Задава се тежка сесия на Народното събрание - оръжие за Украйна, червени линии, заплахи за напускане на коалицията. На терена се появиха и три нови партии. Според проф. Христова това е знак, че идат предсрочни избори.

Тя смята, че трябва да има обединение срещу популизма, където „Продължаваме промяната“ е черешката на тортата. Проф. Христова апелира старите опитни партии БСП, ГЕРБ, СДС и ДПС да се вземат в ръце и да направят правителство на спасението, защото на нас ще ни се наложи в най-скоро време да ни спасяват. Ето какво още каза тя в интервю за "Труд".

- Ако перефразираме Елин Пелин, професор Христова, като задавахме оръжие на Украйна, та два месеца. Президентът е против, БСП също. До какво ще доведе това поредно противопоставяне в обществото?
 

- Не разглеждам премиера и правителството като натовско. Заявиха една позиция, но не е изпълнена със съдържание. Може да не се стигне до гласуване на решението за военна помощ, а може и нещо да му се случи по пътя на предложението имам предвид. Ето че самият Зеленски се притече на помощ на премиера и направи така, че формулировката да бъде много по-компромисна и да отвори вратичка на Корнелия Нинова. Но целият процес на начина, по който правим нещата у нас, е унизителен.

- Според вас само посещението на премиера в Украйна и това, което видя той в Буча ли промени неговото становище за даване на военна помощ на Украйна?
 

- Не. Това беше абсолютно пиарски ход. Това, което видя там, се вижда и по медиите. Не свързвам ходенето му с някаква ефективност. Молбата за ремонт на украинска военна техника в България можеше да бъде казана и по телефона, не е нужно да бъде казана на тет-а-тет среща със Зеленски. Или е имал да каже и поиска нещо, което не е за по телефона?

Всичко е нарушение на мярата в постановката, няма смисъл и полза, няма целеполагане, няма съдържание и ефективност. Затова не свързвам посещението на премиера в Киев с решението за даване на военна помощ на Украйна.

По-скоро го свързвам с натиск според мен от САЩ и се опита да лавира между различните „натиски“ на други хора с други интереси, пред които е поел ангажимент още преди да стане министър-председател. Затова му е трудно в момента. Мога да кажа, че го разбирам, че не спи.

- Доста хора обаче видяха в неговото изказване и особено в това на вицепремиера Асен Василев за „позорната позиция на президента“ някакво откъсване на правителството от опеката на Радев. Има ли такова нещо според вас?


- Не, в никакъв случай не смятам, че премиерът се откъсва от опеката на президента. По-скоро смятам, че президентът се откъсва от имиджа, който те рушат. Просто защото те са достатъчно неуспешни като формула и естествено тази неуспеваемост се приписва на този, който ги създаде. А президентът е един от бащите на промяната.

Баща, и то много видим, ярък и последователен, краен и категоричен в тяхната подкрепа. И те си го търсеха много. Да не забравяме ДБ как клечаха да го молят да ги подкрепи, да не забравяме как той коментираше колко страхотен министър е Кирил Петков. Т. е. абсолютно всичко, което направи Радев за тях, показва, че той не подбра правилните хора и няма качества и способност да преценява капацитета и възможностите на хората.

- Сега започна да ги критикува. Но не дължи ли все пак едно извинение за това, че ги посочи и направи всичко да дойдат те на власт?
 

- Не просто дължи такова извинение, а би трябвало изобщо повече да не се занимава с политическо инженерство. Обаче не е такъв човек да се извини и не е такъв човек да спре да се занимава с политическо инженерство.

- Но той продължава, ето сега партията на бившия му служебен премиер Стефан Янев, която ще се учреди днес, отново се свързва с президента?
 

- Аз съм убедена, че това е негов проект. Но именно защото не иска да приписва неуспеха на ПП и да се прави аналогия с партията на Янев - неуспешен Кирил Петков - неуспешен Стефан Янев - Радев няма да окаже директна подкрепа на партията на бившия служебен премиер. Но това не значи, че логистично и по всякакъв друг начин няма да помага на тази партия.

- Как си обяснявате това, че в рамките на една седмица възникнаха три нови партии - на Янев - „Български възход“, на Мая Манолова - „Изправи се, България“ и на бивши хора от ИТН - „Развитие?
 

- Първо - защото всички се готвят за предсрочни избори. И второ - защото нишата на ляволибералните популистки партии се изпразни. По принцип тази ниша е лява, тъй като БСП не е във форма, подкрепата за ИТН спада, либералната ДБ с Христо Иванов също не смятам, че е в някаква кондиция, въпреки че те могат да си вземат някои гласоподаватели от ПП.

Самата ПП смятам, че има много по-нисък резултат от този, който дават социологическите изследвания. Просто нишата е празна. Лявата либерална част от идеологическото пространство трябва да се запълни. Политиката не търпи празно. Затова се проявиха претенденти, които ще влязат точно в тази ниша. 

- Излиза, че десните партии са по-стабилни и в по-добра кондиция? Толкова ли са стабилни, че да се създават леви? Преди години бе обратното - масово се създаваха десни и десноцентристки партии...

- В момента дясното в лицето на ГЕРБ-СДС е доста мобилизирано. От друга страна, като се замислим - кой е десен в момента? Имаме КОД (Консервативно обединение на десницата с лидер бившият здравен министър в кабинето „Борисов“ 2 д-р Петър Москов, б. р.). В перспектива се виждат едни доста бавни процеси на преминаване на структури от ДСБ към КОД. Ако трябва да кажа нещо за център-дясното пространство, моята препоръка е, че то трябва да осмисли единението си.

- Така е, но как ще стане това при положение, че ГЕРБ и ДБ си размениха тежки думи и взаимни обвинения?


- Поправка - ДБ не са десни, да не ги бъркаме. „Демократична България“ е съставена от ДСБ и „Да, България“. Там десни са само ДСБ, която в момента е в изключително тежка ситуация - и лидерска, и от гледна точка на политики, и от гледна точка на тази абсурдност да контактува с левите либерали на Христо Иванов.

Тези две партии са точно толкова несъвместими, колкото коалицията, която управлява в момента. И затова и страдат. Затова казвам, че вървят много бавни процеси. Членовете и симпатизантите на ДСБ, доколкото ги познавам - а аз смятам, че достатъчно добре познавам такива хора - са доста устойчиви, свикнали са да бъдат бутикови, но в момента компромисите вече стават много големи.

Компилацията с БСП и с движението на Христо Иванов, които са изключително недемократични в партийния се живот, отблъсква много хора. И затова има това движение към КОД. Тази формация е малка, но може да бъде една много добра идеологическа опора.

Защото там има много добре развито дясно консервативно мислене, има хора, които добре са го разработили като концепция. Разбиването на десницата с излизането на ДСБ от СДС трябва да се преосмисли като исторически процес така, както в момента се търси начин за засилване на левицата - дали ще бъде през Янев или друга политическа сила, не знам. Но трябва да са единни.

Защото само така могат да създадат два силни полюса, особено ако лявото се обедини около Янев. Но за това има време да видим дали въобще ще има капацитет. Демокрацията е това - редуване на дясно и ляво. Другите формули означават слабост и нестабилност.

- В България има обаче и един център - ДПС, от който зависи много?


- ДПС си има своето място, то не пречи, ако другите две играят достатъчно умно. В момента ДПС е една от разумните политически партии. Защото другите, особено левите либерали, напълно загубиха ориентирите си. ДПС се справя изключително професионално в ситуацията, в която се намира, и търси решения.

Нещата вече ги виждам не като ляво-дясно, а като обединение на всички срещу популизма. Той е доказано опасното явление в целия свят. А в България не му обръщаме внимание, може би защото не го разбираме, че е опасно. Той импонира на либералното мислене, на това „щом го искам, значи мога“, импонира на това всички да сме равни, независимо от усилията и качествата, само заради свободната ни воля. Но в крайна сметка управление на популисти винаги е срив в държавата и високи нива на корупция.

- Кои според вас са популистките партии в България?


- „Продължаваме промяната“, те са може би черешката на тортата, ИТН, макар че там съществува вътрешен конфликт. Има там хора, които изглежда по-скоро са представители на дясноконсервативното мислене, а в същото време им се налага да го играят не това, което са. Което е много трудно психологически и не им завиждам. Те нямат и перспектива вече, разочароваха избирателите си. ДБ са искрено леви либерали.

Да не забравяме все пак, че по принцип е нормално една нова партия да се прояви като популистка, въпросът е много бързо да се изчисти от популизма. При ПП обаче няма такава перспектива.

- А в новопоявилите се партии забелязва ли се популизъм? При Мая Манолова, например?


- Нека да видим как ще се развият. Мая Манолова се опитва да направи партия, която да отговаря на конкретни проблеми, свързани с нейната компетентност на омбудсман - защита на работещите хора, на тези, които са в неравностойно положение. Само че това не е партия, това е профсъюз. Аз за това винаги съм смятала, че Мая Манолова направи огромна грешка, че напусна омбудсманската си позиция.

Нейната партия определено ще бъде лява, но смятам, че капацитетът, който показва в момента, не е добър. За мен Стефан Янев е любопитен. Появи се някаква идея, че ще бъде десен. Това е абсурд. Той може да бъде балансиран ляв консерватор, каквато се опита да бъде Корнелия Нинова, но поради поредица от груби грешки не успя да превърти БСП в тази посока. Така че Янев има път в лявото поле.

Според мен той ще се опита да имитира Виктор Орбан. Ако той реши да бъде десен Орбан - това, което трябваше да бъде Борисов - ще видим как ще се получи. Защото типа „Орбан“, макар и много по-гъвкав в български вариант, повече пасва на Борисов. Тук ще имаме битка за образа между Борисов и Янев.

Много смело е да кажем, че са равностойни, тъй като Янев сега се появява, въобще не е ясно каква ще бъде партията му, колко подкрепа ще получи. Българинът е уморен от нови политически партии, българинът ще го свърже с Радев, колкото и да не му се иска това на Радев. Янев вероятно ще влезе в парламента, но ГЕРБ е първа политическа сила в момента. И това не трябва да го забравяме.

- Според вас прави ли са тези, които твърдят, че трите нови партии са пропутински?


- Не всички партии, които не искат да се изпраща оръжие в Украйна, са пропутински. Не бих могла да оценя, това е въпрос, който изисква повече информация, каквато аз нямам. Трябва да ги видим много повече в действие, за да мога да коментирам. Проруските интереси се защитават от „Възраждане“, от Волен Сидеров, те са ясни. Но другите трябва да ги видим в действие.

- Може ли да очакваме президентът Радев да свали доверието си от правителството на Кирил Петков, както направи преди две години с Борисов? 


- Не, не смятам, ще бъде дежа вю. Той самият няма да се чувства комфортно, въпреки че съм убедена, че много му се иска. Моята представа за решение е по-старите опитни партии - БСП, ГЕРБ, СДС и ДПС - да вземат да се съвземат и да се съберат за някакво правителство на спасението, тъй като на нас ще ни се наложи в най-скоро време да ни спасяват.

Не знам БСП дали въобще е в състояние да стигне до такъв етап, на който да осмисли значението на правителство на спасението, доколко може да надскочи егото си Корнелия Нинова. Но в момента това е може би единственият изход. Другият вариант е голяма победа на ГЕРБ-СДС или нов лидер. Последното не изглежда достоверно.

- През 1997-2001 година лидери като Петър Стоянов и Иван Костов загърбиха партийните си интереси и проправиха пътя на България към ЕС и НАТО. Има ли изобщо такъв лидер в България в момента?


- Няма да е справедливо, ако не отбележим Бойко Борисов. Колко години той гарантира една устойчивост на България? И гарантира тактика на поведение в съответствие с нашето географско положение, с провокациите, които можем да имаме с това положение, той успя да стабилизира международните ни отношения, да направи живота малко по-предвидим.

Показа, че външните сили могат и да се съобразяват с нас. В момента като оглеждам картината, тези които управляват, са „тотал щета“. Което означава, че трябва да търсим стабилните партии. БСП не е в състояние да поеме управлението, защото е вътрешно раздирана. Остава ГЕРБ, разбира се, ако не се появи някаква нова харизматична личност, която да обере пак доверието на българския народ.

- Президентът има най-висок рейтинг...
- Той си има място, гарантира си позицията за още един мандат и, както се казва, да е жив и здрав и да си я гледа. Не смятам, че той отново може да бъде интересен. Нека си критикува, той това го може много добре. Но оперативното управление на държавата се нуждае от човек с опит.

Нашият гост
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е клиенто-центрирана терапия в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. “Психологични изследвания”, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.