Любен Дилов e известен с успешните си изяви в различни сфери - журналист, писател, сценарист, медиен предприемач, продуцент, политик. Син на световноизвестния ни писател фантаст Любен Дилов-старши. Той е създател на Движение „Гергьовден“, което оглавява през 2003 г.  

Депутат в няколко поредни парламента като лидер на „Гергьовден“ - първо от коалиция ОДС, после от групата на ГЕРБ-СДС.

Пред "Марица" той сподели мнението си за актуалната политическа обстановка и създаването на кабинет след изборите на 9 юни. Ето какво заяви той:

- Политически скандали, дисквалифицирани участници, небинарен фаворит в розово! Не сгази ли прекалено остро добрия вкус и тон последното 68-о издание на Евровизия? Или просто драмите около конкурса са логичен резултат от турбулентното време, в което живеем?

- В Европа още от 1968-а насам, числото 68 е свързано неизменно с вълнения и младежки бунтове. Но извън шеговитата реминисценция, да кажем, че се наложи такава традиция - с всяко следващо издание Евровизия става все по-шарена и откачена арена за демонстрация на някакъв нов вид контракултура, която обаче, за разлика от истинската контракултура от 1968-а, е приета повече от благосклонно от неолибералните елити и официалните власти.

Това е парадокс, над който трябва да умуват далеч по-подготвени от мен политолози и културолози. Аз само бих казал, че последното издание на Евровизия демонстрира една от прелестите на европейското изкуство - не знаеш Евровизия ли гледаш, или картини на Йеронимус Бош.

- Има ли смисъл от песенен конкурс с толкова големи претенции, в който обаче музикалните качества на изпълнителите и творбите като че ли са на последно място за сметка на политика, атракция, лобизъм, конюнктура?

- Смисъл може да бъде открит във всичко, ако се напънем да го търсим. Мисля, че тук се вълнуваме прекалено от нещо, което слабо докосва по-голяма част от европейците. Очевидно е повод за коментари, смешки из социалните мрежи и определено снизходителни усмивки от сериозните представители на шоубизнеса. Но има един момент, който заслужава коментар.

Изглежда, става все по-важно, независимо дали пееш, танцуваш или си кмет на Виена, да изтъкваш сексуалната си ориентация.

И аз затова държа вече навсякъде да уточнявам и сексуалната си ориентация. Не че е повод за гордост, нито за изтъкване, просто уточнявам, защото явно такава е тенденцията.

По мое време сексуалността на певците също беше тема за коментар, наистина, но неофициално. Сега с това започват и свършват всички медии. Сещам се за един стар арменски анекдот: "Попитали Радио Ереван: Вярно ли е, че Чайковски е бил хомосексуалист? Да - отговорило радиото, - но ние го уважаваме не само заради това!"

- Ще се отразят ли скандалите около Евровизия върху резултатите от евровота след по-малко от месец? Няма ли спектакълът в Малмьо да разгневи пазителите на традиционни ценности и да налее вода в мелницата на евроспектицизма и национализма?

- Вън от съмнение са "добре дошли" за консервативните кръгове и евроскептиците. По-скоро проблемът на неолибералния елит е, че прокламирайки този вид ценности, те не успяват да ги свържат с някаква по-голяма идея за модернизация на обществото. Важните тенденции все още изцяло се доминират - на първо място от Европейската народна партия, а след това от социалистите.

Либералите, вкопчени в битка с традиционалистите, звучат все по-неубедително на терена на голямата политика. Битките им за права и свободи се превърнаха в битка за политкоректни названия на несъществували досега полове.

Разбирате, че тази борба не може да увлече много хора. Като водолаз обикалям голяма част от останалия свят, който е до такава степен "изостанал", че дори не може да ни се подиграва за това. Той просто не го разбира. Все едно да занимавате папуас с проблемите на китайската граматика. До такава степен не го разбират.

- Накъде отива Европа? Ще се окаже ли след изборите на 9 юни твърде подвластна на крайни популисти?

- Популизмът, който доскоро любезно беше наричан "реал политик", не е нов проблем за Европа. Медийната всеобхватност и обща достъпност, изразена най-вече в социалните мрежи, го направиха просто по-видим.

Мисля, че най-сериозният отпор на популизма дават народните партии. Тяхната позиция е много по-рационална и успешна от тази на либералите или социалистите, които, от своя страна, търпят най-големи електорални щети. Вижте какво се случва с БСП в България например, която е основен електорален донор на българските националисти и популисти!

Докато ГЕРБ, например, намират успешни начини да минимизират щетите от популистките политики, движейки се по релефа на националните очаквания, без да изпадат в крайности и необмислени решения. И много важно - без да влизат в тежки политически конфронтации. Така е и в Европа, но е факт, че всички плащаме данък на популизма и ще плащаме все повече.

Най-чувствително е това в сферата на външната политика, на новите и високите технологии, на научните изследвания, в образованието и при елитните културни продукти...

Адекватната реакция на климатичните промени също страда от популисткия натиск. Но това е тема, в която да не задълбаваме, защото за ситуацията огромна вина имат и екологичните неправителствени организации, които, за да оправдаят съществуването си, също поддържат истерично исо, но в обратния регистър.

Вие срещали ли сте в медиите сериозен демографски анализ, който да ви каже, че през последните 5 години тенденциите в България са се сменили чувствително, най-вече заради модернизацията на живота на ромите, заради интегрирането им чрез икономическа миграция в обществото на Европа. Те гледат значително по-малко деца, гледат ги много по-добре, образоват ги...

Дори второ поколение на български роми, тръгнали на гурбет из Европа, вече е напълно неузнаваемо, с много по-висок стандарт на живот и различни критерии. Прибирайки се наскоро от Дъблин, пътувах с три ромски семейства, където децата и родителите напълно не се разбираха.

Хлапетата говореха помежду си само на английски, трудно откъсваха по някоя българска дума, а цигански изобщо не говореха. Родителите им пък не говореха грам английски. В рамките на семейството имахме среща на Кортес и Монтесума.

Защо се разпрострях по тази тема? За да подчертая, че се случват много интересни процеси, но популисткият стереотип и говорене: "Леле, България измира! Леле, България се циганизира", продължава да доминира, въпреки че процесите са напълно противоположни.

Демографската картина е в съвсем различен тренд и това няма нищо общо с хвалбите на Киро Петков, че е вдигнал раждаемостта. Но да го оставим на мира, той рязко вдига раждаемостта на щуротии...

- Популизмът ли е най-сериозният риск пред Евросъюза с оглед предстоящите избори за европарламент?

- Не знам дали е "най", но е сериозен. От една страна, популистите реват срещу икономическата миграция, от друга страна, Европа се нуждае от минимум 10 милиона нови работници. Откъде да дойдат? От Марс?!!!

Популисти и неолиберали реват в хор срещу Израел в момента, но процесите там са много по-сложни и изискват съвсем друг вид натиск, за да спре братоубийственото кръвопролитие в района. Изискват европейски и световен натиск върху Иран, а не върху Израел или Палестина.

Палестина няма как да се справи сама с организации като Хамас, а, очевидно, че и Израел не успява. Изобщо простите решения, които популистите предлагат - на принципа, "когато си чук, всички проблеми ти изглеждат като пирони" - не са никакви решения. Когато глупак ти решава проблем, проблемите ти стават два.

- Успяваме ли ние, българите, да балансираме успешно между Европа, Ориента и Дядо Иван? Държим ли се вече като убедени европейци, или сме податливи на натиск и отклонения?

- Това е много сложен въпрос. Защото едно е говоренето на политиците, друго - на народа. Тази разлика е все по-чувствителна и това е проблем най-вече на политиците, не на избирателите им. Например нашите не успяват достатъчно добре да обяснят, че Русия не нападна просто Украйна. Тя нападна европейския начин на живот през последните 30 години.

Включително нашия. И това изисква общ отговор на всички европейци. За да ви стане ясно, представете си какво ще се случи на България, ако тя внезапно окупира Охрид и настъпи към Скопие, като използва за мотив нарушаването на правата на северномакедонците, които се чувстват българи, и езикът на омразата в Северна Македония, който вече е станал официален език на Скопие.

Разбира се, за да осъществим такава операция в момента, ще трябва да разчитаме на ловджийските дружинки най-вече, но това не намалява силата на хипотезата. Само я прави по-комична.

- Новата власт в Скопие не крие антибългарските си нагласи, новоизбраната президентка провокира София, Атина и ЕС. Твърд тон или успешна дипломация? Има ли успешна формула за отношенията ни със Северна Македония?

- Политическият елит на Република Северна Македония в момента решава национални въпроси от края на 19. век - "идентитетот", както го наричат, език, устройство на национална държава. Като България през 1890-а. Аз не знам как те ще станат членове на ЕС с такова мислене и подобна реторика. Нашата дипломация трябва да изиска от Обединена Европа много по-категоричен натиск върху Македония. Не може да градиш държава и нация основно чрез отрицанието на друга държава и нация!

Но да не забравяме, че нашите популисти и националисти също имат голяма вина за отношението на северномакедонците към нас в момента. Не можеш да накараш насила някого да те обича, нали?

Но можеш с известна принуда да го заставиш да се държи прилично и общоприемливо. Наистина едно втвърдяване на тона на ЕС към Македония може би ще даде добри резултати в обозримото бъдеще, но истинските рани ще се лекуват много дълго.

Ние в "Движение Гергьовден" имаме намерение да предложим и отстояваме една програма за развитие на отношенията ни с Република Северна Македония, базирана основно на култура, изкуство, шоубизнес, общи проекти в киното, сериали и т.н. Мисля, че от двете страни ще се удивим взаимно колко си приличаме и как практически наистина няма какво толкова да делим.

Културата и образованието помагат много, те са мощно оръжие и е хубаво да си го припомним точно в тези дни, когато не само сме изправени пред поредните изпитания, но и честваме светите братя Кирил и Методий, неслучайно обявени и за светци - покровители на Европа. Техният подвиг е уникален - да разпростреш християнството на територия по-голяма от Европа, без да лееш кръв и завладяваш чужди земи с оръжие!

В това е величието на Кирило-Методиевото дело и без излишни спорове относно "славянско", "българско" или "византийско" е това дело. Хубаво е по-често да си даваме сметка за наследството, с което сме благословени.