Пламен Симов: Георги Найденов се опита да изнесе чрез международни аферисти вътрешния запас от месо на България!
София, България
25 Март 2011, 02:43
6084 прочита
0 коментара
Влиятелният ливанец Жозеф Баракат, женен за наша художничка, разкри, че Найденов е внесъл 800 000 долара в своя лична сметка в Литексбанк
<em>В миналия брой на "ШОУ" шефът на Моряшкия синдикат и дългогодишен семеен приятел на покойния шеф на ДС Григор Шопов, чиито поръчки за борба с корупцията във висшия ешелон на властта е изпълнявал преди 10 ноември, за пръв път в българския печат осветли истината за смъртта на личния пилот на Тодор Живков – ген. Петър Евстатиев. По думите на Симов той е бил убит с два пистолетни изстрела в главата от полк. Митков от ПГУ на ДС, за да се прикрият следите на огромни афери, приходите от които години наред са попълвали “черните партийни каси” и личните сметки на хора от политбюро.<br />
<br />
Днес бившият депутат от ВНС разкрива истината за аферата “Тексим” и корупционните схеми, реализирани от неговия шеф – полк. Георги Найденов, под “чадъра” на Тодор Живков, Лъчезар Аврамов и Живко Живков. <br />
<hr />
</em><br />
<strong>- Г-н Симов, неведнъж сте казвали, че имате голяма, да не кажа, основна заслуга, за вкарването на вече покойния директор на “Тексим” и зам.-шеф на Първо главно управление /ПГУ/ на ДС в затвора навремето. Как започна всичко? </strong><br />
- Ще избързам малко и ще започна отзад напред. В края на 1989 г., дни след свалянето на Тодор Живков, бях изненадан от едно съмнително посещение в офиса на фирмата от САШ, която представлявах в България по Указ 56 на Държавния съвет. С широка усмивка и думите: „Да забравим миналото!”, във фотьойла под портрета на президента Буш–старши се настани небезизвестният създател на „Тексим” и бивш зам.-шеф на ПГУ полк. Георги Найденов-Гето. Придружаваше го моя добър приятел Панчо Василев, който като изключителен специалист в селското стопанство и зам.-генерален директор на “Родопа” само за 2 години възстанови рухналото животновъдство на България /1961-1963 г./. С жест на „благодарност” той беше уволнен от Живков заедно със своя шеф Коста Янков. И двамата бяха открити противници на модела „Тексим”, а „миналото”, което Гето искаше да забравим, беше тежко – в края на 1969 г. след скандална корупционна сделка на Икономическата групировка на Найденов станах причина да започне разследването й, което завърши с 20-годишната му присъда.<br />
<br />
Поляхме детронирането на общия ни враг Тодор Живков. Казвам “общ”, защото 10 години по-рано аз вече бях излежал тригодишна политическа присъда за „Пропаганда и агитация против народната власт”- чл.108 от НК, по негово лично разпореждане, изпълнено от любимото на Димитър Иванов и Цвятко Цветков 6-то управление на ДС.<br />
<br />
След 5 години затвор и дълъг период без присъствие във властта Найденов не беше изгубил афинитета си към престъпни търговски операции и пране на пари с помощта на специалните служби. Мирисът на политически промени, капитализъм и частно предприемачество го беше активирал и подмладил. Той разви идеите си за възстановяване на тексимската банка, плановете чрез дъмпинг на каргото да завладее отново ирано-иракските транспортни автолинии, като изхвърли европейските превозвачи, и завърши с новия девиз на Тексим: ”БЯХМЕ,СМЕ И ЩЕ БЪДЕМ!”<br />
<br />
След като Найденов си тръгна, Панчо Василев въздъхна и каза: ”Горката България! Истинският девиз на Гето е:<br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>„КРАДОХМЕ, КРАДЕМ И ЩЕ КРАДЕМ!”<br />
</strong></span><br />
<strong>- А кога натрупахте “първите доказателства” за престъпната дейност на Найденов и хората му? <br />
</strong>- Първата лична представа за дейността на нашумелия “Тексим” получих случайно, през лятото на 1966 г. в Бейрут, където бях гост на бъдещ партньор на филмова студия „Екран” за производство и дистрибуция на анимационни рекламни филми – арабина-християнин, женен за наша художничка Жозеф Баракат. Човек с широки връзки в Ливан, той ме запозна с управителя на тексимската Литексбанк, настанена в 6-етажна сграда в центъра на Бейрут на площад „Риволи” – Сами Марун. Младият 26-годишен банкер очевидно беше подставено лице. Отказа да кредитира ливанската част от студийния проект с обяснението, че „без нареждане от София”, независимо от силните гаранции на Баракат, не може да решава.<br />
<br />
Месец по-късно на пристанището стана инцидент за първата страница на вестниците. ”Случайно” кранист изпуска контейнер от 5 метра височина и на кея се разпилява купчина от автомати „Калашников”. Корабът е „тексимски”. В коносаментите /товарителните документи – б.ред./ фигурира офшорна фирма, ако не се лъжа - „Имекстраком”. Литексбанк е прехвърлял акредитивите по сделката. Пресата замеси и името на Сами Марун, но всичко остана без последствие освен конфискацията на контейнерите с оръжие. След заловения кораб за Алжир това беше пореден провал на Гето, но в политбюро явно не четяха ливански вестници.<br />
<br />
<strong>- “Чадърът” над него, опънат от българските му покровители, явно още е действал. </strong><br />
- Да, тъй като ливанец започна да нищи историята. Ето какво се случи. Ядосан от отказа за кредитиране, Баракат направи свои проучвания и преди заминаването ми сподели, вероятно не случайно, че Георги Найденов имал две сметки в Литексбанк – една на “Тексим” и друга лична, на специален режим с над 800 000 долара! Без писмено доказателство беше безпредметно да се вдига шум в София. Гето беше във върховете на властта чрез протекцията на Тодор Живков, а ръководните му позиции в ПГУ преграждаха всяка компрометираща го информация. Григор Шопов не ползваше информационни фойерверки, за да демонстрира дейност. Всичко трябваше да бъде много професионално и много дискретно, защото ДС разследваше... собствените си престъпления, както вече неведнъж съм казвал. Данните за корупция по върховете на ПГУ се натрупваха така, че Шопов вече обмисляше как ръководеното от него контраразузнаване да стъпи в забранения за службата Запад и да освети дейността на недосегаемите външнотърговски дружества, нароени от “Тексим” и другите централи. През това време “Кинтекс” усилено преетикираше оригиналното шотландско уиски, договорено с ниски цени за вътрешния пазар, за да го реекспортира в Арабския свят и Индия с тройна печалба. “Булет” се специализира в износа на “Малборо” и прилагаше „тапите” в тировете за Италия и Западна Европа. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Престъпният доларов поток се отчиташе само пред Тодор Живков. <br />
</strong></span><br />
Никой освен ПГУ не знаеше какво и колко „изтича” по пътя към Първия в секретните сметки.<br />
<br />
<strong>- И каква беше ролята на “Тексим” във всичко това?</strong><br />
- “Тексим” започна да засмуква целия нелегален трафик, а стопанското му лице се формира от механичното присъединяване на най-печелившите отрасли като БМФ заедно с вече специализираните им ръководства. Централното ръководство на „новата” икономическа групировка стана поделение на ПГУ, което решаваше неизбежните търговски конфликти със силови методи. БМФ разширяваше тонажа си със стари кораби и ипотечни кредити от чужди банки, които спираше да плаща. <br />
<br />
Моят добър познат - гъркът Йорго Манопулос, задържа един от корабите, купен с негови гаранции. Беше поканен в София за преговори, отвлечен във вилата на “Тексим” на Витоша и с пистолет до слепоочието принуден да подпише „доброволното” освобождаване на кораба! Найденов бързо забрави, че колоритният международен мошеник беше донесъл милиони долари с фалшиви сертификати за кафе и други наблюдавани продукти от Африка. В кантората си в Атина той притежаваше оригинални печати, бланки на държавни служби, включително и за транзитни визи. Достатъчно гъвкав, той се спаси от „случайна” катастрофа и повече не стъпи в България, но ми подписа в Париж декларация за преживяното.<br />
<br />
Случаят не ви ли напомня за началото на прехода след 1990-а, за стила на първите механични холдинги като “Мултигруп” и поредицата от конкурентни трупове до наши дни?<br />
<br />
ПГУ /разбира се, чрез отделни висши служители/ разви престъпния тексимски модел, за да обхване тотално националната икономика под крилото на ВСИЧКИ политически партии чрез внедрената си агентура! Тоталният срив на икономиката и тройният външен дълг се осигуриха от некомпетентните ченгета и подбрани сътрудници по формулата на моя приятел Николай Хайтов: ”Едно е да искаш /богатство/, друго е да можеш /да управляваш/, а трето и четвърто - да го направиш /при непознатия капитализъм/!<br />
<br />
<strong>- Очертахте схемата, но защо точно Георги Найденов бе използван за “жертвения агнец”? <br />
</strong>- Той имаше селския нюх и хитрост на Андрешко, природно влечение към магураджийските далавери и хазартни рискове, но имаше зад гърба си централизираните финансови ресурси на държавата и „развития” социализъм. Провалът му беше осигурен от кадрите, завършили рабфак и школата в Симеоново, чиято алчност беше подхранвана от стоките зад лъскавите витрини на „прогнилия” капитализъм и чувството за безнаказаност, внушавано от партийния връх – Тодор Живков, Лъчезар Аврамов, Живко Живков... Всички от този неразбиваем на пръв поглед стълб бяха агенти на Гешев, който след 9 септември 1944 г. на срещата на бившите полицаи в Рим заявява на подполковник Костов: ”Сега се налага да обединим агентурата и да строим съветски социализъм! Ние сме на власт!” След секунда той допълва: ”Пардон! Исках да кажа – да рушим!” /информация от Любен Цонев – шеф на външна търговия преди 9 септември 1944 г/.<br />
<br />
За да няма съмнение в агентурната им принадлежност, ще добавя някои щрихи – Живко Живков като председател на БОНСС /комунистически студентски съюз/ с тежка присъда е пускан от затвора да си взема изпитите в Университета /?!/. Лъчезар Аврамов, хвърлен с парашут като „диверсант”, след приземяване той си влиза в бръснарницата на първото село и иска да извикат полицията. Найденов /Гето/ е изпратен като най-млад партизанин по плана на Гешев за масовизиране на съпротивата с ремсистки /агентурни попълнения над 2000 ученици и младежи/ в последните месеци преди 9 септември 1944 г.<br />
<br />
Но... да се върнем към стопанското „чудо” на 60-те години “Тексим” и „брилянтните” търговски сделки на висшите разузнавачи. За да не бъда голословен, ще посоча конкретната престъпна сделка на групировката.<br />
Провеждах стажа си по раздела „Аграрна икономика” във френския клон на корпорацията „Интерконтинентал”, когато президентът й Мариус Ели-Рише - министерски съветник, представи телекс с информация за португалски конкурс за доставки на говеждо месо в общ обем от 20 00 тона с търгови траншове по 2000 тона за доставка. Въпросът беше може ли месото да се закупи от България?<br />
<br />
Незабавно изпратих телекс до Министерството на външната търговия и получих положителен отговор с указание да се свържем с “Тексим”. Търгът в Лисабон предстоеше след една седмица и аз уведомих Гето за общите условия с искане на цени и срокове за доставка. Отговорът дойде незабавно, подписан от директора на кантора Бонев. Бяха готови да доставят месото срещу португалски корк и малки риболовни траулери, което ни определи и търговата цена – 480 щатски долари за тон говежди четвъртинки. Президентът Рише се яви на търга с тази цена и съобразно условията внесе гаранция от <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>980 000 щатски долара, която при неизпълнение не се връща.</strong></span><br />
<br />
След писменото потвърждение на “Тексим” отпътувах за София с изрични пълномощия да подпиша договора като служител на “Интерконтинентал”, за да установя, че затворената оферта е тексимски блъф, целящ компрометацията ми! Моят отговор не закъсня – заедно с Коста Янков посетихме съветския търговски представител Киткович и на чаша грузински коняк решихме проблема – “Интерконтинентал” получи 2000 тона качествено естонско месо по търговите цени с условие в Португалия да се представят оригиналните съветски сертификати за произход. Успокоих Рише след безсънните му нощи пред загуба от 1 млн. долара, получих допълнителна важна информация и отново се срещнах с Киткович в присъствието на представителя на КГБ в България. Допълнителната информация от Париж разгоря пожар, какъвто не очаквах.<br />
<br />
<strong>- Но нали тогава нашите спецслужби са работили “рамо до рамо” със съветските? “Тексим” са били много смели или са имали изключителни правомощия, за да им подливат вода! </strong><br />
- Истината е, че ”Тексим”, научавайки за търга в Португалия, решава да участвува чрез своя агент в Австрия Бернард Тюркфелд. Той печели друг транш от 2000 тона с цени от 300 щатски долара за тон, а количествата месо ще бъдат изтеглени от един съветски подарък за България – 20 000 тона, дадени на „Родопа” за попълване на баланса – недостиг за изхранване на населението при цени от 150 рубли за тон. И килограм от тази политическа доставка не може да се реекспортира в друга страна! В същото време зам.-премиерът на СССР Байбаков беше издал заповед за минимална цена за съветски износ на говеждо от 450 щатски долара!<br />
<br />
Руснаците получиха двоен удар от “Тексим” и докладите на Киткович и Савченко полетяха към Москва. Само след 2 дни ме уведомиха, че влаковата композиция с 2000 тона с хладилни вагони ще потегли към Варна и Рише изпрати кораба „Сиера Арамо” да поеме товара. Изпрати ми и нещо още по-ценно – генералния директор на държавната ветеринарна служба д-р Райа да приеме на място месото. Шефът на “Булет” Емил Разлогов с неудоволствие /задължен, няма как/ подготви документите за разрешения от СССР реекспорт и с мен за Варна тръгна служителят му Вълчев – племенник на Цола Драгойчева и сътрудник на Второ главно управление /ВГУ/ на ДС, който ненавиждаше „Първаците” на Найденов.<br />
<br />
<strong>- Тогава Найденов не развя ли най-после бялото знаме? Не разбра ли, че е обречен? </strong><br />
- Не, Гето нямаше намерение да се предаде и с балканска упоритост ускори разгрома си. Въпреки забраната да се изнася вътрешният ресурс, той подготви хладилния кораб „Бетелджойс”, изтегли месото от „Родопа” и започна да го разфасова с брадви на кея на 200 метра от нашия кораб. Санитарно-хигиенната гледка беше заснета от ужасения д-р Райа. При поканата да приеме товара на „Бетълджойс”, отговорът му беше: ”Ако това нещо дойде в Португалия, ще бъде изгорено! Ние си пазим зоологическите градини!”Австрийският евреин Тюркфелд ме намери във Варна, за да ми предложи 100 000 щатски долара, ако накарам Райа да подпише приема, а аз да преценя колко да му дам.<br />
<br />
Бях посетен и от зам.-началника на ВГУ Жоро Македонеца, който започна със силен натиск да се спасява “Тексим”. Разясних му фактите и неизбежните последствия и му подадох бял лист от хотелската стая с предложението: ”Ето, напиши тук, че тексимският товар трябва да замине на твоя отговорност, подпиши се и ще направя всичко възможно!” Полковникът само каза: ”Кой каквото е дробил, да го сърба!”, и си тръгна за София.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Като резултат Тюркфелд загуби 600 000 долара, които, разбира се, бяха платени от “Тексим”. <br />
</strong></span><br />
Упоритият Гето беше заплатил месото на „Родопа” по вътрешни цени и за да компенсира тежката загуба, помоли гръцкия търговец Ставро Теофрасто да купи фиктивно целия товар по обявената цена – 300 долара, с условието, че ще си го изкупи обратно, тъй като без сертификат за произход е нереализуемо. Манопулос даде фалшиви сертификати, но гръцките власти не допуснаха внос – месото вече беше дефрустирано и негодно. Найденов си го изкупи обратно за 600 долара на тон с френски фалшиви документи /пак Манопулос/ и сезираният Комитет за държавен контрол го изгори някъде към Благоевград.<br />
<br />
<strong>- Каква беше реакцията на Москва?</strong><br />
- Реакция имаше и тя не закъсня. Тодор Живков, подобно на много други политици, нямаше приятели. Започна следствие по цялостната дейност на “Тексим”. Солаков отказа да ангажира ГСУ на ДС и следствените действия се извършиха от специалния отдел към Главна прокуратура. Докато се играеше институционалният пингпонг, във вилата на “Тексим” трескаво се горяха всички изобличаващи Найденов документи. Следователят по делото и мой приятел Димо Димов установи заварения порядък на оцелелите папки – 1....3....9....18...и прочее. Папки с финансовите баланси на външните фирми като „Имекстраком” въобще не бяха открити! Само последната сделка и остатъците от другите операции бяха достатъчни за присъдените 20 години затвор за Гето, който беше помилван след 5 години престой зад решетките. Все пак Първия не беше съвсем безчувствен!<br />
<br />
Експериментът икономиката да се управлява от разузнавачи, се провали, но моделът на “Тексим” бе консервиран за бъдещето или по-точно за нашия несвършващ 20-годишен “преход”. <br />
<br />
<br />
<span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА</strong></span><br />
<br />
<hr />
<span style="color: #800000"><strong>Четете в следващия брой на "ШОУ: Как ПГУ на ДС отвлече от Америка и уби митрополит Андрей Велички</strong></span>
Последвайте ни
0 Коментара: