Христо Панчугов, политолог и преподавател в НБУ, в специално интервю пред SafeNews определи, че в българската политика вървят процеси на трансформация.

Според него парламентът вече е изчерпан като възможности. Панчугов нарече заявките на партиите за трети мандат упражнение по реторика.

- Г-н Панчугов, нито една политическа партия не иска предсрочни избори, но не могат да намерят основания да подкрепят правителство. Има ли някакви минимални шансове да се състави кабинет?

- Не мисля, че такива са налични към този момент. По няколко причини. Имахме заявки от политически формации, че те ще са опозиция към този момент. А и нямат основание да променят своето решение междувременно.

В същото време липсва разговор по същество. Липсва разговор за политика, който да даде основа за създаването на каквото и да е мнозинство в този парламент. Този парламент вече е изчерпан като възможности.

- ДСБ предложи технически кабинет с третия мандат, коалиционният им партньор ПП категорично отхвърли идеята. БСП предлага експертен кабинет на националното спасение и съгласие. „Възраждане“ зове за анти ГЕРБ-ДПС блок. ИТН предлага също експертно правителство. При толкова разнородни оферти има ли значение, на кого президентът Радев ще връчи третия мандат?

- Нито една от тези фрази не значи нищо. Нито експертен кабинет. Нито технически кабинет. Защото би се появил въпросът: защо би съществувало това правителство.

В този смисъл не виждаме и разговори за създаване на правителство, въпреки основанията за създаване на такова. На кого ще бъде връчен третият мандат, до голяма степен ще бъде свързано с приоритетите на самия президент.

Както и с комуникацията, която той би искал да демонстрира през следващия месец и нещо, което не виждам да прави и преди това. Кое точно би обслужвало неговия дневен ред в момента, ми е трудно да преценя. Най-вече защото на терена, който той отвори, има вече доста играчи.

- Защо всички толкова охотно предлагат правителство със своя мандат, след като са наясно, че такова не може да се случи?

- За да направят демонстрация. За да кажат: „Ние не искаме избори и бихме направили всичко, за да управляваме.“

Но разбира се, това е изчерпано от съдържание. Първо: защото не се вижда мнозинство. И второ: силно се съмнявам тези партии самите те да имат капацитет, за да съставят кабинет без участието на две от основните политически формации.

В този смисъл това е упражнение по реторика повече от каквото и да било друго.

- В каква кондиция и в какво състояние тръгват партиите за следващите избори? 

- В изключително лоша кондиция. Резултатите показаха това. Избирателят се разочарова доста от почти всички политически формации. Да не говорим, че става дума за шести поредни избори, а това е огромен финансов и организационен ресурс. При следващите избори надали ще има по-добра организация от тези, сега.

- При това положение какъв 51-ви парламент ще видим?

- Трудно ми е да кажа. До този момент има огромно мнозинство от български граждани, които нямат представителство и не са изявили своята воля чрез участие в избори.

А възможността тези граждани да бъдат мобилизирани око нови и странни екзотични проекти никак не е малка. В този смисъл дали няма да се роди поредната изненада на следващи избори, е трудно да се прецени до тоз момент.

Разбира се, ситуацията, развила се на тези избори, показва, че е възможно някои от избирателите да тръгнат към някои от големите политически формации. Това може да се направи в опит да се постигне стабилност оттук нататък. Предполагам, че ще зависи от избраните стратегии, както и от комуникацията.

- Какво ще се случи с чаканото решение за промените в Конституцията? То не може да се бави безкрай.

- Не може да се бави. Но, разбира се, зависи, какво ще бъде това решение. Нека изчакаме Конституционния съд и тогава ще преценим, какви ще бъдат последиците от това решение.

 - Какви процеси наблюдаваме в политиката и в държавното управление на страната?

- Очевидно има преразпределяне на интересите в българското общество. Т.е. има появата на нови интереси и организация от нов тип на българските граждани и те не намират своето представителство вследствие на кризата, която наблюдаваме.

За пореден път българската политическа система се оказа догонваща развитието на българското общество. А това е причината за кризата, която наблюдаваме. Дали и кога ще излезем от тази ситуация, зависи до голяма степен от политическото лидерство.

Имаме способност да се самоорганизираме и да насочим погледа си върху необходимостта да контролираме тези процеси, т.е. да търсим отчетност от политиците.

 - А какви са възможностите обществото да се самоорганизира с цел такъв контрол? То не може да се организира за избори, камо ли за контрол.

- Възможностите към този момент не са много високи, но не означава, че отсъстват на цяло в този процес. Това ще доведе или до радикализация, или до опит да се формира нормално политическо представителство около вече разпознаващи себе си като отделни групи избиратели.

Второто е по-сложно и вероятно радикализацията ще дойде преди това. Но да се надяваме, че ще осъзнаем необходимостта да се тръгне в друга посока.

- Каква е ролята на президента в тези процеси? Той ще направи ли партия или не?

- Към този момент са очевидни амбициите в тази посока. За добро или лошо, няма време. Тези чести избори нито дават възможност за конструирането на някаква организация около президента Румен Радев, нито за неговото целеполагане.

Много бих се изненадал, ако той напусне президентската институция, за да оглави политически проект. Всеки друг проект оглавен от него, без да е воден лично от него, едва ли има сериозни шансове. Заради скоростта, с която се случват българските избори, към този момент президентската партия не е истинска алтернатива.

- Как изглежда България в този момент, г-н Панчугов?

- Очевидно има нови процеси, които не са намерили своето проявление. Нито са се катализирали в българското общество. Нито са намерил своето представителство в политиката. Така че трансформацията е нещо, което тече в този момент.