Климатологът доц. Георги Рачев обясни пред в. "Монитор" дали действително времето през април ще полудее и ще бъде ли лятото хладно и дъждовно.

- Г-н Рачев, коя бе причината за застудяването, на което станахме свидетели през тези няколко дни, до кога ще продължи?
- Това застудяване е напълно естествено за тази част на годината. В края на март и началото на април има трансформация на зимната атмосферна циркулация към пролетната. Дори бих казал, че температурите останаха доста високи, с изключение на понеделник и вторник сутринта, когато бяха малко над 0 градуса. Ако си спомняте, дори миналата година имахме сериозни студове в края на април. А сега от 10 дни отчитаме температури над нормата. Засега март месец е с около 2-4,5 градуса над нормата. По всяка вероятност положителната температурна аномалия ще продължи. От сряда се очакват отново доста високи температури - над 18-20 градуса. Да не говорим за неделя и понеделник, когато в цялата страна живакът ще удари над 20 градуса. Малко се разглезихме, затова понижението ни се стори голямо, а то беше изключително кратко. До Цветница ще се радваме на сравнително топло, доста слънчево и изключително сухо време. Около 3-5 април и на самата Цветница ще превали слаб дъжд, но температурите ще бъдат доста високи - от порядъка на 15-18 градуса. На места в низините дори ще минат 20 градуса. Сутрешните ще са между 4-9 градуса, така че ще имаме относително топло време за началото на април.

- До кога обаче ще продължи това хубаво време?
- Ще продължи до Цветница. Точно за Великден очаквам времето да е шарено, както се казва като селска черга. Ще има по малко от всичко - слънце, облаци, кратки превалявания, но няма да има валежи, които да обхванат цялата страна, и то за целия ден. Най-дъждовно ще бъде всъщност на Разпети петък. Отива си един прекрасен март, а поне първата половина на април ще ни радва топло и слънчево време.

- Като че ли последните няколко години бяхме свикнали на по-хладна и дъждовна пролет, а тази е по-различна. Така ли е наистина?
- Така е. Засега имаме прекрасна пролет. Също така имайте предвид и че февруари също беше с 2 градуса над нормата. Интересно е и че януари пък беше един от най-студените месеци за последните 7-8 години. По някои показатели беше месецът, който се отличава в 50-годишна история - особено около Ивановден, когато средната температура в София и високите котловинни полета не превиши -10 градуса в продължение на 5-6 дни. Това не беше се случвало от 1963 година насам. В същото време януари беше много топъл за целия свят, единствено Европа и огромна част от Сахара бяха с отрицателна температурна аномалия. А на Балканския полуостров беше най-студено. Никой не успя да познае времето тогава и дългосрочните прогнози не се оказаха верни. Това показа, че имаме още много да се учим. Иначе пролетта е прекрасна, защото изпращаме март месец с двойно повече валежи. Нормата на валежи у нас е изпълнена между 100-200%. Като над половината страна е надвишена поне със 150%. В планините има достатъчно сняг, а в равнините водните запаси са отлични. Това означава няколко седмици по-рано да имаме зеленчуци, което ни засяга пряко, защото ще донесе и по-ниски цени.

- Докога ще може да се кара ски в планините?
- Снеготопенето в планините вече започна и на местата под 1500 метра има отрицателен баланс, но застудяването в неделя и понеделник ще консервира снега поне до Великден. Дори предполагам, че може да има още някой друг снеговалеж, но това важи за 2000 метра надморска височина. Както казах, водните запаси са напълно достатъчни, което е добре за язовирите. Това означава, че поне половин България ще има воден режим много по-късно през лятото. Това е добре и за хората, занимаващи се със земеделие у нас. Засега се очертава и много добра реколта, тъй като не очаквам сериозни слани през април. Месецът се очертава с едни нормални температури дори малко над нормата и нормални валежи.

- Смята се, че през последните години лятото и зимата стават все по-дълги като сезони за разлика от пролетта и есента. Това характерно ли е сега?
- Всъщност става дума за едно необмислено изказване преди време, което медиите приеха. Никога не е имало много ярки граници между отделните сезони у нас. Ние се намираме в най-южната част на умерения климатичен пояс и за нас са характерни четири годишни времена. Няма как за седмица температурите от зимни да станат пролетни. От агроклиматична гледна точка за лято в България се приемат температури над 15 градуса, а над 5 градуса започва пролетта. Лятото у нас винаги е било по-дълго от нормалното за останалата част на Европа. А пролетта и есента са достатъчно дълги и доста отчетливи. Така че за нас е нормално София да е зелена, а на Витоша все още да има сняг. Засега лятото се очертава да бъде доста топло. Но все още е рано за много точна прогноза. Колкото до месец май, той ще бъде с нормални температури и повече валежи. Така или иначе май е един от най- дъждовните месеци в годината. По-голямата част от страната ни има максимум на валежите през май и юни. За юли и август очакваме нормални температури - може би с половин градус по-топли и малко по-малко като количество валежи. Но това е визията от гледна точка на днешния ден.

- Тоест не се очаква дъждовно лято, както през 2005 и 2014 година?
- Точно така, но тези лета, които цитирате, бяха изключително дъждовни, с много наводнения. И не бих казал, че са били хладни, просто през последните 20 години свикнахме на по-топло време. Валежите на места тогава бяха 4 пъти над нормата. Засега се очертава прекрасна пролет и лято. Имайте предвид, че ще има и дни с по-хладно и дъждовно време, но засега не предвиждам наводнения. Ще ми се обаче все пак да обърна внимание и на някои други съществени неща, на които обикновено малко се дава гласност. Например, че има двукратно увеличение на мощностите от възобновяеми енергийни източници. Това намалява добива и изгарянето на въглища. Земята стана по-зелена, защото темпът на изсичането на горите е намалял с около 150%. Трябва да имаме предвид и това, че бедността и гладът в световен мащаб намаляват. Изсичането на екваториалните гори също рязко спада. Също трябва да обърнем внимание на това, че много хора имат достъп до питейна вода. Рязко намаля и процентът на хората, които нямат възможност да ползват вода от чешмата. Откриват се нови биологични видове, а темпът, с който губим видово разнообразие, не намалява. Това едва ли ще послужи за успокоение на човечеството, но обществото сериозно се е заело с решаване на тези глобални проблеми. Затова съм оптимист по отношение на бъдещето на човечеството. Увеличава се и производството на храна и изделия на селското стопанство, без да се увеличават площите, взети от дивата природа. Трябва всички да разберат, че хората и природата винаги могат да живеят в пълна хармония.

- А ще има ли рекорди през 2017 година, предвиждате ли такива?
- По всяка вероятност 2017 година няма да е най-топлата поредна година, тъй като предишните три бяха такива.