Любомир Дацов е финансов анализатор и бивш зам.-министър на финансите. Именно той е човекът, който е ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета, припомня "Стандарт". Експертът отговори на редица въпроси за рисковете пред българската икономика, влиянието на Брекзит и за нарастването на броя на чуждите фирми у нас.

- Господин Дацов, какви са външните рискове пред българската икономика, които не са отчетени от управляващите в бюджета в тригодишната бюджетна прогноза и в Конвергентната програма? За тях стана въпрос в становището на Фискалния съвет, представено миналата седмица.

- В тези документи правителството е работило с различни сценарии, особено в Конвергентната програма, която е изготвена по единен стандарт на ЕС за всички държави и е документ, в който се отразяват приоритетите на всяка държава. Ние от Фискалния съвет казваме, че отделните сценарии трябва да са ясно написани, за да може лесно да се разбере точно какво е имало правителството предвид и какви са основните допускания. При тази изменяща се външна среда прогнозите за световния растеж от международните финансови институции са, че икономическият растеж на световно ниво започва да се забавя. Това забавяне има много измерения - намалено потребление, намалени инвестиции в повечето от големите държави, които движат световната икономика, проблеми със структурни неравновесия и липса на реформи. Да вземем проблемите с Китай - виждаме, че там от близо година става преструктуриране на модела на растежа, но има много проблеми с неефективността на икономиката. Една голяма част от големите фирми и банките бяха финансово подкрепени от държавата и това ги спаси от фалит или от създаване на прекалено големи трудности. Това като цяло се отразява на икономическия растеж на Китай, а пък по линия на световната икономика Китай в момента е една от движещите сили в света. Наскоро имаше едно изследване, което казва, че 1 процент намаляване на икономическия растеж на Китай водят от 0,1 до 0,7% спад в растежа на икономиките на европейските държави. Това в документите на правителството не е предвидено. 2015-а беше много добра година за европейските икономики заради обезценката на еврото. Сега този фактор го няма. Повишава се вероятността за свиване на икономиките на доста държави и може да се обърне посоката на икономическия растеж. В едно изследване на МВФ се дава като пример Бразилия, която изпадна в криза, Япония също. Това, заедно с ниското ниво на инвестициите, неефективни регулаторни решения, които водят до затрудняване правенето на бизнес, също оказва силно въздействие върху развитието на отделните икономики. Цените на ресурсите са ниски и това прави нестабилни държавите-износителки, каквато е и България. Друг фактор е засилващата се политическа турболенция в съседните ни държави, терористичните актове...

- Имате предвид Турция?

- Ние нямаше как да знаем какво ще се случи в Турция, защото документът е изготвян преди два месеца. Но дори и сега не могат да се правят прогнози, защото не се знае накъде ще се развиват нещата. Турското правителство дава много ясни сигнали, че това няма да се отрази върху икономиката, че ще се решават само политически аспекти, но това не е достатъчно.

- Може ли вече да се каже, дори съвсем ориентировъчно, какво ще е влиянието на BREXIT?

- Самият факт, че едва в края на миналата седмица излезе първото изследване на ЕК за отражението на BREXIT и оценка за евентуалните ефекти върху Еврозоната и страните членки, показва колко неясно е всичко. А всъщност е минал месец и нещо след референдума. Много неща не са ясни, трябва да се види какъв ще е моделът на развитие на Великобритания. В същото време Турция е абсолютно непредвидима, а тя дава тон на целия регион, който изобщо не е малък, и влияе на целия арабски свят - основен износител на ресурси. Всичко това няма как да не засегне една държава като България, която е малка силно отворена икономика. Което означава, че тези външно политически шокове директно и доста агресивно се пренасят върху нашата икономика. Затова би трябвало в бюджета да има някакви видими буфери. Това, най-общо казано, са рисковете, които стоят пред българската икономика.

- По данни на "Сиела Норма", от началото на годината до сега у нас са регистрирани над 60 хил. нови фирми, а активно действащите са 800 хил. Какво означава това според вас, не е ли признак на оживление в икономиката?

- Според мен това нищо не означава. Тези числа нямат някакво икономическо измерение, защото ако има заявка за светло бъдеще, настоящите фирми, които никак не са малко, просто ще се развиват доста по-активно и дори бурно, ще увеличават персонала си, ще влизат капитали. Когато очакваш подобряване на външната среда, не регистрираш кой знае колко нови фирми, а залагаш на утвърденото. Дали всъщност не означава нов начин да се заобиколи например ДДС? Само гадая, разбира се, но има различни схеми и с такъв вариант. По линия на платежния баланс, който отчита преноса на капитали и инвестициите в България, няма данни, които да говорят за засилен интерес.

- Пак от същия източник има данни, че в същото време нарастват чуждите фирми, регистрирани у нас - със собственици от Украйна, Казахстан и други екзотични държави. Какъв е вашият коментар? Това не е ли лош сигнал от тези региони?

- Всеизвестно е, че почти никой външен инвеститор не открива в България фирма, за да работи на вътрешния пазар. Много малко от чуждите инвеститори, които регистрират компании тук, се интересуват дали икономиката тръгва нагоре или надолу. При тях съображенията са съвсем различни - стратегия да стъпят на европейския пазар е това, което преди всичко привлича чуждия капитал тук. Защото като направиш българска фирма, имаш достъп до целия този пазар. Другото нещо е относително облекченото данъчно законодателство, което обаче някой непрекъснато се опитва да влоши. Но това не са толкова решаващи фактори. По-скоро става въпрос за променени стратегии в управлението на тези държави, от които идват т. нар. инвеститори, или нестабилност в географските райони и търсене на по-спокойно място. Но специално за Казахстан бих го нарекъл "създаване на мостове".

- Не прилича ли това на миграцията на гръцките фирми у нас преди две години?

- За гръцките фирми нещата са по-различни, те бяха създадени у нас, за да избегнат нестабилността в родината си и евентуалните трусове. Затова в момента доста гръцки фирми излизат от България, доколкото чувам, разочаровани в очакванията си.

- Мантрата "ръст на потреблението" се разглежда от различните анализатори на принципа "бутилката е наполовина празна или наполовина пълна" - на когото как му е удобно. Наблюдавайки чисто потребителски масата граждани, не се забелязва кой знае какво пазаруване. Изключвам, разбира се, единиците, които си купуват самолети, например...

- Ами те и самолети не си купуват вече. Като минавам покрай летището, не забелязвам нови бизнес машини, и в тази сфера потребителското търсене е свито. Никой не може да каже дали ръстът на брутния вътрешен продукт ще бъде на база инвестиции или на база потребление. От фискалния съвет силно се съмняваме дали потреблението ще бъде водещо при формирането на икономическия ръст в рамките на следващите 3 години. По-скоро смятаме, че традиционно, въпреки предизвикателствата от тези външни рискове и фактори, които има пред икономиката, износът на страната ще продължи да има основополагаща роля при създаване на БВП. Другото нещо, което спъва, е, че нивото на инвестициите в България е сравнително ниско, не че ги няма. Което означава, че се извършва някакво преструктуриране, но то не е достатъчно, за да осигури онзи растеж от 4-5 процента, който ни е необходим. Другият притеснителен фактор е все по-голямата роля на държавата в обема на инвестициите. Аз не бих определил държавните инвестиции като високо продуктивни. Има проблем, че намалява делът на частните вложения в България. Те бяха съкратени на 21-22% при положение, че практиката от предишните години говори, че за нашия тип икономика, за да бъде сменено качеството й и да бъде постигната по-висока производителност, ни трябва ниво от 27-28 на сто от БВП минимум. За м. г. държавата направи инвестиции около 7,5% от БВП поради хващането на последния влак за разплащанията на парите от фондовете на ЕС. А нивото на частните беше 15%.