужди филмови продукции, но има ангажименти не само като актриса, а и като тв-водеща. Тя води кулинарно предаване по БНТ, а преди година издаде книга “Тетрадка за рецепти и спомени”, в която споделя някои от най-любимите си специалитети. Новата книга на Катерина Евро е нейната автобиография, в която тя описва богатия си житейски и творчески път с много чувство за хумор, но без да спестява и трудните моменти. Вижте какво сподели актрисата пред "Труд": 

– Миналата седмица представи автобиографията си “Катерина Евро… и още нещо”. Какви са първите отзиви?
– Имам много хубави отзиви и то от хора, които наистина уважавам и няма как да не ми е приятно. Почти всички мои приятели веднага са си я купили и са я прочели. Споделиха ми, че като са я започнали и не са могли да я оставят до късно през нощта. Това е най-показателно, че им е харесала, защото се случва да започнеш една книга и да си кажеш – хайде друг път ще я дочета. Ани Пападопулу също ми каза, че я е чела до 2 часа през нощта, като през това време и се е смяла, и плакала. Майката на Мартина Вачкова пък я е прочела за три дни, защото не й се искало да я свърши бързо, а да продължи възможно най-дълго.

– Докато пишеше книгата, каква равносметка си направи – щастлив ли е житейският ти път досега и за какво още мечтаеш?
– Точно това си говорихме с моята приятелка Диляна Ценова-Гогова, с която заедно написахме книгата, че имам много щастлив живот и всичко, което съм си помечтала, се е случило. Искала съм да се оженя по любов, да имам деца и въпреки че, за съжаление останах с едно, съдбата изпълни и това ми желание и сега имам внуче. Много съм благодарна за това, както и че съм заобиколена с много хора и приятели, които ме обичат. Така че, равносметката е, че животът ми е хубав, даже скоро си мислех, че нямам повече мечти, но ето че съдбата сега ми дава и доста работа.

– Над какво работиш в момента?
– Снимах се в главна роля в нов български филм – “Пътуващо кино”, а премиерата му ще бъде на фестивала “Любовта е лудост”. В него си партнирам с Любен Чаталов и Юрий Ангелов и мога да кажа, че нищо поинтересно не съм играла до този момент. Ролята ми е и тъжна и драматична, хората ще ме видят в различна светлина на сериозна актриса и мисля, че филмът ще се хареса. Става въпрос за взаимоотношенията между трима души, които някога са играли заедно във филм – моята героиня е актриса, но на нея не й е потръгнало и се е пропила, а после съдбата отново я събира с тях двамата…

– На представянето на автобиографията ти присъстваха много популярни личности и твои приятели. Думите на кои от тях успяха да те трогнат до сълзи?
– На тези, които излязоха на сцената, разбира се. Едно от най-хубавите послания беше на Жоро Мамалев. Той ме развълнува много с думите му за мен – как едно най-обикновено момиче, незавършило ВИТИЗ е успяло да се реализира и сега споделя интересната си история в книга. Камен Воденичаров и Любен Чаталов също излязоха на сцената и ме разплакаха.

– Сигурно има и интересни истории, които не си включила в книгата ти?
– Непрекъснато се сещам за неща, които не съм написала, но животът е толкова богат, че не може да се опише всичко в една книга. Забравих например да разкажа историята за това, как скочих и избягах от втория етаж на “Шейново”, след като родих Сашко! Той се роди много дребничък, само 2, 2 кг. и такива бебета ги държат на място и не ги дават на майките. Освен това, тогава в “Шейново” имаше и някаква бактерия, а аз трябваше да седя в една стая в болницата и само ги молех да ми го покажат, а те: “Не може.” Беше безсмислено да стоя там и затова казах на мъжа ми да ми донесе дрехи и избягах от втория етаж. После горчиво съжалявах, че оставих Сашко, а имах много кърма, но му я изцеждах и всеки ден му я носех – голяма драма се получи!

– Азис също дойде на представянето на твоята книга, но учуди много хора, че не се качи на сцената да сподели някой забавен момент, което веднага породи много слухове. Каква е истината?
– Истината е, че той се притесни, че има толкова много хора и затова не се качи на сцената. Аз му викам: “Хайде бе, Васе, излез!” А той: “Кате, хвана ме срам пред всички да разкажа”. Иначе имаме много забавни истории с него, които съм включила и в книгата. Много се смеем с това, че винаги като пътуваме някъде с него и той: “Кате, хайде да сме в една стая!” След това, обаче започва да ме тероризира, защото на него непрекъснато му е студено, а на мен ми е горещо. Той носи радиатор, аз го махам и така все не можем да се разберем, но винаги ни е забавно заедно, въпреки че понякога и си плачем…

– В какво се крие магията на постановката “Горката Франция”, която вече толкова години се играе пред пълни салони и даже Лили Иванова го е гледала няколко пъти?
– Пиесата се играе от осем години, защото е много интересно написана комедия, а в нея се говори за проблем, който е много актуален и вълнува всички – за гей връзките. За мен най-хубавото е, че в нея играем със синът ми на една сцена, а той така хубаво играе и хората много му ръкопляскат. Това е най-голямата гордост за една майка – синът й да е толкова добър актьор. Лили Иванова е гледала този спектакъл пет пъти и винаги идва с огромен букет за нас със Сашето, взаимно се харесваме с нея. Приятелки сме – не се виждаме често, но наистина се харесваме и аз я обожавам. Била съм на много нейни концерти, дори един път ходихме с братята и снаха ми и беше страхотно преживяване, защото ние бяхме до рояла, точно до нея. Докато тя пееше на 20 см. от мен, разбрах колко е велика и плаках през цялото време – на всичките й песни. Наистина я обожавам!

– Твоето кулинарно шоу се казва “Бързо, лесно, вкусно: храна за душата”. Какво храни твоята душа и какво те натъжава?
– Всичко, което е хубаво и приятно ми храни душата – моята градина, цветята ми, кучетата ми… Натъжавам се, когато видя по улиците удряни и малтретирани кучета, както и бедни хора, които ровят в кофите за боклук, също възрастни жени, на които им се налага да продават цветя, за да добавят някой лев към малката пенсия. Много неща ме натъжават…

– Истина ли е според теб, че любовта на мъжа минава през стомаха?
– На мен мъж никога не ми е готвил през живота, а съпругът ми въобще не можеше да готви. А любовта на мъжа наистина минава и през стомаха и аз съм спечелила от това, че готвя много вкусно. Иначе за мъже вече не мисля, каквото е било-било и е минало. На 62 години съм и имам други приоритети.

– Наистина ли го казваш, ти изглеждаш много добре!
– Да, това е приключило за мен и от 7 години, след като си отиде мъжът ми, не ме вълнуват такива неща. Смятам, че любовта е за младите, аз съм на възраст и не мога да се занимавам с това. Сега за мен най-хубавото е да обърна внимание на внучката ми – да я уча, да садим в градината, да я заведа на кино и да рисуваме. С нея правим всичките тези неща, които на младини не успях да правя със Сашко.

– А кой ти е душеприказчик?
– Той не е само един – с всичките ми приятели мога да си споделя всичко, но най-големият ми душеприказчик е Валя Горанова ( съпругата на Орлин Горанов-б.а.

– Най-хубавият комплимент, който си получавала от жена?
– Веднъж Стоянка Мутафова ми каза: “Ти си много добра актриса”. Аз й викам: “Лъжеш ме!” А тя: “Не, така е”.

– Тези дни ни напусна голямата ни актриса Виолета Гиндева. Според теб умеем ли да ценим такива личности, докато са още сред нас?
– Не ги ценим много, малко ги забравяме, като поостарееш малко и излезеш от тази работа и освен близките, повечето хора те забравят, но такъв е животът… Аз лично, още от малка много съм я харесвала, гледала съм почти всички нейни филми, направо съм я обожавала.

– Някои от най-близките ти хора вече не са на този свят. Усещаш ли присъствието им до теб и сънуваш ли ги?
– Да, мъжът ми дори го сънувам всяка нощ– няма нощ, в която да не го видя на сън. Сънувам често и майка ми, сънувам ги и те са до мен, но за съжаление не помня подробности на другия ден.

– Майка ти е имала дарбата да предвижда бъдещето и ти е познала с точност кога ще се омъжиш и че ще станеш актриса. Кои са най-ценните уроци, които си получила от нея?
– Тя винаги ми казваше, че когато човек мисли за доброто и вярва, че то предстои и така наистина го предизвиква да дойде. Учеше ме, че трябва винаги да вярвам, че най-хубавото предстои да ми се случи. Също така ме съветваше, че не трябва да мислиш и да си представяш лоши неща, защото така можеш да ги предизвикаш. Друго, което съм запомнила от нея е – никога да не правиш на друг човек нещо лошо и да не завиждаш, защото завистта и лошото чувство също се връщат към теб. Аз се опитвам да спазвам тези неща

– Любима мисъл?
– Посееш ли добро – ще пожънеш добро!