Знаете ли, че над 20 млн. души в света живеят в кошмара на диагнозата „рак“? Наясно ли сте, че броят на злощастните онкоболни расте ежегодно и през 2020 г. те ще бъдат вече над 30 милиона? Според световната статистика има вероятност всяка 5-а жена и всеки 4-ти мъж в България, още преди да навърши 75-годишна възраст, да попадне в плен на това заболяване. А то води към смъртта, като причинява на болния човек страдания, сравними с тези в деветте кръга на ада. От проф. Лъчезар Аврамов научаваме обаче нещо, което ни обнадеждава. Група наши лекари – д-р Христо Дамянов, д.м., д-р Владимир Павлов, д-р Иван Маслев, д-р Стоян Алексов и самият проф. Аврамов – са постигнали световен успех в борбата с коварната болест.

Кой е той?
Проф. Лъчезар Аврамов е роден през 1952 г. в София. Завършил е Физическия факултет на СУ “Кл. Охридски”. Първото му работно място е в Института по електроника на БАН. Защитил е дисертация в Биологическия факултет на московския университет “Ломоносов”. Хабилитиран е по инженерни науки в софийския Технически университет. Доктор е на физическите науки в БАН. Има над 40-годишен опит в научните изследвания за взаимодействията на светлинното и лазерното лъчение с живата материя и човешкия организъм. Ръководител е на десетки съвместни проекти с европейски, руски и индийски научни колективи. Основател е на високотехнологичния Медицински център “Интегративна медицина”, който постига много добри резултати и при лечението на рака.

Ето какво каза професорът в интервю за в. Труд:

– Проф. Аврамов, можете ли да ни обещаете в обозримо време победа над рака?
– Мога само да съобщя, че нашият Медицински център за интегративна медицина създаде един иновационен метод за лечение на онкологични заболявания. На традиционния Конкурс за иновативно предприятие (организиран от фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Enterprise Europe Network – България и Генералната дирекция по промишлеността и предприемачеството към Еврокомисията) този метод получи правото да носи марката „Високи постижения в иновациите“. За първи път в световната медицина ние демонстрираме една важна и практически приложима възможност: болни от рак с метастази, без никакъв шанс за стандартно лечение и с перспектива за живот до 2-3 месеца само, да бъдат доведени до състояние на пълно клинично здраве.

Китайците не страдат от рак, депресия, астма и туберкулоза, а тайната им се крие в... плода на щастието!

– Браво! Но вие знаете, професоре, колко често по медиите се появяват сензационни съобщения за иновации, чудни билки и лекарства, които побеждават светкавично рака. Водородни йони го убивали за 20 дни!“ Апаратът на един кюстендилец за 3 дни го ликвидирал! От змийска билка раковите клетки се изпарявали яко дим! А отрова от син скорпион вдигала болни от смъртно легло!
– Дааа…Уви. Всеки човек с диагностиран рак попада между две големи беди. Или да тръгне по пътеките на конвенционалната онкология, т.е. да го режат, облъчват и тровят – в България грубо и безогледно, а в чужбина по-внимателно и луксозно…Или да потърси алтернативно лечение, което в нашите условия означава безпросветно лутане в съветите на доброжелателни профани или откровени измамници. Понякога преглеждам пациентски форуми. И ме побиват тръпки от мъката, която се излива там. И от безумието, с което малограмотни събеседници в социалните мрежи си обменят малоумни съвети за лечение – с урина, сода, газ, с всякакви отвари и с посещения при самозвани знахари. На върха на шарлатанската пирамида се е издигнал, като че ли, препаратът с отрова от син скорпион. Агресивни реклами за уж доказан антитуморен ефект представят един хомеопатичен продукт „Видатокс“ за експерименталния препарат „Ескозул“, който не се продава. Спекуланти трупат пари върху излъганите надежди на тежко болни хора – това е.

Онколог разкри какви 5 неща би направил, ако му поставят диагноза рак

– Надеждата умира последна, нали знаете. Всеки, който се е грижил за безнадеждно болен близък човек, е готов да даде мило и драго за лек… Пък и алтернативното лечение е модерно.
– В цивилизованите държави алтернативно лечение на рака не означава дилетантски експерименти върху пациентите. А означава приложение на научно или клинично доказани методи под стриктен лекарски контрол.

Такива методи са инсулин-потенцираната терапия и биомагнитната терапия с магнитни двойки. Те още не са възприети за масова употреба от консервативната здравна система. Но аз съм дълбоко убеден, че те представляват бъдещето на онколечението. Според мен, лечението на тежкото, комплексно заболяване рак не е възможно извън триединния подход в грижите към пациента, който е сложна съвкупност от тяло, психика и дух. Такива грижи липсват у нас. И това е причината интелигентни, културни пациенти да търсят помощ при малограмотни врачки и магьосници. Аз лично съм убеден, че интегративната онкология – тази, в която се съчетават и координират различни терапии, е безалтернативно, а не алтернативно лечение на рака. За голямо съжаление, вече е обществено признато, че съвременните методи за лечение на рака, най-общо казано, претърпяха пълен провал. В България този провал има мащабите на национална онкологична катастрофа.

– Онкологична катастрофа?!
– Да, защото в България не само лечението е нискокачествено, а е и разрушена цялата система на регистрация, статистически анализ, превенция, диагностика и терапия на онкологичните заболявания. Известно е само, че болните се увеличават главоломно, възрастта им се понижава, смъртността расте, а броят на регистрираните в Националния раков регистър или по-точно в остатъците от него намалява. Всеки българин, който може да си го позволи, търси лечение в Турция, Германия или при всякакви врачки и знахари, у нас и по света. Здравната статистика в САЩ, която е на най-високо ниво, показва, че първите две причини за смъртността са сърдечносъдовите и онкологичните заболявания, а третата е в стандартните медицински грижи. За лекарски грешки не става дума. Предвид ниските резултати на онколечението, излиза, че основна причина за смъртта на хората по целия свят е ракът и неговото безуспешно лекуване. Ето защо в последните десетилетия се влагат огромни интелектуални и финансови ресурси за създаване на нови подходи и нови технологии за лечение на рака.

Безспорен факт е, че той представлява хронично отклонение от нормалната човешка физиология и в повечето случаи не може да бъде преодолян с локалистични мерки – изрязване на туморите, облъчване , отравяне.

Единственият перспективен подход за лечение е персонализираното възстановяване на химическата, биофизичната и микробиологичната среда на човешкото тяло, които в сложна взаимосвързаност поддържат организма здрав.

– По-конкретно? Какво означава това?
– През юни 2018 г всички световни медии отразиха случая с Джуди Перкинс, жена с терминален (напреднал, прогресиращ, неизлечим – б.а.) рак на гърдата, която след като е била подложена на експериментално ново лечение, станала „клинично здрава“. Президентът на Института за ракови изследвания в Онтарио, Канада заявява, че това е „безпрецедентен резултат при подобен рак на гърдата“. Медиите – The Guardians, „Еxpress“, BBC News и др. са единодушни в оценката си, че това медицинско постижение е „първото в света“ – но! – без да споменат, че Джуди Пъркинс е била включена в клинично изпитване, което е с многомилионно финансиране от Националния раков институт на САЩ, започнало е през 2010 г., обхванало е 332 пациента и тя е единственият от тях, който е получил този ефект. Само в една медия се споменава, че самата тя се е простила с две приятелки, болни от рак на гърдата. И двете са починали, въпреки лечението в същата лаборатория – едната от тях с тежки странични ефекти от самата терапия.

– Е, и? Защо припомняте случая с Джуди?
– Ние демонстрирахме два аналогични случая, при които за първи път в световната практика е извършено успешно комбинирано лечение на жени с рак на гърдата по методите „Инсулин потенцирана терапия“ и „Биомагнитна терапия с магнитни двойки“. След лечението контролните изследвания показват пълно отсъствие на тумор, лимфни, белодробни и костни метастази. Още десетина подобни резултати очакват окончателното си потвърждение, след което ще ги оповестим не само пред специализираната, но пред широката публика.

– Широката публика е нетърпелива. Тя иска бърза победа над рака! И това е обяснимо, предвид нечовешките болки и мъки, които той предизвиква.
– От 1971 г., когато Ричард Никсън кандидатстваше за президент на САЩ и споменаваше във всяка своя реч „войната с рака“, тя стана водещполитически и медицински приоритет. Трилиони долари бяха вложени в тази война оттогава досега, но резултатът е, че промяната на раковата смъртност в САЩ е почти нулева, а смъртността у нас се е повишила с 12 % за жените и с 30 % за мъжете.

– А химеотерапията? Не е ли в нея е спасението?
– Всички проучвания, извършени в Австралия и САЩ върху употребата на химиотерапията в борбата с рака показват, че нейният принос към 5-годишната преживяемост на болните е едва 2,1 – 2,3%. При най-често срещаните тумори – на бял дроб, на ректум, гърда, простатна жлеза и меланом 5-годишната преживяемост на лекуваните е 1,6%. Систематизирани проучвания доказват, че смъртността по причина на самата терапия достига 7,5%. Въпреки въведените нови медикаменти и комбинации от медикаменти, през последните години резултатността от лечението се е подобрила съвсем незначително. И няма подобрение по отношение на страничните ефекти. Изводът от тези проучвания е, че химиотерапията има много ниско терапевтично значение и е необходима преоценка на съотношението между цената и ефективността на лечението с нея, както и на влиянието на химеотерапията върху качеството на живот на болните. Двукратният лауреат на Нобелова награда д-р Линус Полинг, казва: „Всеки трябва да знае, че войната с рака е една голяма лъжа“.

– Но защо?! Защо д-р Полинг казва това?
– Защото основната цел на т.нар. „война с рака“ е изземане на милиарди долари от данъкоплатците и наливането им в една кауза, която може би предварително е обречена на провал. Свръх комерсиализацията на онкологията засегна и самите Нобелови награди. Аз се опасявам, че след наградите „За мир“ и „За литература“, които вече са компрометирани заради политическата конюнктура, ще се компрометира и наградата „За физиология или медицина“. По финансови причини. Вземете например първата Нобелова награда за терапия срещу рак, присъдена на американеца Джеймс Алисън и японеца Тасуку Хонджо. От Нобеловия комитет обявяват, че тя е за „откриването на ракова терапия чрез инхибиране на отрицателното имунно регулиране“.

– Каквото и да значи това, ракът пак тържествува.
– По-внимателният анализ показва, че наградата на Алисън и Хонжо е дадена за резултати от изследвания на възможностите за стимулиране на имунната система за борба срещу раковите клетки. И двамата са изследвали протеини, които пречат на тялото и на основните му имунни клетки да атакуват ефективно туморните клетки. Ключовите открития на двамата лауреати представляват ориентир в борбата с онкологичните заболявания, казват от Комитета. Самият Тасуку Хонджо заявява, че експериментите с животни дават обещаващи резултати в борбата срещу рака, а последвалите клинични разработки водят до дългосрочна ремисия ( освобождаване от болките и другите симптоми на болестта – б.а.) и възможно излекуване на няколко пациенти с метастазирал рак. Става дума за случаи, смятани дотогава за нелечими. Има обаче и странични ефекти от свръхактивирането на имунната
система, които могат да бъдат животозастрашаващи. Тук ще отбележа, че тази заслужена Нобелова награда е за нови милиарди инвестиции в създаването на „нови молекули“. Фармаиндустрията запълва нова ниша – т.нар. генна терапия.

– Генна терапия ли? Тя се смята за новата панацея в борбата с рака, ако не греша?
– Не грешите. Голямата измама набира нови сили. През април 2017 г. д-р Стоян Алексов, който е член на Управителния съвет на Европейската асоциация по патология ни писа от Световния форум по малигнен меланом в Париж: „Тук стана съвсем ясно, че таргетни терапии няма, не е имало и няма да има. В момента разполагаме единствено и само със скъпо струващи онкофармакологични мечти“.

– Милиарди за лекарства против рака! Нека е така. Но защо е толкова разочароващ резултатът?
– Причините са три и те са много прости. Първо, всеки тумор е тъкан, много различна от нормалната тъкан, от която произхожда. Той е крайно хетерогенен (нееднороден – б.а.) в много отношения, включително генетично. Доказано е, че във всеки тумор има от 50 до над 500 мутации! Не е възможно да се атакуват всички. При Джуди Перкинс са атакувани 4 от 62 мутации и резултатът е позитивен, но той е като в лотария – Джуди е извадила късмет… Това едно. Второ, туморните клетки са близки с нормалните, дотолкова че всяко химично, генетично или имунологично въздействие върху тях има и върху целия организъм на човека огромни странични ефекти. И трето, туморните клетки са изключително адаптивни ( присобими към околната среда–б.а.), имат самостоятелно хранене и си изграждат в дългогодишна еволюция механизми за борба с клетъчните отрови, наречени лекарства. Лекарствената резистентност ( когато туморите не реагират на медикаментите – б.а) при всеки химически или биохимичен подход е непреодолим проблем.

– Ами тогава? Какво да се прави?
– Ще се борим, път за отстъпление нямаме.