Във всички времена хората са се отнасяли с особено внимание към имената, като са влагали специален смисъл. Името може да определя качествата на човека и да влияе на неговата съдба, има принос и в начина, по който ни виждат хората. Името е и родов корен, и наричане, но носи и отпечатък и на своето време.

За това каква е българската именна система и как се променя разказва проф. д-р Анна М. Чолева-Димитрова, ръководител на Секцията по ономастика.

Автор е на 4 книги и над 120 публикации по ономастика (микротопонимия, ойконимия, хидронимия, антропонимия; старинна топонимия), както и над 80 научнопопулярни статии. Член е на редица научни организации и председател на Академично дружество на ономастите "Проф. Й. Заимов".

Ето какво каза тя в интервю за Dir.bg:

- Името е едно от нещата, които оказват голямо влияние в живота ни. Традицията повелява то да бъде давано на дядо или баба като продължител на рода или да носи някакво наричане. Например името Запрян е играло роля като заклинание да спира злото в рода. Доколко днес традициите са това, което са били?
- От изследванията, с които разполагаме, в началото на ХХІ в. традицията при именуването на децата в България все още е жива. Поне това е един от водещите фактори при определяне на име на новородено.

Живеем в твърде бързо променящ се свят. Глобализацията няма как да подмине и именуването при българите. Близо два милиона българи са разпръснати по всички краища на света, смесените бракове също се увеличават. Единственото правило в миналото - детето да поднови името на бабата или дядото, вече няма такова значение.

В младите семейства броят на децата все по-рядко е повече от едно. Попадайки в чужда среда, българинът се опитва да се приспособи колкото се може по-бързо. Най-лесното, което може да заимства, е лично име от новата заобикаляща го среда. Медиите, киното, културният обмен също са мощни фактори, които оказват влияние върху избора на лично име в днешно време.

Посочвате като пример личното име Запрян. Това име се е давало и когато се раждали твърде много деца, кръщавали едно от тях Запрян, за да бъде последно. Освен това, ако се раждали много момичета в семейството, последното се кръщавало Доста или Достена с пожеланието оттук нататък да се раждат само момчета, тъй като за българина било важно да има мъжка рожба.

В днешно време по-скоро децата би трябвало да се наричат с имена като Първан, Първо, Първослав - български имена, отбелязани през ХІІ-ХVІ в., пък може и да се увеличи раждаемостта.

-  Александър и Виктория са най-предпочитаните имена у нас за последните години, сочат данните на НСИ. Доколко те са характерни за българите и какво наричане се влага в тях?
- Истина е, че женското лично име Виктория за поредна година е в началото на антропонимната класация при новородените момичета. То се свързва, освен с името на кралски особи, с др. известни личности, като Виктория Бекъм, Виктория Принсипъл, но водещо в случая е закодираното значение в думата, от която е възникнал този антропоним (от лат. victoria "победа").

Родителите желаят децата им да побеждават. Името е в началото на честотната таблица и при момчетата. Доста е популярно и в Европа - име е и на календарски светия. В речниците от миналия век е отбелязано като сравнително "рядко" и "ново". В края на ХХ в. и женската, и мъжката форма са извън 40-те най-популярни имена в България. Най-голямо разпространение Виктор и Виктория имат в Югозападна България.

Не така стои въпросът с личното име Александър. То е едно твърде обичано име от българите. Име е на наш владетел - Йоан Александър. През 1929 г. то е било на десета позиция в София; в края на ХХ в. попада в 20-те най-предпочитани мъжки имена в България.

Предпочитането на това лично име в днешно време (според проведено социономастично изследване), много рядко се свързва със семантиката на изходния апелатив (от гр. Αλεξανδρος - "който защитава (помага на) мъжете"). Това модно име много често се определя от родителите и като "благозвучно", малко са тези, които обясняват като мотив за избора му известна личност от историята.

Името, което предизвика бум не само при мъжките, но и със съответната форма при женските имена, без съмнение е Александра, заедно с нейните съкратени варианти - Алекс, Сандра и др. И докато популярността при мъжките лични имена е оправдана, при женските буди любопитство или недоумение, поне ако се вземе под внимание семантиката на изходните апелативи, но очевидно тук тя не е определяща при избора на името.

- Кои са имената на мода и факторите, които ги налагат? Доколко силно е влиянието на чуждуземните имена и как "разчитате" това?
- Както беше споменато, традицията да се кръщават децата на баби и дядовци, е запазена и до днес. Друг основен фактор при избора на име на новороденото дете е желанието и предпочитанието на родителите. Тук можем да споменем и някои от тях.

Модни са кратките имена с повече гласни: Вая, Дая, Деа, Дея, Ия, Кайа, Кая, Леа, Лия, Миа, Мия, Ная, Ния, Стея, Теа, Тея. При мъжките имена: Гео, Део, Лео, Ноа, Тео.

Новообразувани имена. Разбирането на родителите за уникалност на името. Тук се разчита на творчеството: Весислава, Йонислава, Полислава, Румислава, Цветодара; Весислав, Елислав, Емислав, Раймил и др.

Двойните имена са твърде популярни в големите градове, особено в София: Адисън-София, Боряна-Никол, Едит-Грейс, Рос-Мари; Деян-Джеймс, Божен-Теодор, Борис-Иван, Иван-Ричард, Юлиян-Пиер.

Една не малка част от имената в съвременната българска антропонимна система са от чужд произход: Айви, Алба, Вайлет, Дейзи, Джорджина, Илейн, Кийра, Мегън, Риана и мн. др.; Анди, Брайън, Джъстин, Кристиано, Майкал, Нейтън, Стейсън и др.

Женското име Кайли продължава да е популярно - преди няколко години се свързваше с Кайли Миноуг, а днес с Кайли Дженър. Огромна е популярността на артисти, певци, спортисти. Харесването на техните имена и кръщаването с тях на децата е все по-често срещана практика в повечето страни.

Всеки би преценил доколко силно е чуждото влияние при именуването на децата. Факторите, които го обуславят, са най-различни. Някои от тях бяха казани по-горе. Българинът иска да бъде част от света, да бъде гражданин на света. Глобализацията ускорява този процес. Дори не е задължително да се живее някъде в чужбина. Светът идва в собствената ни страна.

- Какъв е животът на най-популярните български имена по градовете и селата и има ли такива, които умират, макар и бавно?
- Въпросът е твърде общ. За кои най-популярни български имена става въпрос - през коя година, през кой век и в кое населено място? Както вече казахме, картината се променя бързо. Най-популярните имена са от християнската традиция, както и домашните, от народната традиция.

Много харесвани женски лични имена от българската традиция са: Калина, Рая, Гергана, Ралица, Цветелина, Деница и Елица. С висока честотност са имената Десислава, Ния и Сияна. Дария е особено харесвано през последните три години. Определени имена се изкачват стремително в честотната таблица и днес.

От традиционните български имена сравнително често се срещат Йордан, Кирил, Ангел, Ивайло, Васил, Валентин, когато говорим за имената на всички българи (от 0 до 100 години). Най-любими мъжки имена за българите и досега остават Георги, Иван, Димитър, Никола и др.

Традицията е съхранена по-силно при мъжките лични имена. Днес откриваме все по-рядко Звезда, Пенка, Ганка, Милка, Донка, Величка, Станка като имена на новородени. От мъжките имена днес почти не се срещат антропонимите Вълкан, Зарко, Искрен, Камен - редицата е доста дълга, не могат да бъдат изброени дори и част от тях.

От антропонимните изследвания, проведени през последните години, можем да направим изводите, че традицията се пази по-силно в малките населени места (селата), а от големите градове на България тя е съхранена най-много в град Пловдив.

Цялото богатство от типични български имена, нашата връзка с миналото, с прадедите ни, постепенно изчезва от съвременния ни антропонимикон, загубва се в стремежа ни да станем част от друга, чужда субкултура и да копираме чужди образци. Остават имената с трайна употреба, тези, от които българите няма да се откажат никога и благодарение на които се наричаме българи.

- Напоследък полово неутралните имена набират популярност в чужбина. Наскоро попаднах на класация, коята разкрива кои унисекс имена се очаква да са хит през тази година. Освен изброените класики като Макс или Робин, там са посочени и някои по-чудати предложения като Ривър, Грей или Индиго. Кои у нас имена може да кажем, че са полово-неутрални и засилва ли се интересът към тях?
- Ние отчитаме, че има такива имена, напр. Ник, Ники, Вик, Алекс, Тони - носени са както от момичета, така и от момчета. Светът, освен че се глобализира, се и унифицира, а ние, българите, не правим изключение и в това отношение.

Преди десетилетия смятани за типично мъжки имена, сега се носят от жените: Самуила, Матея, Методина, Методия, Калояна, Велизара, Лъчезара, Ростислава, Персияна, Ясения. Някои от тези имена се възстановяват. В миналото са съществували и Велизара, Калояна, Методия и Лъчезара.

Както и отбелязвани като типично женски лични имена и сега са давани на момчетата - Билян, Жасмин, Магдален, Викториян, Софиян. Вероятно част от тези имена са по името на майката. През миналия век в различни краища на България има регистрирани единични случаи. Днес все още тези имена се харесват и се дават и на момчета.

- Има ли друга тенденция, която се наблюдава в именната ни система, може ли да очакваме съществени промени през този век?
- Силно изразена тенденция е връщане към историческото ни минало. Особено популярни са имената на български царе като Тервел, Калоян, Крум, Кубрат, Пресиян, Борис и пр. Борис е на 6-а позиция в честотната табица през миналата година, докато в края на ХХ в. е стигал до 23-то място.

Прекаленото харесване на едни и същи имена не може да се приеме като положителна тенденция. Например най-разпространените петнайсет мъжки лични имена в София съставляват 40% от общия брой носители на всички мъжки имена, дадени на новородени в града през последните години. Още сме в началото на този век.

Няма как да знаем какво ни очаква след 80 години. Но ще се постараем да направим прогнози - предстои ни работа по един по-голям проект през тази и следващите две години. Надявам се, че в края на периода ще достигнем по-близо до разгадаването на съвременната ни антропонимна система.

Съвременните млади хора все по-рядко сключват граждански брак и не се чувстват задължени да продължават традицията. Избират каквото име им харесва, ръководейки се от модата в момента. Това е тенденция, която се наблюдава не само у нас, а и в повечето европейски страни.