Как ще се отрази Брекзит на Европейския съюз и какви ще бъдат приоритетите на Словакия, която поема председателството на ЕС в такъв критичен момент? Негово превъзходителство посланика на Словашката република г-н Мариян Якубоци отговори на тези въпроси в интервю за "Стандарт".
- Ваше превъзходителство, Словакия пое на 1 юли ротационното председателство на ЕС в драматичен момент след Брекзит. Какви ще бъдат в тази сложна обстановка приоритетите на словашкото председателство? 

- Поемаме председателството в много сложна ситуация в ЕС. Имаме миграционна криза. Все още действа ефектът от финансовата и дълговата криза. Изправени сме и пред проблем с тероризма. В съседството ни също има проблеми. Сега към тези проблеми се прибавя и Брекзит. Настроенията на хората не са се променили за един ден. Резултатът от референдума във Великобритания показва колко изравнени са мненията. Негативното настроение между британците не е резултат на един, два или три  месеца преди провеждането на референдума. Негативни настроения има и в други държави от ЕС, но във Великобритания резултатът е, че британските граждани решиха, че страната им трябва да напусне ЕС. Когато формирахме нашите приоритети, ние от самото начало имахме предвид програмата на така нареченото председателско трио. В нашия случай това са Холандия, Словакия и Малта. При формирането на програмата отчетохме и негативните тенденции, търсихме отговори на проблематичните въпроси. Брекзит не означава, че ще пренаписваме програмата за председателството, но факт е, че се намираме в съвсем различен политически контекст. Така че когато говорим за приоритетите, те са четири: по-силна европейска икономика, модернизация и по-широк европейски пазар, особено в области като Енергийния съюз и цифровата икономика. Друг приоритет е да постигнем устойчива миграционна политика и политика за  предоставяне на убежище. И не на последно място искаме да обърнем внимание на външното, околното пространство на ЕС, особено що се касае до търговските спогодби и политиката на разширяване на съюза.

- Загуби или спечели ЕС от Брекзита?

- Смятам, че стратегическото положение на ЕС ще се влоши, ако наистина се стигне до излизане на Великобритания. По мое мнение съюзът ще стане по-слаб. Защото ако говорим за Брекзит, говорим за страна, която е член на Групата Г-7, т.е. седемте най-развити държави в света и втората най голяма икономика в Евросъюза. Говорим за страна със силна армия и това, което е много важно - за държава с много силни разузнавателни служби. 
Добре знаем, че сега, когато Европа е застрашена от терористични атаки, обменът на информацията е нещо много важно.

- Допускате ли Брекзит да бъде спрян?

- Ние живеем извън Великобритания, затова можем да говорим по този въпрос само спекулативно. На масата имаме един факт - решението на британските граждани. Видно е, че то изненада и свари неподготвени самите британски политици. Това личи от положението в британските партии, от изказванията на премиера  Дейвид Камерън, както и от изявленията на един от челните привърженици на кампанията за излизането на Великобритания от ЕС Борис Джонсън. Докато не получим от Великобритания ясен отговор, а това е активиране на член 50 от Лисабонския договор, ще продължим да бъдем в несигурно положение, като по-нататъшното развитие ще бъде предмет на спекулации.

- Срещата на високо равнище на ЕС през септември в Братислава ли ще е мястото, където Великобритания ще връчи документа, или това ще стане по-рано?

- Това също трябва да реши Великобритания. Изявленията на Камерън показват, че не може да се очаква този член 50 да бъде активиран преди срещата в Братислава. Но искам да отбележа, че тогава срещата на върха ще бъде между 27 члена, а не между 28. Задачата ще бъде да се започне рефлексия за бъдещето на Евросъюза. Трябва да си кажем какъв искаме да бъде ЕС, така че това ще бъде начало на процес.

- Миналата седмица извънредната среща на върха на ЕС показа, че европейските лидери нямат визия за бъдещето на ЕС след Брекзит.

- Ние нямаме опит в това отношение. Досега говорихме само за разширяване на ЕС, а сега всички сме неприятно изненадани.

- От юли до декември 2017 г. Великобритания трябваше да е ротационен председател на ЕС. След нея по списък през 2018 г. е Естония и след това България. С излизането на Великобритания от ЕС как ще се пренареди този списък?

- И по този въпрос може само да се спекулира. Ще трябва да се търси решение, ако Великобритания няма да реализира председателство.

- На пресконференция в Братислава на 30 юни премиерът Роберт Фицо изрази силна подкрепа на България и Румъния за приемането им в Шенгенското пространство. Какво по-конкретно бихте добавили към тази позиция?

- Трудно мога да добавя нещо към думите на премиера. Но е факт, че България и Румъния са изпълнили критериите за членство в Шенгенското пространство. Логичният финал е двете държави да бъдат включени в него. 
Знаем много добре как България пази външната граница на ЕС. Благодарни сме за тази охрана. Въпросът за разширяването на Шенген ще бъде поставен и на неформална среща на министрите на вътрешните работи на ЕС в Братислава в началото на юли, защото смятаме, че трябва да се занимаем с това.

- В среща с българския министър на икономика Божидар Лукарски през есента на 2015 г. Вие изразихте желание за активизиране на българо-словашките икономически връзки с акцент на високотехнологичния сектор. Какви са възможностите това двустранно желание да се реализира?

- България има голям потенциал в сектора на информационните технологии. Тя много пъти го и показвала. Смятам, че Словашката република също има в тази област силни качества. В този сектор работи компанията създател на антивирусните програми за компютърна сигурност ESET. SYGIC е известна в областта на навигационен софтуер. Тук има поле за по-нататъшно сътрудничество. Това пролича и по време на официалното посещение на нашия президент Андрей Киска в България през декември 2015 г., когато той участва в официалното откриване на "София тех парк". С него в София бяха над 60 представители на предприемачи и на академичната област, които проявиха интерес именно към такива област на сътрудничество. Става дума не само за информационни технологии, но и за биотехнологии, т.е. области, които имат по-висока добавена стойност и в които виждаме възможности за по-нататъшно приложение.

- Сред първите сто фирми с големи инвестиции в България няма нито една словашка компания. Кои са причините и може ли това положение да се промени?

- Този факт е свързан до определена степен и със структурата на предприемаческата среда в Словакия. Повечето от най-големите фирми в Словакия са всъщност фирми на чуждестранни инвеститори. Така че по-реално е да се мисли за инвестиции на малки и средни фирми. Роля играят и бизнесклиматът, както и състоянието на съдебната система, защото бизнесмените имат  нужда от определена сигурност. Аз лично бих се радвал, ако тук има повече словашки фирми, но засега наистина трябва да признаем, че словашките инвестиции в България са ниски и за съжаление в обратна посока са почти нулеви.

- Стокообменът как се развива?

- За търговията съм горе-долу доволен. Стокообменът всяка година нараства. През 2015 г. постигнахме рекорд, като прекрачихме прага от половин милиард евро. 
Ако ръстът продължи, това ще е много добре. Нас ни радва също и позитивното салдо за Словакия, чиито износ за България надвишава българския внос у нас.

- България и Словакия подписаха неотдавна меморандум за енергийно сътрудничество. Какво точно предвижда документа?

- Този документ бе подписан между два национални оператора - словашката Eustream  и българската Булгартрансгаз за проекта Eastring. А проектът Eastring е газопровод, който да свързва Словакия и България през Унгария и Румъния. Той свързва два ликвидни пазара - немския и турския и предлага реална диверсификация и двупосочен транзит на газа. Проектът според нас много добре решава въпроса за диверсификацията на доставките. Много бихме се радвали, ако успеем да го реализираме.

- Газът за този проект откъде ще дойде? От Турция ли, която може да го получи от Азербайджан?

- Газът може да дойде от тази посока, но може да дойде и от север. Газът може да бъде от Турция, Русия или Германия. Също и през Полша, след като се изпълни проектът за словашко-полска газова връзка.

- В по-далечното минало много словаци почиваха през лятото на Българското Черноморие. Какъв е сега интересът на Вашите съграждани към българските морски и други курорти?

- Да, в миналото България бе традиционна туристическа дестинация за нашите граждани и това е така до днес. Годишно около 80-90 хиляди словаци посещават България, която като туристическа дестинация е на трето-четвърто място за Словакия.

- Разбраха ли словаците за неотдавнашната престрелка между мафиотски групи на Слънчев бряг. Ще им се отрази ли този инцидент на намерението да дойдат в България?

- През отпуската човек трябва преди всичко да си почине, да си подобри настроението. Сега по интернет до хората бързо достигат и положителни, и отрицателни информации. Така че и подобна негативна информация ще достигне до туристите. Най-добре е такива неща да не се случват, така че хората да се чувстват комфортно, сигурно и добре.