Когато Стефан Цанев коментира родната действителност и нравите на хората, често го прави с хирургическа точност. Големият поет, писател и драматург не само цени богатството на езика ни, но и го владее до съвършенство, а умението му да рисува с думи ситуациите и завоите на битието, със сигурност служи като вдъхновение на мнозина.

Той неведнъж досега е коментирал политическата обстановка в страната, но вече обяснимо предпочита да го прави в произведенията си - може би защото там и смисъла, и изводите, са чисти и пределно ясни.

В момента България е на прага на поредните парламентарни и президентски избори, и нуждата от точни думи с точен смисъл, е вопиюща. Особено когато и вече повече от две години страната ни, както и целия останал свят, е под знака на коронавирус пандемията. 

Разговорът ни със Стефан Цанев е откровен и пределно реален, далеч от заблудите и политическите машинации на родните партийни лидери. И да - посланията му ще ви накарат сериозно да се замислите.


- Г-н Цанев, вече живеем в нова реалност, към която нямахме време да се приспособим и вероятно адаптацията ще трае цял живот. Как се пречупва тя през вашите очи?

- Както всяка извънредна ситуация (война, земетресение и пр.), така и сегашната пандемия като лупа увеличава положителните и отрицателните качества на хората. Наред със себеотрицателните лекари, рискуващи живота си, за да спасяват другите хора от смърт, на другия полюс се подвизават шмекери, които търгуват със смъртта.

- Май думата "свобода" придоби съвсем ново значение...

- Със свободата – най-съкровената ценност за човешката личност, се спекулира най-много. Неваксинираните, които са опасни не само за себе си, но са опасни и за хората около себе си, или както ги нарече един учен: те са потенциални масови убийци - тези хора претендират, че зелените сертификати ограничавали свободата им, свободата да посещават заведения, да пътуват и пр.

Мисля, че Ноам Чомски ги иронизираше: как още не са се сетили да протестират против червените светофари – нали те ограничават свободата им на движение. Да, свободата на глупостта, свободата да вършиш зло, да заразяваш другите, свободата да убиваш трябва да бъде ограничена.

- Изпитвате ли страх? И от какво?

- Вече ми е късно да се страхувам за себе си. Страхувам се за децата си, за внуците си, за близките си, за приятелите си.

- Всъщност вие още през 1966 г. предричате този вирус в поемата си "Първа хирургия", в която се казва: "Пазя се само от заразни болести, плаши ме тяхната банална масовост"…

- Да, има нещо унизително в заразните болести. И най-лошото е, че заразните болести правят опасна близостта между хората. Не ни стига тоталната социална и духовна алиенация - заразните болести раздалечават хората и физически.

- Вирусът се превърна и в оръжие в ръцете на политиците, което може да бъде само пагубно за народа. До какво ще доведе всичко това според вас?

- Аз очаквах в добрите си сънища, че общата опасност ще обедини политиците, че ще загърбят своите алчни интереси в името на общото спасение. Уви, политическият зверилник съвсем озверя.

- Предстоят избори, а ситуацията в парламента изглежда все така неясна. Какъв изход мислите, че може да се получи този път?

- Не съм оптимист. Няма друг изход, освен широка коалиция. Но за това трябва разум, какъвто в случая липсва. За да се избегнат срамните пазарлъци и безсрамните взаимни хули, бих препоръчал задължителна коалиция на всички партии, влезли в парламента. Така всички ще поемат част от властта и отговорността, съизмерими с гласуваното им доверие от народа.

Имаме поучителен прецедент – правителството на Димитър Попов. Коалиция между партии съмишленици е опасна – те се прикриват една друга като крадат. При коалиция на враждебни партии има надежда, че ще се дебнат да не крадат.

- Ще гласувате ли? И какво мислите за онези, които ще си спестят това действие в изборния ден?

- Както казва Платон: „Хората, които се смятат за прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.“ Какво повече да кажа?

- „Когато прости хора управляват държавата, демокрацията се превръща в простокрация“, казвате в една от своите пиеси. Валиден ли е този смисъл и към днешна дата? Междувременно минаха и 30 години от началото на прехода. Кое се оказва най-страшно днес? И не се ли чувстват хората все така ограбени, но вече не само икономически, но и духовно?

- Изненадвате ме. За простокрацията - това е цитат от най-новата ми комедия „Убийството на Богородица“, тя още не е публикувана, не е поставена в никой театър... Там става дума именно за днес – за болезнения преход от диктатура към демокрация. Този период от нашата история все още не е анализиран от историците, странното е, че и театрите – тези духовни сеизмографи - избягват тази болезнена свръхсъвременна тема.

В „Убийството на Богородица“ аз се опитвам да осветя поне с пламъчето на свещ мрака, в който продължаваме да се лутаме. И странно - всички театри, на които съм предложил тази моя жестока комедия, ми отвръщат с мълчание.

- Ако върнем времето назад, към периода, в който комисия от ЦК налага забрана на първата ви пиеса „Истинският Ивайло“, и съпоставим със забраните днес, какви са равносметките?

- Днес забрани няма. Има нещо много по-страшно от някогашната идеологическа цензура – това е цензурата на простотията, на лошия вкус, на съображенията. Това е особено опасно за сценичните колективни изкуства – в стремежа си за повече публика, за печалба, за оцеляване - там се наблюдава умишлено принизяване към ниския масов вкус. Чехов има една предупредителна мисъл: „Не Гогол трябва да слезе до народа, а народът трябва да се издигне до Гогол.“

- Все по-често със съпругата си Доротея Тончева сте на вилата си в китен и спокоен Балчик. Там ли намирате вдъхновение за новите си проекти?

- Там всъщност се ражда всичко. Вместо крясъка на светската гмеж - предпочитам да стоя на брега и да слушам шепота на морето.

Интервю на Анелия ПОПОВА