"Изборите 2 в 1 могат да доведат до изненадващи за всички резултати. Това е така защото политическата система в България се нуждае остро от смислена и модерна социалдемокрация", това мнение изрази политологът Страхил Делийски.


Политологът Страхил Делийски

Според него президентът Румен Радев и бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов влизат в изборите с еднакви "анти" нагласи.


"Евентуален отлив от партиите на протеста няма да се прелее към партиите на статуквото. В същото време обаче потенциалът на проекта "Харвард" е в милионите негласуващи българи", уточни още политологът.

Ето какво каза още Страхил Делийски в интервю за "Марица":
 
- Г-н Делийски, двамата отличници на предишния служебен кабинет явно ще участват в следващите парламентарни избори. Какви са шансовете им за краткото време до 14 ноември?
- Несериозно е да правим прогнози, без да знаем какви са ценностите, целите, идеологията на този проект, какви социални групи ще бъдат базата му. Имаме две лица, които ще се явяват на избори - това е изключително несериозно. Трябва да се научим да не се хвърляме на подобен тип оферти за политическо представителство. Това очевидно не е нещо подобно и как така започваме да броим колко гласа ще вземат, при положение че нямаме нищо ясно срещу себе си. 

Така не се прави партия -  само с популярност. Трябва да е ясно за какво ще се бори тази партия, какви политики ще води. Засега нищо не знаем.

- Появи се вече версия, че партията на министрите Петков и Василев, които са десни хора, щяла да е лявоцентристка. Имат ли основание подобни очаквания и няма ли това да е риск за БСП?
- Със сигурност политическата ни система се нуждае от смислена, завършена, нормална европейска социалдемократическа управленска алтернатива. Ако щете, и алтернатива на типа държава, която направиха у нас в последните 30 години. Без съмнение сме на такова социално-икономическо равнище, че не е нужно да се търсят всякакви радикални неща вляво, а просто класическа социалдемократическа управленска програма.

Нещо, което БСП не успя да изпълни и едва ли ще успее оттук нататък по начина, по който се развива партията.
Има поле за такъв тип политическо представителство. Въпросът е дали тези две личности могат да изведат такъв проект. Аз лично не съм убеден в това.

- Кого би ощетил такъв проект?
- Може никого да не ощети - може да се обърне към тези почти две трети от избирателите, които не гласуваха на последните избори. Т.е. има голям електорален резервоар. Но големият въпрос е каква партия, какъв проект ще бъде това.

- Каква конфигурация очаквате в следващия парламент?
- Всичко може да стане в контекста на това, че ще имаме два избора едновременно. Това са две паралелн​и политически мотивации и мобилизации - едната свързана с парламентарните, другата - с президентски избори. При президентските избори е ясно - там ще има сблъсък за и против Радев.

Струва ми се, че Радев и ГЕРБ могат да използват ситуацията максимално добре за тях - ГЕРБ да консолидират анти Радев вота през гласуването на парламентарни избори и обратно ​- Радев да консолидира парламентарния анти ГЕРБ вот зад себе си за президентските избори. Очевидно стратегията и на Борисов, и на Радев е такава.

ГЕРБ са в много тежко състояние, нямат друг ресурс, освен да тръгнат по тази линия и да се надяват, че изборите две в едно ще им отворят анти Радев периферия от гласуващи за тях на парламентарните избори.

Кой ще е пръв, зависи от това каква кампания ще направят политическите партии, как ще успеят да съчетаят двата типа избори. Ако ГЕРБ могат да консолидират анти Радевия вот, то про Радевият вот засега не изглежда, че може да се събере в една политическа формация. И това е един от големите залози на тези съчетани избори.

А и едва ли има такова значение кой ще е първи.

Има значение кой ще направи блок около себе си, а не кой ще победи. ГЕРБ продължават да са в изолация и дори да са първи, това нищо няма да означава.  Освен на чисто символно равнище да даде още малко ресурс на Борисов за познатата реторика.

-  Разочарованието от протестните партии може ли да реабилитира партиите на статуквото?
- Не, не, това са много различни гласоподаватели. Не мисля, че някой, който е гласувал за т.нар. партии на промяната, ще гласува по друг начин. Въпросът е, че не виждам и в тях ресурс да разширят електоралната си подкрепа.

Но кой знае колко по-различен резултат едва ли можем да очакваме. Но все пак може да е и доста непредвидимо в контекста на тези два паралелни вота. При всички положения и резултатът на президентските, и този на парламентарните избори ще бъдат повлияни един от друг и ще има някакъв вид деформация на представителността на резултатите.

- Виждате ли Патриоти в следващия парламент?
- Ако издигнат кандидат за президент в някакъв формат, може би. Но там коалиционната биография на различните партии е вече достатъчно сложна и едва ли избирателите на ВМРО са склонни още веднъж да се подложат на такъв тип неприятно за тях усилие.  Там  има корпус от достатъчно  избиратели, за да пратят подобна формация в парламента, проблемът обаче е най-вече в лидерството.

- Няма ли двойният вот да доведе до по-висока активност на 14 ноември?
- Оптимистичната хипотеза е, че по принцип на президентски избори се гласува повече, което може да повиши активността и на парламентарните. Но има и песимистична хипотеза ​- разочаровани от партиите хора да се откажат да гласуват и за президент. Много е важно в тази ситуация каква кампания ще се направи и как политическите сили ще комуникират предизвикателствата с избирателите - дали ще направят усилие да стигнат до избирателите по смислен, и то политически начин.

- Доколко трите насложени кризи ще повлияят на избора на хората?
- Ние сме в класическа органична криза, от която няма лесно излизане.
Ясно е, че старите политически и икономически елити вече не успяват да убедят избирателите в смисъла на своето съществуване. Новите пък още не са се появили. В тази ситуация е обяснима появата на силно популистки формации като тази на Трифонов, за да попълнят вакуума, да заемат позицията на тези долу срещу онези горе.
Ще се опитат да се намесят и проекти като на Петков и Василев през идеята за експертиза и технократски аргументи.

- Радев ли ще е следващият президент?
- Колкото и да е странно, два месеца преди изборите нямаме друг кандидат освен настоящия президент. Това е тотална капитулация. Особено странно е това при ГЕРБ ​- целият патос на Борисов и хората около него е насочен срещу Радев без въобще да имат свой кандидат. Което говори, че за ГЕРБ не са важни президентските избори - те ще ги използват като инструмент, който да им помогне за парламентарните избори.

- Помним обаче случай с фаворит, който не стана президент за втори път - Петър Стоянов. Възможно ли е проектът на двамата харвардски възпитаници със заиграването вляво да се окаже рисков за преизбирането на Радев? 
- Едва ли, защото говорим отново за нещо хиперхипотетично. Очакванията поне на този етап са при този очевидно пропрезидентски проект да мобилизира гласове за президента Радев.

- Как обаче ще коментирате появилите се версии, че проектът на Петков и Василев съвсем не е пропрезидентски, а проект отвън, който може да подлее вода на президента, да подкопае и доверието на БСП?
- Докато проектът не се е появил реално, всякакви спекулации могат да се правят. Но забележете липсата на смислен политически разговор за това накъде отиваме като общество. Понеже липсва този важен разговор, липсват и гласоподаватели пред машините. А кой с кого какво ще направи - това е разговор, който касае само политически лидери и хората около тях.

- Няма ли обаче риск в един момент от всенароден любимец президентът Радев да се окаже човек без твърда подкрепа?
- Има такъв риск, само че той е надценен. Такъв риск съществува, когато имаме силни партии, които могат да мобилизират солиден електорат. Това не е случаят в момента. Каквото и да направи Нинова, тя разполага с доста ограничен електорален ресурс. И дори против всякаква политическа логика БСП да издигнат свой кандидат-президент, огромна част от избирателите на БСП със сигурност ще гласуват за Радев.

- Каква ни чака след два месеца - отново слаб парламент и силен президент, това ли е сравнително сигурният сценарий?
- По-скоро да. Пак с уговорката, че изборите 2 в 1 може да доведат до непредвидими резултати. Това винаги трябва да имаме предвид. Чака ни допълнителен разпад на политическата система. Тя е катастрофирала и трябва да мислим как да я изградим отново.

Една от възможните посоки на развитие е да се тръгне в посока промяна на институционалното устройство. Но и тази грандиозна промяна няма да отговори на основния въпрос - няма да ни даде гаранция, че кабинетите  ще бъдат представителни, че ще защитават интересите на мнозинствата български граждани.

Трябва да си отговорим кой е основният проблем ​- стабилността на политическата система или  представителността й. Със сигурност не е панацея дори да се опитаме да въведем полупрезидентска република, както във Франция. Три вота не стигат да намерим изход от органичната криза, защото тези, които искат да гласуваме за тях, сменят дебата с дребнаво политикански ежби. 

Все пак положителното при такава дълбока политическа криза, че това е шанс хората да реализират свободна воля. Когато политическата система не работи, действията на хората се оказват решаващи.

Кой е Страхил Делийски?
Той е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.