Надя Андреева е лечител. И е от тези хора, които не парадират, че са по-различни от останалите, а напротив - изпълняват житейската си мисия честно и отговорно.

Дарбата й е дългогодишна и доказана. Надя лекува най-вече с гласа си, с който през годините е помогнала на стотици хора от цяла България. Продължава да го прави и до ден-днешен!

Дарбата си тя получава на 17 декември 1991 г. и не – не е била подготвена за нея, както вероятно някои биха си помислили. Но я е приела като своя житейска мисия, която следва неотлъчно и до днес.

Надя Андреева започва да получава информация във вид на "мисъл форма", а отделно може да лекува не само с гласа, но и с погледа си, със самото присъствие.

През първите 11 години, след като придобива дарбата си, Надя лекува само по телефона – първоначално от работното си място в захарния завод в Камено, а впоследствие и от дома си. Провеждала е по 60 сеанса на ден.

Днес продължава да помага, продължава да лекува и да отнема болките на хората. Всекидневно зарежда вода с енергията си и няма човек, който да е поискал, и да не е получил помощ от нея.

Разговорът с нея е откровен, каквато е и самата тя през целия си живот, докато помага на хората!

 

- Надя, разкажете ми как се живее с такава дарба? И това предопределено ли е?

- 32 години живея с болките на хората. Всеки човек се ражда с определена мисия. Няма нищо случайно и нищо даром.

Няма по-голяма сила от природата. Това, което Бог ти даде, човек не може да ти отнеме. На мен ми е дадено на въпроса „Защо?“, да отговарям: „Жива, но с дарба!“ Това е достатъчно!

- Как точно лекувате хората? Защото казахте в предварителния ни разговор, че въздействието ви може да е и от разстояние, но тогава как чувствате енергията на човека отсреща?

- Аз говоря и лекувам. Така ми е дадено. Въздействам с глас, поглед и присъствие. Така и живея. Няма по-голямо богатство от здравето.

Разстоянието е без значение. Бях само на 35 години. Тогава работех като телефонистка в завод за захар в Камено. Използвах работата си с телефоните и лекувах от там. 11 години – по 60 човека на ден.

Никой не виждах, само чувах гласовете на хората. По-късно, когато вече не работех, продължих пак по телефоните, но по обикновения телефон.

- Казахте, че зареждате вода и на практика след това тя става лечебна. Но задължително ли е човек лично да ви я донесе, а след това да я вземе заредена?

- Хората започнаха да идват и за водата, която зареждам – първо е нужно едно обаждане по телефона, за да се убедя, че човекът вярва и усеща енергията, след което той идва при мен с 5 литра вода.

Ако по време на пиенето на водата хората имат проблем и нещо ги притеснява, се обаждат. На никого не съм отказала телефонното лекуване.

- Вашата дарба лекува хората, но какво ви носи лично на вас и какво ви отнема?

- Аз правя добро. Помагам всеки ден. Отнемам човешки болки по телефона. Моето въздействие е на целия организъм, независимо какви и къде са болките.

Допуснах огромна грешка. Опитвах се да помагам на хора, които не вярват. 30 години се доказвам. Аз отговарям само за себе си, не се меся на никого. (можете да откриете Надя Андреева на нейния официален сайт - www.nadiaandreeva.com)

Всеки трябва да гледа собствения си живот и да не се рови в чуждия. Злоба, завист, омраза – това е отрова за сърцата на хората.

Всеки има право да живее, аз също. Но когато аз говоря – лекувам. Доброто забранено ли е? Вяра и търпение са необходими.

- Имали сте много изпитания в живота досега, но сте успяла да се съхраните не само физически, но и психически. Дарбата ли ви помогна?

- Съдбата ми даде много изпитания. Само човек, който знае какво е болка, може да разбере този, който търси за помощ. Дарбата ми е от Бог, а вярата – никой не може да отнеме.

Интервю на Анелия ПОПОВА