Февруари месец вече чука на вратата, но какво може да очакваме от него? 

На фона на сравнително приятните градуси в края на януари, от БЛИЦ решихме да попитаме климатолога Симеон Матев какво ще ни донесе Малък Сечко.

Той посочи какви ще са температурите през втория месец от годината, кога може да очакваме валежи от дъжд и от сняг и дали страната ни може да стане терен на някоя аномалия.

Матев прогнозира и каква ще бъде 2025 година на фона на глобалните климатични изменения. Той коментира и проучването на списание "Лансет", разкривайки дали наистина има връзка между климатичните промени и затлъстяването сред населението.

Ето как климатологът отговори на въпросите на БЛИЦ:

- Времето в последните дни е сравнително приятно, а градусите се покачват. Какво ни очаква през февруари?

- До момента януари месец за много голяма част от страната е по-топъл от обичайното, като най-голяма положителна аномалия има точно там, където трябва да е най-студено. В Североизточна България, например в Разград, е с над 4 градуса по-топло от нормалното. В Северна и Източна България през голяма част от месеца температурите са по-високи от обичайното.

Изключение от тази наднорменост е Югозападна България, по-специално долината на р. Струма, долината на р. Места и Софийско, където температурите са по-близки до обичайните, освен това имаше и по-дълъг зимен период с отрицателни средни температури и се стигна дотам, че например в Сандански средната температура до момента е по-ниска от тази в Разград.

Тази година времето се развива по такъв начин, че Сандански е по-студен от Разград. Това е необичайно разпределение на температурите, но е факт.

България, макар и малка по територия, показва, че е голяма по климатология. На кратки разстояния се случват много големи различия във времето и това е един много добър пример за това нещо.

Проблемът на топлото време, което наблюдаваме, е не толкова самите температури, а това, че няма валежи. От началото на месеца в северната половина на страната е валяло един-два пъти и валежите като цяло са незначителни.

По-добро е положението с преваляванията в Южна България. Затова и там имаше повече снежна покривка. Друг парадокс – места, разположени в Южна България, като Пловдив, Сандански и Благоевград имат повече дни със снежна покривка, отколкото редица места, разположени в Северна България, което е нетипично. Това се дължи на липсата на валежи.

Топлото и приятно време ще продължи до края на месец януари и първите 1-2 дни от февруари. До тогава в по-голямата част от страната, температурите следобед ще достигат до 12-17 градуса, а на места и до 19-20 градуса. Това са места, разположени в Предбалкана, като Ловешко, Габровско.

На този фон отново имаме места като Тракия, Дунава, където има мъгли през по-голямата част на деня и там температурите остават по-ниски.

Като цяло времето до 3-и февруари ще остане по-топло от обичайното. Това много добре личи и в планините, където дори и на голяма надморска височина, температурите са положителни.

Промяна на тази топла обстановка ще настъпи в началото на следващата седмица, около 3-4 февруари, когато от Севера ще нахлува студен въздух. Ще има превалявания – първоначално от дъжд, в последствие и от сняг.

Има вероятност за образуване на снежна покривка, този път там, където й е мястото – в Северна България. На юг от Стара планина също ще превали сняг, но условия за снежна покривка има повече в Северна България, поне към този момент. Все пак да не забравяме, че до тогава има цяла седмица и ще се сменят сценариите за времето.

В началото на следващата седмица времето ще се нормализира и ще придобие доста по-зимни черти, отколкото имахме до момента.

Това не означава, че февруари като цяло ще е студен, но със сигурност ще започне с нормални температури като за февруари.

Това все пак си е типично зимен месец и нормалните температури за него означават отрицателни стойности сутрин и малко над нулата следобед. Точно такова време се очертава да имаме през периода от 3-4 до към 8-9. Малък Сечко ще напомни за себе си в една или друга степен.

След това не е много ясно какво ще стане за съжаление. Тази неяснота идва от факта, че има доста време, за да говорим детайлно за времето след 10-и февруари, но няма да е изненада за никого, ако февруари също е по-топъл от нормалното, като очакваната аномалия за по-голямата част от страната е някъде между 1-2 градуса.

Това не пречи да имаме, както в началото, няколко дни със зимно време. Нищо чудно това зимно време да се повтори и по-нататък през февруари. Т

върде вероятно е най-ниските температури през месеца да бъдат между минус 5 и минус 10 градуса, като тези минус 10 градуса, за които говорим, ще бъдат в най-студените точки и твърде вероятно да са през периода 5-8 февруари. През тези дни има вероятност да очакваме най-ниските температури да бъдат тези.

Твърде вероятно е в средата на месеца температурите отново да се повишат и да достигат приятни стойности, от порядъка на 12-17 градуса.

През третото десетдневие отново може да има по-голяма динамика със застудявания и затопляния. Няма да е изненада, ако един ден времето е пролетно, а на следващия да се събудим със сняг. Това е нещо, което февруари умее.

Има все пак 3-4 седмици до тогава, но изглежда, че февруари ще бъде динамичен с по-чести превалявания, отколкото януари, с няколко зимни прояви.

- През февруари ще има ли опасност от наводнения на места, или пък от лавини в планините? Няма как да не споменем, че в последните дни Западна Европа е под влиянието на бурята „Ерминия“. Има големи наводнения и последвала евакуация във Франция, Испания и Великобритания. Има ли опасност бурята да се отрази и на нашата страна?

- Действително от средата на миналата седмица през Западна Европа преминаха няколко силни бури. При една от тях, в края на миналата седмица, в Ирландия бяха регистрирани 186 км/ч. вятър, което мисля, че е нов рекорд на Ирландия за най-силен вятър.

Тези бури за щастие си остават там, където са и сега общо взето. Те носят силни ветрове, проливни валежи, наводнения там, откъде минават, но техният път е през крайбрежието на Атлантика и в последствие отиват към Скандинавието и ние оставаме в периферията на тези процеси.

Все пак ние също, въпреки че сме далеч от тези бури и циклони, ние също ще усетим, макар и бегло, тяхното влияние. В нощта на сряда срещу четвъртък и в четвъртък, атмосферен фронт, който е свързан с бурята „Ерминия“, ще прекоси по-южни части от Европа и у нас облачността ще се увеличи, ще превали на места, но валежите ще бъдат съвсем слаби, а усилването на вятъра ще е незначително.

Просто ще имаме процес, който е продиктуван от „Ерминия“, но оставайки далеч, незасегнати от най-опасните явления, които носи тази буря в Западна и Северна Европа. Поне от нея не трябва да се притесняваме.

При нас проблем може да има на по-следващ етап.

В началото на следващата седмица, когато очакваме това влошаване на времето с понижението на температурите, валежите от дъжд и от сняг, към този момент изглежда, че валежите няма да бъдат особено значителни като количество. Като гледаме от днес за тогава, най-големите суми са около 20-25 литра на кв./м., което са си съвсем обичайни суми, които не би трябвало да предизвикат проблем.

Пак казвам, че има седмица до тогава и нещата може да се променят.

Именно затова е важно да се гледа внимателно на прогнозите, защото обикновено най-екстремните явления могат да се предвидят по-детайлно от 1 до 3 дни преди да се случат.

От тази гледна точка, гледано от днес напред, не мога да кажа, дали можем да очакваме някакви екстремни събития, или не, още по-малко можем да говорим за дати и местоположение.

- 2024-а е поредната година, върху която глобалното затопляне е оставило отпечатък. Ще се запази ли тази тенденция и през 2025 година? Какво да очакваме?

- Глобално наистина 2024 година беше новата най-топла календарна година в метеорологичната история на Земята. 2023 година бе предишната най-топла, но 2024 година я подобри. Подобрението не е с много. Мисля, че беше с 12 стотни от градуса. Знам, че не звучи много, но реално е много.

Местата, където аномалията на 2024 година е най-голяма, са места, разположени в Северното полукълбо и то разположени на север. Това са Канада, голяма част от Европа и части от Северна Азия.

Това неслучайно е така, защото проявите на глобалното затопляне през последните години, е най-силно именно в полярните райони на нашата планета. Там температурите се повишават най-бързо спрямо останалата част на планетата.

Една от причините 2024 година да е най-топлата година от една страна е сравнително силно „Ел Ниньо“, което имахме през голяма част от годината. Друг допълващ „Ел Ниньо“ фактор е рекордно високата вода на световния океан. Моретата и океаните са ни рекордно топли и поддържат висока температура.

Тенденцията за тази година е да останем на високо термично ниво. Гледайки рекордните температури през 2024 година, 2025 година сякаш по-трудно ще бъде новата най-топла година, поради простата причина, че 2023 и 2024 година много високо вдигнаха летвата.

Очакванията са поне няколко месеца от 2025 година да бъдем под знака на „Ла Ниня“, това е противофазата на „Ел Ниньо“. Обикновено при „Ла Ниня“ имаме условия за малко по-ниски температури. От тази гледна точка прогнозирам, че глобално има вероятност 2025 година да не е новата най-топла година.

Въпреки това чисто температурно ще бъдем може би в Топ 3 или в Топ 5 на най-топлите години, откакто правим измервания.

- Забелязах много любопитно проучване в списание „Лансет“, според което има връзка между затлъстяването и глобалното затопляне. Те наричат явлението „глобална синдемия“. Има ли според Вас наистина връзка между двете?

- Действително има връзка, но от една страна тя е поради простата причина, че климатът като цяло оказва влияние върху всички сфери на човек – на икономика, здравеопазване и каквото се сетите.

Промените на климата в една или друга степен влияят на всичко, което правим. От тази гледна точка, естествено, че щом има затлъстяване, една от причините ще бъде именно той.

Това е и много хубаво оправдание, че климатичните промени са виновни.

От друга страна, за истинската връзка, и аз четох тази статия. Те казват, че по-топлото време кара хората да са по-мързеливи. От тази гледна точка, по-малка физическа активност, означава по-добри условия за затлъстяване. Това е едната връзка.

Другата връзка, която правят обаче, е че по-затлъстелите хора, натоварват повече здравната система. Те обикновено имат повече здравословни проблеми, нуждаят се от повече помощ и съответно здравният сектор се натоварва повече.

Здравният сектор е един от секторите, които имат голям принос във въглеродния отпечатък. Изхвърля големи количества парникови газове, които от своя страна усилват климатичните промени.

Това е връзката между затлъстяването и климата.

Има вече и други фактори. Например, че климатичните промени малко или много влияят на цените на храните. Когато човек не може да си позволи по-здравословна храна, той прибягва до по-нездравословна, което от своя страна влошава здравето и пак се връщаме на кръга.

Връзки могат да се правят много и не е нелогично да има такава връзка между климатичните промени и затлъстяването. То подобни връзки има и между климатичните промени и много други неща от живота, за които малко се сещаме.

Например има връзка между тях и избирателната активност на населението. В България се интересуваме от политика и време и е модерно да се говори по тези теми.

Например в Индия миналата година се проведоха поредните избори за местния парламент и там, в някои щати, изборите съвпаднаха с необичайни горещини, за които беше изчислено, че такива температури се случват именно заради климатичните промени.

Заради горещините голяма част от електората не можа да отиде да гласува. Ето как климатичните промени могат да влияят дори на изборните резултати.

Ако тръгнем да ровим и да търсим връзка между климатичните изменения и нашата сфера и човешка дейност, ще намерим почти навсякъде.

Кой е Симеон Матев?

Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“.

В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.

Интервю на Вероника МАРТИНОВА, БЛИЦ