Павел Владимиров издаде куп интимни тайни СНИМКИ

Познаваме Павел Владимиров като тв водещ, водещ на ММА бойни вечери, автор на статии, участник в тв формата "Като две капки вода", актьор, а гласът му е познат и като озвучаващ анимационни филми, реклами, а отскоро и аудиокниги на български.

Изобщо Павката е един забавен, енергичен, невъзможно да бъде спрян позитивен човек, родом от Габрово и не го крие.

Този усмихнат Павел от тази есен зрителите отново ще имат възможността да гледат на екран като водещ на рубрика в "100% будни" по БНТ. Освен това ще бъде и сценарист на предаването.

Сега обаче ви срещаме с него като участник в нашата рубрика "Отново в час", тъй като той е от онези будни млади хора, които могат да бъдат добър пример за нас и за децата ни.

Ето какво каза Павел Владимиров в интервю за dir.bg:

- Като погледнеш назад, какво е за теб училището?
- Много важен етап в живота на всеки от нас - място на незабравими спомени, на първи любови и разочарования, място, което освен всичко, ме е дисциплинирало и изградило като личност. Чак се изненадах, колко аргументирано се изказах! (смее се)

- Спомняш ли първия си учебен ден или поне някой твой първи учебен за дадена учебна година? И какво си спомняш от него?
- Поради напредналата ми възраст спомените от първия учебен ден са откъслечни - все пак е било 15 септември 1986-та. Помня, че мама беше с мен, определено се вълнувах, бях спретнат с най-хубавите си нови дрехи и стоях до едно момиченце - Елина.

Иначе от един по-късен първи учебен ден си спомням как две съученички-приятелки от съседния клас си бяха боядисали косите гарваново-черни, а мустаците си бяха изрусили. Та двете стояха една до друга на откриването на учебната година - като викинги с черни перуки - беше трагикомично!

- Каква е тайната на успеха в училище?
- Тайната на успеха е различна за всеки - дори не знам дали съществува и може да бъде формулирана. Може би не е нужно да преследваш успеха на всяка цена, а по-скоро да получиш знания, които ще са ти полезни после. Да учиш с разбиране, а не просто да зазубряш даден материал.

- Кои са учителите, от които наистина много си научил, вдъхновили са те и са ти повлияли?
- Не са един или двама и едва ли ще успея да изброя всички в няколко реда. Имал съм късмета да уча в най-елитните училища и при най-добрите преподаватели в България.

Мога да започна с Донка Попова, началната ми учителка в Габрово, надявам се да е жива и здрава - много ерудирана и стриктна жена, която, въпреки това, беше доста забавна - тя наля основите така да се каже.

След това попаднах в математическа паралелка след трети клас и ми преподаваше легендарният в Габрово учител по математика - Ранчо Ранчев, който създаде страхотни математици, печелили не една или две олимпиади не само на републиканско, но и на международно ниво.

Е, от мен не можа да направи чак такъв математик, но бях добър! Той имаше и много ефикасна система за шамари - моно, стерео и чрез натрупване.

Госпожата или другарката ни по история тогава - Йорданка Христова, пък ни научи да мислим и да обосноваваме разсъжденията си. По-късно, след 7-ми клас пък Катерина Колева ми даде най-важните инструменти, за да пиша точно и правилно, а в Езиковата (бел. ред. Езиковата гимназия в Ловеч) Радина Попова ме направи машина за правопис.

Не мога да не спомена и г-жа Лалева, при която се готвех за кандидатстване - един от най-добрите преподаватели по история не само в България, а и човек с брилянтно чувство за хумор.

- Спомняш ли си забавни или поучителни учителски бисери или пък такива на свои съученици?
- Оооо, ние даже издавахме книжки с бисери на учители навремето.

Примерно преподавателката ни по литература - Радина Попова, много обичаше да пита дали има някой по желание - било за изпитване, било да направи анализ на дадено стихотворение и когато всички гузно навеждахме глави, тя казваше:

"Хайде, има ли някой или това е клас от щрауси?!". Ако пък някой се явеше без домашно, изцепваше: "Който е без домашно, следващия път носи баница с боза".

И естествено в последния час по литература всички влязохме с баници и бози. Това е единственият учител, който ми е писал единица за подсказване и то в момента, в който не подсказвах.

Учителят ни по математика пък - страшилището г-н Петров, ни караше да острим тебеширите под определен ъгъл. А в час по история, когато един от съучениците ми се прозяваше, г-жа Лалева го скастри:

"Браво, бре, ти направо ша ма глътнеш, чудя се дали да си събуя обувките!". Пак в час по история едно от момичетата беше уловило муха с пластмасовата чаша от кафето си и Лалева пак избухна: "Анелия, освободи веднага тази муха!"

- На какви занимания (извънкласни) си се посвещавал в училище? Свирене на инструмент, пеене, танци, театър или нещо друго?
- Като по-малък рисувах, имах и дар слово и постоянно участвах в училищните рецитали за откриване и закриване на учебната година. Бях и знаменосец на класа, когато имаше такива навремето.

По-късно в Ловешката езикова гимназия или просто Езиковата, с голямо "Е", защото е първата и единствена, и неповторима, има прекрасната традиция за провеждане на тридневен училищен музикален фестивал всяка година.

Разбира се, сформирахме нещо като група и участвахме във всяко издание. Освен това бях част от театралната трупа и играх една от главните роли в училищната пиеса. Абее, всестранно недоразвита личност! (смее се)

Относно агресията в училище, на която ставаме свидетели през последните години:

- Ти лично бил ли си свидетел или потърпевш от агресия в училище и какво, според теб, трябва да се направи, за да се предотвратят такива случки?
- Поради факта, че израснах в мутренските времена, не че сега не са мутренски, често съм бил жертва на агресия като ученик, но подчертавам, че тя не е идвала от моите съученици, а от външни субекти, представители на т.нар. спортни паралелки - борци, джудисти и т.н.

Но това беше до 8-ми клас, в 9-ти се записах на киокушин и започнах да ходя на фитнес, и малко по малко кандидатите да ме тормозят отпаднаха.

Каквото и да се направи, подобни случки трудно ще се предотвратят, защото това е нещо нормално. Поради спецификите на възрастта, възпитанието и т.н.

Винаги е имало и ще има тормоз в училище, било то от по-малки към по-големи или от момчета към момичета, или това, което виждаме напоследък, агресия към учители.

Въпросът е как този тормоз да се намали. За съжаление, доверието към учителя с годините спадна, навремето не си позволявахме да кажем "гък", да не говорим, че нямаше мобилни телефони.

Отделно училищата в по-големите градове се с сблъскват и с други трудности, борейки се с разпространението на наркотици и опитвайки се да гарантират сигурността и неприкосновеността на учениците от външни лица.

Предизвикателствата пред директорите, учителите и самите общини са големи, но трябва да разберем, че голяма част от проблемите идват от възпитанието на децата в семейството, а това е грижа на родителите.

Павел Владимиров, Снимка: Цветана Бонева