В момента БНБ е най-замръзналата институция в България.
През последните години проф. Петков е научен ръководител на група млади макроикономисти от Югоизточна Европа и Западните Балкани по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика и алтернативната заетост. Той е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ).
- Проф. Петков, в писмо до управителя на БНБ Иван Искров го помолихте да ви разреши достъп до информация за преводите в чужбина на банките, опериращи в България, за периода 2008-2009 г. Какво ви отговори той?
- Иван Искров възложил отговора на заместника си Димитър Костов. Просвещават ме как /не/мога да получа исканата информация. Казват, че в сайтовете си БНБ публикува това, което следва да знае широката публика. Оттам трябвало да взема информацията и аз. Разбира се, там такава няма. Привлякох екип от експерти, но не успяхме да се доберем до точни данни. За мен най-важното е: прозрачност при изнасянето на пари от депозитите в България към банките-майки в чужбина!
Виждам обаче, че от БНБ бягат от конкретен отговор на всяко питане, което се отнася за движението на паричния поток в и извън банковия сектор. Вече ме посъветваха да си намеря къртица в БНБ. Но аз не съм човек, който работи с подобни методи.
След което се случи нещо много интересно. Приключи финансовата година и видяхме, че една от най-активно работещите у нас банки - австрийската “Райфайзен” - е намерила начин да получи това, което й се „полага” от събраните депозити. Въпреки спада на годишната печалба са раздали дивиденти на едноличния собственик, който е сто процента австрийски. Поради което половината от печалбата директно заминава във Виена! Това ,“преведено” на съвсем простичък и достъпен език, означава:
българите спестяват, а чуждестранните банки печелят и изнасят дивидентите извън България.
Държавата и БНБ мълчат.
Което е непростимо, защото това са нашите пари - вашите, моите, на българските домакинства, на средния и дребния бизнес. Хората, бизнесът ни се е доверил на банката не само да бъде ковчежник и да даде лихва по влоговете, но и да бъде участник в икономическата игра. Което означава - банката да държи парите тук, в България, и да ги реинвестира, за да върви българският бизнес. Като не искат, нямат място на нашите пазари...
- Вие попитахте: Готов ли е г-н Искров да заложи дипломата и поста си, за да покаже в числа каква част от привлечения от чуждите банки национален капитал е останал в подкрепа на стабилитета на българската индустрия и финансова система и каква част от този капитал е преминал зад граница?
- БНБ в момента е най-консервативната, най-замръзналата, най-неподвижната институция. Г-н Иван Искров и БНБ се грижат за едната част от общия стабилитет. Парите, които са при тях, се пазят срещу минимална лихва, пази се стабилността на валутния борд. Искам да напомня, че България няма суверенна национална банка, емисионната функция отдавна, преди 13 години, е премахната и, въвеждайки валутен борд, България загуби не само банковия, но и макроикономическия си суверенитет. В този смисъл г-н Иван Искров не е пълноценен банкер. Нищо лично, но по-важната личност трябва да е шефът на валутния борд. При това положение, особено като сме в криза, би трябвало да се активизират правителството и особено финансовият министър.
В интерес на истината Симеон Дянков постави въпроса дори още по-остро. Той поиска информация от БНБ - и на него беше отказана такава в пълния й размер. Тогава Дянков заяви нещо абсурдно. Каза, че щял да потърси подкрепата на МВФ, за да научи истината. Представяте ли си – българският финансов министър трябва да моли Вашингтон да открие тайните на националната банкова система!
- Има ли друга държава, освен България, с 80% чужди капитали в банковия сектор?!
- Има, но това са държави-офшорни зони, които е бяха заклеймени от Г-20.
През последните 10 години България се е превърнала в нещо като нерегламентирана офшорна зона и в данъчен рай. Защото при нас и данъкът върху доходите на физическите лица, и корпоративният данък е най-нисък в света. България се е превърнала в една своеобразна перачница на пари, през която се превъртат огромни средства, перат се и други непарични ресурси.
Ние сме активна локация за спекулативно финансово действие, но не и за живеене. Има групичка свръхбогати фамилии, останалата част от населението е просто обслужващ персонал. Финансовата и банковата система е изкуствено поддържана, защото производство няма.
- Според вас ще има ли фалити на банки в България сега?
- Аз съзнателно бягам от този въпрос. От отговора вече съм си патил. Да припомня 1997 г., когато със Стоян Александров още през януари предупредихме публично, в това число и премиера Виденов, че предстои верижен фалит на банки! Тогава какво ли не изрекоха по мой адрес.
Само 4 месеца по-късно вместо 12 фалита се състояха 14!
Тогава изхождах от убеждението – по-добре да предупредим навреме гражданите, вложителите за катастрофата. Защото като дойде денят Х, всичко се срутва и вече няма начини за противодействие. Научих си урока от 1997 г. и сега не желая да говоря за предстоящи банкови фалити.
Ние тогава познахме за фалитите, но бяхме оплюти, обругани. Нарекоха ни черногледци. Обвиниха ни, че предизвикваме изкуствена паника. Само дето не ни обвиниха, че с изявленията си сме дестабилизирали банковия сектор. Банковите фалити се причиняват от онези, които стоят много близо до центровете за информация – стратегическите мозъчни центрове. Това са финансови министри, техни съветници, една група банкери и хора, които през последните 15 години се специализираха да бъдат брокери на капиталовите пазари. Говоря за тези, които работят с дългови инструменти.
- Като Милен Велчев например?
- Ами във всеки случай тази фамилия и фирмите, с които е свързана, играха много активна роля при обслужването и управлението на българския външен дълг. Бившият финансов министър Орешарски беше изчислил, че щетите, които са нанесени тогава, са около един милиард долара. Щом нанасяш щета на държавата, значи тези пари са отишли в други джобове, а не в хазната.
Надявам се, че днес, 13 години след срива на банковия сектор в България, икономическата култура на хората се е повишила.
Затова искам да обърна внимание върху факта, че на 9 април т.г. агенция "Фич" намалява кредитния рейтинг на Гърция до "ВВВ-", което е ниво с много висок риск и много висок спекулативен елемент. Може ли при това положение техните банки да са суперстабилни, както ни уверява г-н Искров? Знае се, че пет гръцки банки оперират в България и досега не са излезли да успокоят нашите вложители и да поемат гаранции за нашите пари.
- А какво ви отговори г-н Искров на въпроса - откъде гръцките банкери черпят „евтин кредитен ресурс”, който раздавали у нас, при положение че са в ликвидна криза?
- Частичният отговор, който получихме, е – държавата им е в ликвидна криза, но банките не са. Аз се съмнявам в това и затова питам и няма да спра да питам, докато не получа убедителни аргументи. Никаква лична или националистическа пристрастност няма в моята позиция.
Затова твърдя, че в условия на най-тежка криза БНБ и българското правителство в лицето на финансовия министър Дянков са пренебрегнали опасността, която идва от чуждестранните банки в България, от промяната в начина, по който работят с депозитите и кредитите и т.н. Някой трябва да носи отговорност след време. Но търсейки отговорност след време, няма да можем да възстановим парите, загубите са си загуби. И този, който ще плати за загубите, е българският гражданин.
- Чрез депозитите си в гръцките банки ние, българите, помагаме на Гърция да излезе от кризата?!
- Ние вече им помогнахме, като не си потърсихме правата си заради блокадата на Кулата-Промахон и загубихме 240 милиона евро. Самият премиер вдигна шум, но нищо добро за България не се случи. Тези 240 милиона ще трябва да ги компенсира кой? Пак българинът.
Не от вчера независими международни институции ни предупреждават да сме внимателни със съседите на юг. Още преди два месеца агенция Блумбърг разпространи доклад на „Морган Стенли”, в който се казва: „България и Румъния са най-уязвими от кризата в Гърция, тъй като най-големите инвестиции на гръцките банки са в тези две страни. Гръцките банки ще оттеглят финансирането си от най-младите им подразделения в Европа и ще се опитат да увеличат местните депозити за сметка на кредитирането. В краен случай гръцките банки временно ще спрат всякакво кредитиране. В резултат икономиките от Централна и Източна Европа ще изпитат остра липса на кредити. Това ще спъне възстановяването най-вече на България и в по-малка степен на Румъния".
- С меморандум уведомихте премиера Бойко Борисов за непрозрачното управление на над 300 милиона евро, отпуснати в аванс от Европейската комисия...
- Разговорът за тези пари започна с уволняването на Пламен Камбуров, изпълнителен директор на Агенцията по рибарство и аквакултури, от тогавашния министър на земеделието Валери Цветанов. Проблемът е следният. Европейската комисия превежда 350 милиона евро, които стоят в България на депозит и когато се одобрят качествени програми, тогава може да се използват. Докато не се получат такива проекти, парите от лихвите по депозитите трябва да се набират и да се изразходват за подобряване на административния капацитет, подготовка на консултанти.
Веднага започват нарушенията. Вместо да се спазят предписанията на ЕК, със знанието на бившия финансов министър Пламен Орешарски и на Иван Искров, тези 350 милиона евро са поставени на депозит. До определен момент се съхраняват в БНБ, след което
дирите на депозираните суми и лихвите по тях се губят.
Аз не съм в състояние да проследя пътя на милионите в детайли. Точно за това в меморандум до премиера с проф. Димитър М. Иванов апелираме да се направи пълно разследване. Най-вероятно БНБ, след като е получила тези европари, ги дава на краткосрочен депозит в различни търговски банки.
В кои точно - те са над 30?! Това не може да е държавна и банкова тайна. Узнахме, че парите се държат на седмичен депозит. Имам сведения, че дори ползват схемата на еднодневен депозит. Така че лихвите вместо да отидат за подобряване на работата по усвояване на еврофондовете, както ЕК иска, отиват някъде другаде. Най-вероятно се разпределят по веригата от посветени в сделките. Колко взимат те? Можем да сметнем - имаме 350 милиона евро, да приемем че годишната лихва е 7 % - тези пари, разделени на седмици и дни, водят до стотици хиляди евро комисиони...
Едно интервю на Мария ДРУМЕВА
