Проф. Благовест Белев е преподавател във Висшето военноморско училище-Варна, бивш депутат от „Продължаваме промяната“ и заместник-председател на Комисията по отбрана в предишното Народно събрание. Роден е през 1963 година в Пловдив. Завършва ВВМУ „Никола Вапцаров“ със специалност „Корабоводене“. През 2006 година придобива специалност „Капитан далечно плаване“. От 1991 година е преподавател във ВВМУ.

Ето какво разкрива в интервю за "Марица" проф. Белев за войната в Украйна и други горещи теми:

- Проф. Белев, как и в какви посоки очаквате да се развие войната? Изтощена ли е Русия? Има ли шанс Украйна да продължи контрата, ако получи нови оръжия?

- Очаквам войната да продължи дълго. И двете страни са изтощени. Украйна е подкрепяна от голяма коалиция от държави, но военните действия се водят на нейна територия и възпроизводството на икономиката, и ресурсите са в застой.

От друга страна - Русия също търпи загуби и въпреки огромните си ресурси, тя се е изправила срещу силна коалиция. Трудно може в такава ситуация да се предвиди крайният изход от войната.

Може би шансът за разрешаването на конфликта е във въвличането на целия свят в него - пряко и опосредствено. Ако войната не завземе други територии на други континенти, шансът за по-бързо разрешаване ми се струва твърде вероятен. 

- Какво променя взривът на Кримския мост в хода на войната? Масовите бомбардировки над Украйна отговор ли са на удара, или предварително подготвен сценарий?

- Мисля, че взривът няма да доведе до съществени изменения на позициите и тактиката на противниците. Според мен такива локални удари ще има още в хода на войната. Самата война започна като партизанска и до известна степен се развива като такава. Подобни действия не може да се оценят едностранно.

Не изключвам и провокация чрез предварителен сценарий, за да се предприеме по-масирана атака от страна на руските сили. Войниците от руската армия са все по-немотивирани да воюват и трябва да се повдигне духът им по някакъв начин 

- Има ли нещо скрито зад споменаването на няколко страни, включително България като държава, през която евентуално е минал камионът, който се взриви на Кримския мост? Прави ли ни това потенциална мишена на руски удари?

- Подобна риторика се вписва идеално в сценария за хибридна война, който Русия прилага отдавна. Отново България е на прицел, защото е очевидно, че държавата ни е слабото звено във веригата на всички съюзи, от които е част. Патриотизмът, трезвото мислене, оценката на обстановката около нас са подложени на изпитание.

Парламентът, президентът и правителството не бива да допускат и частица колебание в оценките си за мястото на нашата държава в евроатлантическата структура на днешната човешка цивилизация. 

- Сигурно ли е, че взривът е дело на украинските служби? Или може да е вътрешноруска дейност с някаква цел?

- Както казах по-горе, руските войници се нуждаят от мотивация, за да продължат да умират в този безсмислен конфликт. Заради това не изключвам сценария за провокация от страна на руските служби от всякакъв ранг. В крайна сметка това се е случвало на други места и по друго време, т.е. за света подобни действия за добре познати.

Украинските служби също имат мотив да организират и проведат акция срещу един от символите на руската агресия към Украйна - завземането на Кримския полуостров. Мостът, който е най-дългият в Европа, е важна транспортна артерия с особено място във военната верига на доставки. 

- Каква ще е реакцията на Запада - ще даде само модерни ПВО системи за защита на украинските градове или и други, по-мощни оръжия?

- Западът реагира адекватно на всяка руска агресия към невоенни обекти и хора. Унищожаването на гражданска инфраструктура и убиването на цивилни не се вписва в цивилизационните ценности на западните държави. Те отдавна са надмогнали примитивизма при решаването на конфликтни въпроси.

Затова мисля, че Западът ще продължи да подкрепя Украйна с всички възможни средства, за да обуздае руската агресия и да я ограничи в рамките на сегашния конфликт. Германия вече започна да изпраща модерни ПВО системи и това е само началото. 

- Украинската контраофанзива определено ядоса Кремъл и беше назначен нов командващ руските войски в Украйна - генерал Суровикин. Той е наричан генерал Армагедон заради ръководените от него брутални акции в Сирия, какъв знак е това?

- Русия се опитва по всякакъв начин да защити авторитета си на военна сила и използва потенциала на висши военни, прочули се по бойните полета на различни локални конфликти.

Сирия е един от експерименталните полигони на руската армия. Конфликтът там поддържа бойните способности на войската, но в Украйна войната се води по съвсем различен начин и противникът има съвсем различна мотивация.

Механичното пренасяне на военен опит невинаги е печеливша стратегия. Суровикин е поредният генерал от Сирия, който е пренасочен към украинския фронт. Да, може да стегне редиците за известен период от време, но не очаквам някакъв драматичен обрат на събитията от това назначение. 

- Дрънкането на ядрени бомби - до колко е реалност или сплашване? Споменава се за локален удар с по-малка мощност, но не се ли рискува все пак животът на хиляди граждани, сред които никога не е ясно колко са етническите руснаци, украинци, татари, българи и т.н.?

- Путин и кръгът около него са достатъчно неразумни, за да включат ядрени оръжия във войната. Аз съм убеден, че и сега се правят някакви експерименти с някаква форма на ядрени бойни средства. Територията, на която се водят бойни действия, дълго време ще е отровена от всякакви химикали, които се отлагат в земята и инфраструктурата.

На фронтовата линия няма независими наблюдатели, които могат да твърдят какви точно оръжия и боеприпаси се използват. Затова допускам, че е възможно и сега да се излиза от рамките на локален конвенционален конфликт.

А иначе за руските вождове от векове е известно, че човешкият живот е с незначителна стойност. Примери за това съществуват още от царско време, през епохата на социализма, та до наши дни. 

- Новият ни парламент явно събира мнозинство за пращане на оръжие в Украйна, възможно ли е това да стане през главата на Министерския съвет, който е служебен и май ще остане такъв?

- Мисля, че съпротивата от страна на правителството ще е огромна. Все пак то е назначено от президента Румен Радев, а както е добре известно, в неговите разбирания такъв сценарий е невъзможен. Но институциите на държавата ни се изложиха достатъчно през настоящата година, за да очакваме някакъв катарзис. 

- Бяхте застъпник, че войната е идеален момент да се освободим от старото оръжие и да го заменим с нови, западни образци. Още ли сте на тази позиция предвид риск от разширение на войната?

- Да, продължавам да съм застъпник на тази теза. Още повече - такива примери с други натовски държави има. Но за съжаление, процесът на освобождаване от старото оръжие и придобиване на ново изисква средства, време и най-важното, ментална нагласа на всички нива в българската армия.

Видно е за всеки, който е по-близо до армейския живот, че в една част от офицерите и войниците здраво се е впила носталгията по „едно време“ и няма сила, която може да размрази мисленето им. 

- Да не дава Господ, при разширение на войната защитена ли е България от силите на НАТО?

- Да! 

- Последно, защо все пак се отказахте тотално от политиката?

- За времето, прекарано в парламента, осъзнах, че смисълът на политиката у нас е видоизменен. Липсата на обществен договор между управляващи и народ с всеки изминал избор увеличава пропастта между тях.

Докато хората, избирателите, не се образоват в социалното устройство на държавата, всички политики, които произвежда парламентът, ще са самоцел и ще обслужват повече управляващите, отколкото управляваните.

Докато визията на избирателите е с хоризонт 100-200 лева за глас, изборът ще е разпръснат и политиките ще са хаотични, обслужващи повече конюнктурни интереси. Докато избирателите не осъзнаят своето съществено място в политическия и социалния живот на държавата, нито едно правителство няма да изкара пълен мандат.

Докато избирателите не се образоват в социална отговорност един към друг и не са убедени, че гласуването е не само задължение, а избор на бъдеще, политиците ще правят каквото си искат, без да се страхуват от социално възмездие.

Дотогава политиците ще се поддават на зависимости, институциите ще ерозират доверието в тях и младите, способните, търсещите ще имигрират към уж по-добри възможности за труд и живот.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук