Последният шеф на Шести отдел Димитър Иванов: Използвахме СРС-та в семейството на Живков!

Людмила се хвалеше, че и сексуалната си енергия е превърнала в интелектуална

София, България 23 Септ. 2012, 13:06 7905 прочита 0 коментара

Последният шеф на Шести отдел Димитър Иванов: Използвахме СРС-та в семейството на Живков!

21 октомври 1991 г. Тодор Живков дава пресконференция във вилата си. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Проф. Димитър Иванов е последният началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС. Роден е през 1951 г. в София, завършва история в Софийския университет и Школата на МВР в Симеоново, има и два доктората – по история и по икономика. Работи в Държавна сигурност от 1976 до 1990 г. От 1991 до 1996 г. е генерален директор и вицепрезидент на "Мултигруп". Председател е на фондация "Арете" и на националния клуб "Стефан Стамболов". Преподава психология на лидерството в УНСС. Той е и сред най-известните собственици на частни колекции у нас.

Пред “ШОУ” Димитър Иванов ексклузивно разказва скандални истории как от Шесто са следили и подслушвали семейството на Тодор Живков. <hr /> - Господин Иванов, малко известно е, че преди да станете шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, вие сте ръководили Трето отделение в отдела, което се създава след смъртта на Людмила Живкова и се нарича “Наблюдение обкръжението на първия партиен и държавен ръководител”. Как точно на вас повериха това начинание? - Извикаха ме в ръководството на МВР и ми казаха, че около Иван Славков има една групичка, която трябваше да се види. Той беше млад вдовец, пресен-пресен, и в ръководството на телевизията си живееха като буржоазни елементи, както се казваше. Там имаше шест Ивановци и един Иво! Като започнеха да празнуват Ивановден от 6 януари, та караха до 10-и без прекъсване! Като се влезеше в барчето на студия “Екран” на “Гаврил Генов” /сега “Хр. Белчев”/, можеше да се снима “Рим на аристократите”! После покрай Вовата Живков трябваше да се разчисти обкръжението от бармана от “Варшава” Венци Пиперов, Мирко Димов, дисководещ от Варна и един архитект Благовест Петков-Боби, тъй като ги бяха набедили, че Вовата пие, бие жена си и ходи по момичета защото тия са му влезли под кожата и му влияят разложително. Моментално взехме мерки, изчистихме обкръжението – единият в затвора, другият в Белене, третият така се шашна, че се блъскаше в стъклената врата на следствието на “Развигор”! Така трябваше да се оправдае пред Живков, че не синът му е виновен, а обкръжението, а и самият Владимир да се стресне малко. Оставиха ни да правим, каквото искаме, до известни граници, с превантивна цел. Като видях, че отварят леко вратата да си пъхна пръстчето, влязох целия, че направих и тази оперативна група – Трето отделение, което от 1982 г. до ареста на Живков се занимаваше специално само със семейството му. От една страна, някой да не посегне на тях и да им навреди, от друга страна – да ги възпираме да не правят много шашкънии! Защото често децата, близките, да не говорим за жените на велможите, правят шашкънии, оливат се, забравят се Малко по-късно докладвах, че при документиране на прояви на антиобществени елементи от обкръжението на Славков и на Владимир всъщност се оказва, че и те самите допускат грешки и нарушения. И по мое предложение ни беше разрешено периодически да ги контролираме. Това “периодически” прерасна в постоянно до 10 ноември. Правехме го с агентура и чрез технически мероприятия, които сега се наричат СРС-та. Това означава контрол върху телефонните разговори, при възможност монтиране на микрофони в закрити помещения – вкъщи, в офисите им, по време на почивка, и използване на така известните доносници – агентура от тяхното обкръжение, която трябваше да наблюдава поведението им и да докладва за негативни прояви. Псевдонимът, под който разработвахме Иван Славков, беше “Важния”, Владимир Живков – “Братовчеда”, Жени Живкова – “Дъщерята”. Малкият Тошко нямаше - той беше дете! В ДС беше забранено да се водят на разработка или да се вербуват за агенти лица под 18 години. - И започнахте да следите семейството на Живков?! - Не се казва следене, а наблюдение! Дело за оперативно наблюдение известно като ДОН! Умалително се казваше “ДОНЧО” или “ДОНКА”, за да не се разбира за какво става дума! Значи правиш му един “ДОНЧО” или една “ДОНКА” – той не знае, ти си гледаш работата и периодически докладваш нагоре. “Другарю Кашев, трябва да ви кажа, че в колата на Жени се прекарват еди-какви си работи, в компанията на Владимир се прави еди-какво си!” Примерно. - Това става след смъртта на Людмила? Беше ли следена, извинявам се - наблюдавана - и тя от Шести отдел? - Не, никога не е била наблюдавана! Нямаше за какво! Едни шведски специалисти бяха дошли у нас и тя беше направила изказване пред тях, че е толкова отдадена на работата си и на мечтите си, че е трансформирала всичката си енергия в интелектуална! Те даже я бяха попитали: “И сексуалната ли?!” А тя отговорила: “Да, и сексуалната!” Е, разбира се, че сме държали под око нейните окултни занимания - за какво сме били - нали това ни е била работата! Следели сме и обкръжението й! Около нея се бяха събрали едни “авангардни” творци от всички области, парапсихолози, йоги, гейове - казвам го с уважение, подчертавам, разни международни спекуланти, аферисти от Франция като граф дьо Траси, примерно – доста нездрава обстановка имаше около нея Опитваха се да използват нейното увлечение по мистичното и окултното! - Казвате, че без малко да вкарате в затвора и Славков? - Имаше финансови нарушения – и в телевизията, и в Олимпийския комитет! Защото тези безкрайни софри - нали все някой трябваше да плаща! Имаше доста сигнали, които не можахме да ги документираме. А Славков беше като Странджата – напълно задоволени не можеха да бъдат всички, но нямаше гладни около него! Постоянно имаше хора, които той хранеше и поеше и... плащаше! И освен това - заради неговите антиобществени прояви и лигавщини на обществени места, напиванията му, манекенките, любовните му връзки! Избухваха минискандали тук-там – я на Слънчев бряг, я на Пампорово. Може друго да не се е случило, но заради информацията, която ние подавахме, Живков го отцепи и не му говори до 10 ноември 1989 г. Той нямаше достъп до Живков, сне от него всякакво доверие! Неслучайно Славков не стигна никога до висок пост – повече от шеф на телевизията и до член на градския комитет на партията не стигна. Това се дължеше на отношението на Живков към него. Ако беше оставил на другите, те щяха да направят Иванчо министър без време! И член на ЦК, и т. н. Живков не позволяваше това нещо! Но Иван не си го слагаше много на сърце. - А с “Братовчеда” докъде стигнахте? - Владко деградира през годините, в които го наблюдавахме. И той към 10 ноември просто не беше пълноценен човек Не е престъпник, умишлено не е навредил на никого, но той е ярък пример за битово разложение! В сянката на баща си и на сестра си разви траен комплекс за малоценност. До 1989 година той не може да се освободи от него и да се почувства един свободен човек. Смяташе че, че употребата на алкохол, непостоянството му по отношение на приятели, на момичета, се дължеше на това чувство за малоценност, на болезненото усещане, че те са с него, защото е син на Първия, а не заради личните му качества! Владко не толкова злоупотребяваше с алкохол, колкото не можеше да носи, напиваше се. Ставаше агресивен и налиташе на бой, правеше глупости. Беше дал примерно на този Венци Пиперов, бармана във “Варшава”, шофьорската си книжка и той караше с нея, защото неговата я бяха взели... Почти до края на управлението си Живков нямаше представа каква трагедия се развива около сина му Владимир Той смяташе, че от него може да стане един добър държавник. А пък малкия Тошко си го представете сега как изглежда и го върнете на 13 години – можете да си представите! Буен, самонадеян, самоуверен, под влиянието на поведението на баща си и на вуйчо си – как може да изглежда?! - Живков как реагираше на това, че следите семейството му? - Няма какво да се заблуждаваме - Живков може да знаеше, че ние наблюдаваме, но в никой случай не е бил на наша страна. Ако се бяхме издънили някъде и станеше скандал, той нямаше да застане на наша страна! Един колега, който директно подслушваше разговорите в семейството на Живков, каза веднъж: “Не искам някой ден да ме открият в Алдомировското блато с камък на шията!” ... - Защо, какво се случи? - Просто Жени търсеше Живков по телефона, те не й дадоха връзка. Тя наруга Ани Младенова и другите: “Как може аз да не мога да се свържа с дядо си?!” След малко той й се обади: “Кажи, Жени?” И... колегата, който слушаше, хвърли слушалките! Викам: “Какво става, бе?!” А той: “Идвай ти да си го слушаш! Аз не искам!”. Самият факт, че подслушва Тодор Живков, го изкара от равновесие! - А на кого се докладваше информацията, която получавахте при следенето и “слушането” на семейството на Живков? - Надлежно съм я докладвал на шефовете на УБО и на Григор Шопов като ръководител на Държавна сигурност. Някои от случаите са стигали и до министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Но най-много съм работил с ген. Кашев и шефа на Шесто управление на ДС - ген. Петър Стоянов, защото те лично бяха близки на Живков. И те също бяха загрижени за това какво става около него. На мен и до ден днешен не ми е ясно защо не се реагира превантивно и по-остро! Може би ги е било страх Живков да не ги обвини. Което се и случи в крайна сметка – Живков ги обвини! Петър Стоянов беше снет през 1985 г. като началник на Шесто управление на ДС, а през 1986 г. Кашев се застреля! Всъщност той преди това също беше снет. Те бяха съратници на Тодор Живков – ген. Стоянов беше партизанин от бригада “Чавдар”, Кашев също беше активен участник в съпротивата и е служил в УБО през целия си съзнателен живот! Те бяха и убедени комунисти, верни на строя и верни на Живков! Няма за какво друго да ги отстрани, освен че са допуснали да се случи всичко това с близките му. - Секретните документи от времето на соца и Живков вече за качени в Интернет. Стана ясно, че той е получавал заплата 4000 лв. Как ще коментирате това? - Изненадан съм от тази сума 4000 лв., която излезе като заплата на Тодор Живков, но трябва да се види дали не е дарявал цялата сума или част от нея обратно на държавата. Живков не беше склонен към лично обогатяване. При него, ако можем да говорим за пристрастия, то не е към парите и богатствата, а към властта. Той не пиеше, не пушеше, водеше затворен, абсолютно скромен начин на живот. Затова много от парите и вещите, които е получавал, е дарявал на държавата. В Правец, в Музея на Тодор Живков, можем да видим всички скъпи подаръци в качеството му на държавен глава, които той получава през живота си. Злато, сребро, скъпоценни камъни по тях... Личните му ордени, медали и награди, внучката му Жени предаде на Военноисторическия музей. Живков дари и всички свои хонорари за прочутите “Избрани произведения на Тодор Живков”, почти 40 тома, които получи. Те бяха хонорувани в двоен размер спрямо тогавашната тарифа за авторско право на Комитета по печата и бяха над 100 000 лв. Бях координатор по Дело №1 срещу Тодор Живков през 1990 г. и тогава едно от обвиненията беше за хонорарите, но се оказа, че той ги е дарил. А са били в двоен размер според една заповед на Комитета по печата през 70-те години – поради своята “особена теоретична ценност”. А знаем как постъпи, например, Симеон с ордените и медалите на дядо си Фердинанд! Продаде ги в САЩ за около 500 000 долара! Знаем как постъпи Симеон с горите, които му се върнаха в България - знаем, че се секат и дървеният материал се продава в Гърция!... - Колко богато живееше семейството на Първия, вие имате пряко впечатление от това? - Разходите, които семейството му имаше за храна и за пътувания, бяха лимитирани в една сметка на Живков. До 1983-1984 година, когато се разбра какво всъщност става. Представям си го горе-долу така: Кашев отива и казва: “Другарю Живков, август месец сте изяли и изпили 8 бутилки уиски, 16 бутилки водка, еди-колко си килограма пържоли, еди-колко си килограма карначета, кюфтета, кебапчета и т. н.” Живков пита: “Аз?!”. “Да, вие!” - отговаря шефът на УБО - Това е изписано от хотел “Рила” по вашата сметка!” Живков тогава нареди проверка. Ние от Шесто участвахме в нея заедно с УБО. Оказа се, че “децата”, като се съберели на купон, са си поръчвали да им донесат от стола на “Рила” ядене и пиене от сметката на Живков! Основно Володя, хората около Жени, тя беше в 11-и клас. Поръчвали си или карали съответната гувернантка или домашна помощница: “Обади се в “Рила” и кажи за довечера – това, това и това!” И го пишели на другаря Живков! Тогава Живков разпореди пак в рамките на неговата сметка да се открият две подпартиди – на Жени и на Владо. За да може той да вижда в края на месеца кой какво е изял и изпил. Мисля, че им беше сложил лимит по около 100 лв. Сериозно ги удари в консумацията и се наложи да се ограничават. Този лимит беше извън храната, с която ги хранеха ежедневно. Нещо като представителни. Другото беше перото за пътувания. Но там вече без Кашев нищо не можеше да стане. Всяко едно пътуване трябваше да се осигури с охрана – предварително да се знае – за къде, колко човека, с какво се пътува – с кола, с коя кола – с “Мерцедес”, с “Чайка”, с “Волга”?! И Владо, и Жени, и Тошко си имаха постоянна охрана Общо взето децата много мрънкаха, защото тези мерки за сигурност им пречеха на купоните! Защото, особено лятото като дойде, се събираха тумби по морето. Идваха на съветски другари децата – техни другарчета. От Монголия – на Цеденбал синът му Слава Цеденбал, майка му беше рускиня. Малкият Цеденбал беше шеметен пияница! Като се качат на колата и тръгнат от София за морето, поне четири пъти спираха, където има винзавод! - Наистина ли Людмила се мяташе на самолета и импулсивно запрашваше към Париж, примерно? - Приказката, че Людмила, като й скимне, отива на фризьор в Париж и, видиш ли, “в неделя отворила Лувъра”! Само че всички музеи в света работят в неделя, а почиват в понеделник или вторник! А по принцип е ставало – защо не - самолет ли нямат, акъл ли имат?! Знам как пътуваха до Варна Петър Младенов и Гриша Филипов! Министър-председател и министър на външните работи! Понеже не се обичат – в два различни самолета!... Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА