Димитър Гърдев е роден в Сливен. Завършил е УНСС със специалност „Международни икономически отношения“. Експерт по международна сигурност и информационни войни. Бивш дипломат, член на УС на Центъра за мирни изследвания и политика за сигурност.
– Кой печели от тази шокираща, както я наричат, победа на Доналд Тръмп, г-н Гърдев?

– Може би всички. Лозунгът на кампанията на Тръмп бе „Да направим Америка отново велика“. Мисля, че той ако стабилизира икономиката и превърне САЩ отново във велика страна, ще спечелят всички. Ако не успее, въпросът кой ще загуби е ясен.

– Какво щеше да стане ако Хилъри Клинтън беше станала президент… освен че щеше да бъде първата жена държавен глава?

– Това, което щеше да стане, е това, което наблюдаваме и в момента и което беше заявено в нейната кампания. Тя щеше да продължи тази линия на противопоставяне.

– С Русия?

– Да не забравяме и Китай. Двете споразумения, за които САЩ натискат своите партньори – Трансатлантическото и Транстихоокеанското споразумения, които на практика са реална промяна на цялата световна икономическа система, изключват Китай и Русия.

– Как спечели Тръмп? Кое обърна вота в последния момент?

– В тази предизборна кампания медиите бяха използвани като инструментариум на една истинска информационна война, която се водеше между двата щаба. В информационната война тези, който губят са истината и обективността. Средствата за масова информация, социолозите, политолозите бяха използвани за насаждане на определени шаблони, определени визии и на формиране на общественото мнение. Те не информираха обществото, а формираха и налагаха обществените нагласи.

– Този превес, тази подкрепа на медиите в кампанията на Клинтън не й ли изиграха лоша шега?

– Да, изиграха й. Това е най-интересното нещо, което наблюдавам през последните години. Клинтън задейства едни особени механизми на обществото. Съвременното общество има едни ирационални, но много верни интуитивни маркери, които в един момент задействат тези механизми. Затова сме свидетели на постоянни изненади. Както виждате, казионните медии в САЩ говореха през цялото време едно, а се случваше точно обратното. Същия феномен наблюдавахме и покрай Брекзит, същото се случва и с Трансатлантическото споразумение. Защитните рефлекси на обществото отхвърлят шаблоните, които им се налагат. Може да изглеждат алогични, но това е изборът на обществото.

– По същия начин ли стоят нещата в България?

– Мисля, че да. Затова станахме свидетели на изненади в президентската кампания. Не следя много отблизо вътрешната политика, но това, което мога да кажа, е, че изненадите на практика са провал на кампания, която чрез медиите се опитва да ни наложи друга визия за нещата.

– Защо толкова много ни плашат с Тръмп? Наистина ли ще настъпи едва ли не адът?

– Разбира се, че не. В тази кампания бяхме свидетели на две нови неща. Първото е демонизацията на противника – говоря и за двамата. И двата щаба ни плашеха с противника и с много от нещата, които биха вършили, ако застанат начело на САЩ и света. Доналд Тръмп направи един много силен ход по време на последния дебат между двамата кандидати. Той каза буквално: „При всичките възможности, при всичките пари, които притежавам, вижте какво направиха с мен и си представете на вас, обикновените хора, какво може да се случи, ако тя стане президент.“

– Имаше ли въздействие върху електората?

– Да, защото задейства онези защитни инстинкти в обществото, за които говорехме. Въпреки че Тръмп не предостави никакви доказателства за тезата си, а и не се стараеше да убеждава хората, те интуитивно усетиха заплаха за свободата си. Да не забравяме пък другото плашило – Русия. Не гласувайте за Тръмп, защото той ще се договори с Москва. Никога досега във вътрешноамериканския дебат не се е случвало да се използва толкова грубо картата „Русия“. Никога Америка не е плашена по този начин, че Кремъл се намесва брутално в избора на президент. И третото, което е изключително важно, е намесата на действащия президент в предизборната кампания.

– Това случвало ли се е досега?

– Не, никога. Толкова ярка намеса от сорта „Гласувайте против опонента, защото ще се случи това и онова“, никога не се е случвало. Разбира се, че Тръмп не е агент на Москва, както плашеха хората. Естествено, че воденето на преговори с Кремъл не само че не е опасно, но е изключително важно за света. Каквито и преговори да се водят, това в никакъв случай не означава, че Америка ще клекне пред Москва. Това е абсурд. През последните 20 години светът се плъзна по една линия на конфронтация, с анулирането на световни договори, с прекъсване на редица споразумения, които са важни за сигурността на Европа и на целия свят. Да се върнем към споразумението за противоракетната отбрана, към договора за ограничаване на въоръженията в Европа, прекъсването на диалога Русия-НАТО. Затова не само не е опасно, но е наложително да се поднови диалогът с Кремъл.

– Малко след като стана ясен изходът от президентската надпревара, съветникът на Доналд Тръмп – Майкъл Флин, предложи в своя статия да бъде върнат на Турция проповедникът Фетуллах Гюлен. Как ще коментирате това?

– Много е важно да знаем кой е генерал Майкъл Флин. Той беше ръководител на едно от най-сериозните структури на САЩ – военното разузнаване. Той беше буквално изхвърлен в оставка след кризата в Крим. Това се случи, защото явно е имало разнобой по подхода към Русия след анексирането на полуострова. Каква е неговата позиция, ще очакваме да разберем съвсем скоро, предвид че той е гласен за човек от администрацията на Тръмп. Но можем да предположим, че Флин се е противопоставял на този подход, който доведе до крайно изостряне на отношенията между Европа, САЩ и Русия.

– Ще успеят ли да наложат мир в Сирия Русия и новата администрация в Белия дом?

– Ако се споразумеят, всичко ще приключи много бързо. Ако не – гражданската война ще тлее с години. За целта обаче споразумението трябва да включва и всички действащи лица на терен, всички съюзници на двете страни, включително Иран, включително „Хизбула“, включително и Египет. И най-вече трябва да се въздейства върху всички тези фондации, които спонсорират джихадизма в Ирак и Сирия.

– До каква степен имат основания страховете, че Русия може да нахлуе в някои източноевропейски държави? Ето, в прибалтийските републики дори се организира и тренира опълчение.

– По никакъв начин не трябва да се неглижира това, което се случва в Русия напоследък. Русия тотално промени и реорганизира армията си. Свидетели сме на процеси на създаване на нови дивизии на западното направление, на танкова армия с най-модерните им машини – „Армата“. Наблюдаваме процеси на промяна на организацията и дислокацията на огромни сили и средства. Русия разполага тактическо ракетно оръжие в Калининград. Има и намерение за пребазиране на ударна авиация на Крим. Свидетели сме и на реорганизиране на структурите за сигурност, при това само за една година. Създаде се национална гвардия, начело на която застана много приближен човек на президента Владимир Путин – това е началника на личната му охрана, с когото се познават още от Санкт Петербург. Формира се министерство на вътрешната сигурност, в която влизат службата за външно разузнаване, на контраразузнаването и Федералната служба за охрана. Това е конгломерат от структури за сигурност, какъвто има само в САЩ и никъде другаде. Като погледнем така нещата, няма как да не ни правят впечатление тези процеси и е естествено, че трябва да си зададем въпроси – защо се случва това и какви са очакванията в бъдеще време.

– Защо се случва всичко това?

– Тук трябва да се направи много трезва оценка, като прегледаме събитията. Това са мерки, които Русия предприема вследствие на действия, които тя възприе като враждебни и притеснителни. Това е разширяването на НАТО до нейните граници, но и вкарването в новоприетите държави на тежка инфраструктура. Това е тежката бригада в Литва, Латвия, Естония и Полша. Разполагането на противоракетен район в Румъния. Русия разглежда тези действия като директна заплаха срещу техните ядрени средства за задържане. Разполагане през следващата година на същите средства в Полша също се приема за враждебен акт.

– А защо се стигна до това прегряване на терен?

– Именно защото през последните 20 години диалогът замря. Дали това е било целенасочено или не – не знам, но е факт, че тези две държави, САЩ и Русия, не си говореха откровено, като си говореха по времето на Горбачов, че дори и по времето на Брежнев. Естествено, трябва да ни притеснява случващото се в Русия, но решението е отново да се седне на масата за преговори и диалог.

– Има ли надежди за диалог, след като администрацията на Тръмп влезе в Белия дом?

– Това не са решения на един човек, пък бил той и президент. И зад двамата кандидати за поста стояха и стоят огромни щабове от експерти, тинк танкове, хора с огромна експертиза и абсолютни професионалисти. Това, което различаваше двете позиции ,е това, че всъщност има едно обединение на елита на САЩ, че има заплаха за доминацията на страната в света. Оттук обаче идва и разликата. Едните твърдяха, че това е така, защото не се водят достатъчно войни, а другите казват, че това е така, защото САЩ са замесени в прекалено много войни и това изчерпва ресурса на нацията. Америка затова е велика, защото винаги има и план Б и едно е сигурно – никога няма да отстъпи от националните си интереси. Митът, че Доналд Тръмп ще легне пред руснаците, е крайно пресилен.

Източник: "Труд"