Певицата Джина Стоева стана майка за първи път на 27 февруари, когато на бял свят се появи така чаканата Ивая. Джина не е типичната попфолк певица и не си мислете, че не прави изключение и по въпроса за майчинството. Тя не е от майките, които по цял ден ще си стоят затворени вкъщи с бебето. Стоева обича да се движи и създава такива навици и на своята дъщеря. Почти цяло лято са на морето и Ивая свиква с водата и разходките. Прави впечатление, че бързо е върнала перфектната си фигура, а пред „ШОУ“ признава, че дори е по-слаба отпреди да забременее. Хванахме Джина в разгара на лятото, за да ни разкаже как се справя като майка и тежат ли й грижите за малката принцеса, както и дали мисли да се завръща на музикалната сцена.
- Джина, как се справяш с малката Ивая в тези горещини? Заведе ли я на морето?
- Да, вече има първо море. Доста време изкарахме по нашето Черноморие, включително и с моите племеннички от Франция. Баща й я топи във водата, а на нея много й харесва. Иначе с нея двечките си стоим повече под чадъра. Добре си изкарваме. В София няма къде да я разкарвам, освен парковете, затова предпочетох да отидем на морето на чист морски въздух. 

- Спомням си, че се видяхме с теб няколко дни преди да я родиш и после не сме се чували да ми разкажеш каква е тя като бебе, създава ли ти проблеми?
- Слава Богу, много е кротичка и послушна. Нямахме проблеми дори с коликите, всичко мина много леко. Сега очаквам появата на зъбките, започва да дава индикации и ще видим как ще го минем този период. Но иначе не е ревливо бебе. Е, има си своите моменти на адреналин, подскача, вече се обръща по корем и  надига дупето. Непрекъснато издава звуци, като цяло е живо дете. Вероятно се дължи на гена на мен и на баща й, тъй като и двамата сме спортни натури. Смятам, че много скоро ще проходи и проговори. 

- Глезиш ли я, или ще си от по-строгите родители?
- Опитвам се да не я глезя, защото съм чувала, че не трябва да я носим на ръце, при всеки плач да я успокояваш. Затова гледам да не прекалявам в грижите. Когато се размрънка нещо, я оставям да се успокои. Любими са ми моментите, когато сутрин ме събуди и я гушкам. Такъв момент е и когато я храня, защото кърменето е интимен момент с бебето. Заедно с баща й я къпем. Сега започнах да й давам сокчета и с голям интерес наблюдавам реакцията й на всеки нов вкус. 
Чета, информирам се с доста литература по темата. Моят приятел ми казва, че едно време неговата и моята майка да не би да са чели как да се гледа бебе. Но на мен ми е интересно да проследя дали се развива нормално, какво ще започне да прави в следващите дни и месеци. Много чета и за захранването – какво е хубаво да й се дава. Здравословното хранене започва от тази възраст и трябва да се стремим да даваме максимално полезна храна на децата си. Макар че е малко спорен този въпрос, в днешно време не се знае кое точно е плод и зеленчук, как е гледан и т.н. Разчитам на това, че бебешките храни и сокове са под строг контрол и досега не е имало проблем. Не ми е боледувала, здравичка ми е и се надявам и занапред да не ми създава проблеми и всичко да минава по най-лекия и приятен начин. 


Вече е върнала предишната си топформа 

- А всъщност на теб водите ти бяха изтекли в мола, нали? По-рано ли се появи Ивая от очакваното?
- Да, да, в мола! Една седмица по-рано се появи, но докторът ми беше казал, че е добре да се появи по-раничко. То взе, че така и стана. Исках естествено раждане, а не аз да й предначертавам съдбата и да пресмятам дата и часове кога е благоприятно тя да се появи. Исках сама да си избере пътя. 
С моя приятел бяхме в мола до един бебешки магазин да избираме легло. В един момент усетих, че нещо става. Отидох веднага в тоалетната да погледна какво се случва и установих, че водите са ми изтекли. Понеже ми е за първи път и не бях сигурна какво точно трябва да правя. Обадих се на доктора, който ме инструктира какво да наблюдавам и какво да правя. Даже не успяхме да вземем леглото, което си бяхме набелязали, а тръгнахме към вкъщи да си приготвям багажа за болницата. Изкачах да се уверя, че това са наистина контракции. По нареждане на доктора отидохме в болницата, вече бях със сантиметър и половина разкритие. В следващите три часа Ивая се роди. Доста бързо за първо раждане. Може би се дължи на факта, че през цялата бременност се движих, ходих често на разходки в паркове и планини. 

Една моя приятелка ми беше казала да й се обадя, когато започнат болките и се запътя към болницата. Докато направихме подготвителните процедури тя дойде, разкритието ми беше 8 см и нямаше къде да ходя по коридорите да я видя. Затова докторите я пуснаха в стаята при мен и стана така, че докато се усетим и раждането започна. Тя остана и присъства на цялото раждане. Беше превъзбудена и каза, че това е най-голямата емоция, на която е присъствала. Тя още не е раждала и аз се шегувам с нея, че съм я отказала от това, след като видя какво се случва. Като цяло раждането е велика емоция, защото има радост и болка, усещах как си на прага на силите си, страх дали ще успееш и в същото време доверие на екипа, който изражда бебето. Сестра ми ме посъветва да родя по естествен път, трябвало да го усетя и да видя какво е. Разбрах какво са изпитвали нашите майки, когато са ни раждали. Тогава не е имало секцио, упойки и т.н. Това е повод за гордост, че успях по нормален път. 

- На няколко пъти споменаваш, че твоя приятел ти помага с малката. Имате ли разпределени задължения? 
- Помага ми много, даже се е случвало вечерно време да е раздразнена и да се наложи да будувам, той скача и е съпричастен с мен. Провокирам го да прави някои от нещата – да сменя памперси, например. Основно аз го правя, но и той знае как се случва. Започнах да я дохранвам с адаптирано мляко и някой път се занимава той с това, за да могат да създадат една хубава връзка помежду си. Сега на морето предимно той влиза с нея във водата – топи й крачетата, после я разхлажда и по тялото. Интересно му е всичко, което се случва с нея. А най-важното е, че не му тежи и разчитам да ми помага. 
Има моменти, в които Ивая се е изнервила, плаче и аз не мога да я облека като хората. Тогава той я взима успокоява нея, а и мен. Хубаво е, когато някой друг може да поеме част от напрежението. Той самият ме усеща кога съм изнервена и по-припряна и знае как да направи така, че да ме усмири. 
Бащинството променя и чак съм изненадана. 

- Той не се ли реши да се покаже в медийното пространство? 
- На този етап – не! Предполагам, че ако реши и няма против, самият той ще изяви желание да ме придружи на някое събитие. По този начин ще разбера, че е готов. Трябва сам да поиска да се появи с мен, без да се притеснява от камери и евентуални въпроси. На този етап продължава да стои зад кадър. (смее се) 


Малката Ивая е непрекъснато сред природата на чист въздух 

- Успя ли да върнеш предишната си перфектна фигура и правиш ли нещо специално – тренировки, хранителни режими и т.н.? 
- Ааа, благодаря ти! Всеки, който ме види, ми казва, че не личи да съм раждала. Аз самата се чувствам добре, даже съм малко под килограмите, които поддържах, преди да забременея. С моя приятел започнахме да ходим на фитнес. Даже първите седмици посещавахме доста спокойна зала и взимахме Ивая в коша с нас. След това започнахме да се редуваме – аз тренирам и той я гледа, после обратното. Сега по морето не тренираме активно, но той ме подръчква да не стоя затворена вкъщи, а да излизам с приятелки. Кара ме да излизам, а през това време той да гледа малката. Много ми е полезен и ми помага. 

- Липсва ли ти пеенето? Кога ще започнеш да ходиш отново по участия и мислиш ли за нови проекти?
- Не бих казала, че чак толкова много ми липсва. Може би има моменти, в които се връщам назад във времето и мисля за някакви изяви. Като празнувахме 40 дни на Ивая бях поканила Ина, Лия, Евита – по-старите изпълнители от едно време. Върнахме се назад във времето и беше готино. Хваща ме някаква носталгия, че това време няма как да се върне. 
Като ми изникне някое участие си, мисля, че ще се разнообразя малко и ще си припомня емоцията да съм сред публиката. В същото време пък ми е притеснено, защото трябва да оставя Ивая. Даже в началото усещах вина. Искам да съм при нея, за да знам, че всичко е наред и няма нужда от мен. Не съм се изнервила още, че да имам нужда от почивка. Все още имам търпение, тъй като тя е спокойна. Успявам добре да се справям. Дълги години чаках този момент и наистина се улавям, че съм спокойна и проявявам търпение. Наслаждавам се на момента! 

На какво съм се радвала, преди да имам дете? 

Майчинството е много отговорно, защото това е човешки живот, който разчита изцяло на теб. Но това е и най-голямото щастие. Преди да забременея, много често са ми го казвали, но някак не съм асимилирала какво точно имат предвид. Сега го усетих, че е най-хубавото нещо на света. Ще използвам цитат на една приятелка, която наскоро каза: „Чак се чудя на какво съм се радвала, преди да имам дете“. Като излезе някое участие, го поемам, но като цяло се радвам, че мога да й отделям повече време и да проследявам всички първи неща – наскоро за първи път се смя с глас. Първите две години е времето, в което се случват всички първи неща - пълзенето, прохождането, първото „мама“, така че очаквам с нетърпение всичко. Радвам се на моментите с нея. Харесва й вечерното къпане в морето, играем си. Това са незабравими моменти и пожелавам на всеки да го изпита. 

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ