На снимачната прощадка е напрегнато. Сцената е драматична. Ревнив рогоносец вижда любимата си в прегръдките на друг. Вади пистолет и стреля. Прелюбодеецът е мъртъв, а режисьорът - недоволен, бесен. Крещи: "Провал!". Нарежда всичко да се повтори. Артистите отново заемат местата си, а публиката умира от смях. Защото в ролята на смешния режисьор е клоунът Джулио Малеволти, а всичко това се случва на манежа на цирк "Балкански".

Джулио Малеволти е извървял дългия път, който е орисано да измине всяко дете, родено в цирка - от „връхче“ на акробатична трупа до клоун. Следвайки този път, той е обиколил света и е печелил аплаузите на милиони зрители. Последното признание за блестящата му артистична кариера е наградата "Икар" за заслуги към българското, европейско и световно цирково изкуство.

 

- Г-н Малеволти, защо не станахте инженер или лекар, по-престижно е и добре платено?

- Това нямаше как да се случи. Аз съм от циркова фамилия. Моят дядо Орландо Малеволти и баба ми Виржиния са артисти. Имали са два цирка в Русия. Били са заможни и уважавани. Идва обаче, Октомврийската революция и като богати италианци, те са изправени на разстрел. Бягат. По пътя от четиринадесетте им деца остават само пет. Останалите умират от глад и студ. Бременната ми баба - също. Живите стигат до България, остават тук и отново връщат старата си артистична слава. Баща ми Ренато се жени за севлиевка. Със сестра ми сме видели бял свят в родния град на майка ми. Така че, не е било възможно да се отклоня от пътя, по който са вървяли дедите ми.

- Помните ли първото си излизане пред публика?

- Бях на тринадесет години. Това се случи прeз 1963 година, в днешен Санкт Петербург – тогава Ленинград. Преди да стигна до там обаче, още като дете, започнах да тренирам, да се готвя за бъдещата си професия. Такава беше волята на родителите ми. Няма спасение, нито къде да  бягаш, никой не ме е питал: Искам ли или не?

- С какъв номер започнахте?

- Бях „връхче“ на акрбатичната ни трупа „Малеволти“. При първото ми появяване пред публика много се притеснявах. Циркът беше дървен, покрит с бризентото шапито. Руснаците много обичат нашето изкуство и винаги беше пълно. Няколко пъти съм гастролирал в тогавашния Съветски Съюз. Бяхме в една програма с Евгений Милаев, зетят на генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев.

- Разкажете повече за него. Добър артист ли бе Милаев?

- Много добър. Той балансираше със стълба. Партинираха двете му деца - Наташа и Саша. Бяхме добри приятели.

- Като зет на Брежнев Милаев не се ли ползвахте с по-специален статут?

- Галина Брежнева е третата му жена, но когато работихме заедно, той вече се беше развел с нея. Държеше се нормално с всичките си колеги. Въобще много земен с човек, свестен артист и колега.

- Какъв е животът в най-големия цирк в света, американският „Ринглинг барнума и бейли“. Работили сте седем години там. Имали сте възможност да останете повече, защо се отказахте?

- Защото там вече не се правеше изкуство. Циркът се беше превърнал във фабрика за пари.

- Какво значи това?

- Изтощават те, изцеждат те докрай. Играли сме по три представления на ден. Циркът си има собствен влак, той бе дом на двеста души: артисти, работници, персонал. За нас, българите, отреждаха по-малко пространство, колкото за две легла, маса и нищо повече. Влакът ни возеше  от щат на щат. Спираше винаги на края на градовете.На място се събираха музикантите за оркестъра. Само диригентът и барабанистът бяха щатни.

- Как изглеждаше един ваш ден там?

- Сутрин три автобуса ни откарвахме до залата за представление. Билетчето за транспорта беше 25 цента, затова често, за да ги спестим, ходехме пеш.

- А как изглеждаше едно представление?

- Обикновено траеше около три часа. Най-напред беше парада, после приказка, акробатика, финал. Влизаш, излизаш, непрекъснато сменяш  костюми.

- Работили сте много, сигурно сте станали богати?

- Нищо такова. Представлявахме българския държавен цирк, как да станеш богат? Договорът ми с американците беше за двеста долара на седмица, а ми даваха толкова за месец. 75 на сто от парите ни вземаше държавата. В Швеция вместо 100 крони по договор, получавах 24 на ден.

През 1989 година в Япония приключих с държавния цирк. После с жена ми, с номера перш, работихме в Южна Африка. След това станах клоун.

- Как ви приеха в Япония?

- Там бяхме в програмата на „Ринглин“. На моята акробатична трупа „Малеволти“ бе отреден най-престижния - среден манеж. От двете ни страни бяха румънци и мексиканци.

- С възрастта акробатът, който е правил двойно салто на четворна колона, например, става клоун. Това тъжно ли е?

- Свиква се. Работа, какво да се прави. Трябва да забавляваш  публиката, да я радваш, а това никак не е лесно.

- Вече превалихте седемдесетте, съжалявате ли, че избрахте този професия?

- Не. Моята фамилия и сега има два цирка: „Колизеум“ и „Балкански“. Баща ми, Ренато Малеволти, чийто живот мина в цирка, почина на 105 години. Беше най-възрастният италиански емигрант в България. През годините съм късал мускули, падал съм от върха на пирамидата и веднага съм ставал. Когато направим номера втори път, и то успешно, публиката изпада във възторг, тропа с крака, вика.

- Вие сте наследили професията на предците си, а има ли кой да я наследи от вас?

- Не. Племеникът ми Ренато вече се отказа от нея, а синът ми въобще не я започна. Избра друго. Ние нямахме право на избор. Моето поколение  Малеволти се  родихме цирка и бяхме орисани да останем в него.

Исак Гозес