Според Aмериканския модел на НОАА и Европейския център за средносрочни прогнози, се очаква януари да бъде малко по-топъл от нормалното  - с около половин градус по-високи температури от средните месечни. А средните месечни температури за по-голямата част от България, в пояса под 600 метра надморска височина (това са равнините и котловините ), ще са между минус 1 и плюс 3 градуса.

Валежите се очертава да бъдат в нормата. Многогодишната норма е между 40 и 70 литра на квадратен метър. Малко повече ще са валежите в Южна България - около 70 л на кв. м, докато в Северна България те ще са 40-45 литра на квадратен метър.

Това каза в интервю за "Стандарт" климатологът проф. Георги Рачев. 

По думите му в петък следобед се очаква през България да премине студен фронт, който ще разсее мъглите и ще направи въздуха доста по-чист. 

След преминаването на този бърз фронт, температурите ще се понижат с няколко градуса, може би ще видим и малко снеговалеж, но в ниското ще вали дъжд.

"През уикенда ни очаква малко по-хладно време с максимални температури между 5 и 8 градуса. Те ще бъдат по-ниски с 5-6 градуса в сравнение с тези, които бяха в сряда и в четвъртък", добави той.

Ето какво каза още климатологът пред "Стандарт":

- Проф. Рачев, какво време ни очаква през януари 2025 година?

- Посрещаме 2025 г. с доста разнообразно време. Първите дни бяха топли и с трайни мъгли, особено в ниската част на България и по Дунавското крайбрежие. Минималните температури бяха отрицателни, но се усети затопляне още в новогодишната нощ.

В петък следобед очакваме през България да премине студен фронт, който ще разсее мъглите и ще направи въздуха доста по-чист. Големият минус на изтеклите дни беше сравнително мръсният въздух, който се образува в затворените котловини и полетата.

След преминаването на този бърз фронт температурите ще се понижат с няколко градуса, може би ще видим и малко снеговалеж, но в ниското ще вали дъжд. През уикенда ни очаква малко по-хладно време с максимални температури между 5 и 8 градуса. Те ще бъдат по-ниски с 5-6 градуса в сравнение с тези, които бяха в сряда и в четвъртък.

- Какво ще бъде времето в планината, благоприятно ли ще е за ски?

- Времето в планината беше перфектно до миналия петък. От изгрев до залез имаше  много слънце, сравнително топло беше по обед и снежната покривка не се топеше. Тя вече е доста консолидирана.

В събота и в неделя в планината ще бъде доста по-смутно, защото ще духа силен вятър. Също така ще превали срещу събота и ще се запази този западен вятър, който ще бъде със скорост над 30-40 км в планината.

Тези, които не са пределно подготвени за  планински условия над горния пояс на гората в откритите части, нямат работа там. В гористия пояс нещата ще бъдат много добре и всички, които са на ски или на шейна, ще бъдат радостни. 

- Ще има ли изненади за Йордановден и за Ивановден?

- За тези дни - 6 и 7 януари, се очаква ново затопляне, като максималните температури ще се повишат с 2-3 градуса в сравнение с тези, които ще бъдат в събота и в неделя и отново ще се установи сравнително ясно и слънчево време. В страната максималните температури ще бъдат от порядъка на 10 градуса. Януари започва топъл и сравнително сух. Такава се очертава и месечната прогноза.

Според Aмериканския модел на НОАА и Европейския център за средносрочни прогнози се очаква януари да бъде малко по-топъл от нормалното  - с около половин градус по-високи температури от средните месечни. А средните месечни температури за по-голямата част от България, в пояса под 600 метра надморска височина (това са равнините и котловините ), ще са между минус 1 и плюс 3 градуса.

Валежите се очертава да бъдат в нормата. Многогодишната норма е между 40 и 70 литра на квадратен метър. Малко повече ще са валежите в Южна България - около 70 л на кв. м, докато в Северна България те ще са 40-45 литра на квадратен метър.

За периода 12-15 януари се очаква по-активна циклонна дейност от Средиземноморието и дъжд в ниското, както и много сняг във високото. Очаква се по-динамично време в средата на месеца с повече валежи.

- Очакват ли се циклони в България?

- Не може да се каже окончателно, тъй като целият процес е много случаен. Но януари е месец, в който тези средиземноморски циклони носят много дъждове в Гърция, Италия и егейската част на Турция. България и Северните Балкани ще се характеризират със снеговалежи, стига да има студ.

За момента такъв няма, топло е над цяла Европа, дори и в европейската територия на Русия, където в повечето случаи се складира този студен въздух и от североизток нахлува в България.

Засега няма индикации за крайни прояви на времето, което не значи, че не могат да се случат. Те могат да се видят на синоптичната карта 7-8 дни преди тяхното реализиране.    

- Можем ли да кажем, че зимата ще продължи да бъде сравнително мека?

- Естествено! Да не  забравяме, че миналата зима декември 2023 и януари и февруари 2024 г. беше най-топлата,  откакто съществуват метеорологични наблюдения. Като се започне още от края на януари до края на февруари и пролетта бележехме рекорд след рекорд от високи температури. Те бяха от порядъка на 20 градуса за периода 31 януари - 6 февруари миналата година.

Нормално е тази зима да не е чак толкова топла като миналата, но така или иначе ще се окаже по-топла от нормалната. 

- И така: изпратихме 2024 г. като най-топлата до момента в световен мащаб. Това до какви заплахи за човечеството ще доведе?

- Това, че е най-топлата, не е чак толкова фамозно, по-скоро интересът на климатолозите е, че 2024 г. освен че е най-топлата година, тя отне палмата на първенството на 2023 година.

Имаме обаче нещо доста интересно и плашещо. Ние нямаме памет как реагира природата на толкова високи температури в последните 200 години, когато имаме силно развито човешко общество с развити промишленост и селско стопанство. А и най-малките изменения на климата водят до големи проблеми и загуби в планираното селско стопанство и в индустрията. 

- С климатичните изменения една от засегнатите области е енергетиката. Какво ни очаква в бъдеще, при положение че климатът все повече се променя?

- Години наред около 250-300 хил. български граждани са на временен или постоянен режим на вода. Това е абсолютно недопустимо в 21-ви век. Стигнахме дотам, че над 600 хил. българи бяха на жесток режим през декември. Това се дължи не толкова на сухото лято, колкото на нашите неблагополучни в разпределението на водите сметки.

Този обществен ресурс се използва за лични цели. Язовирите бяха източени за ток, за псевдо поливане през късната пролет, в резултат на което стигнахме до крещящи несправедливости. Да не можеш да направиш откриването на ски сезона на Витоша, защото имаш непочистени два пътя, които са по 15 километра!

Пак ли природата ни е виновна? Просто някой не си е свършил работата. Относно енергетиката това е една огромна дупка, от която тепърва ще страдаме, защото тя се разви в неправилната посока.

Фотоволтаиците получиха невероятни икономически стимули. Хората трябва да разберат, че за въглищните централи алтернатива няма - те трябва да си отидат рано или късно, защото са ужасно мръсни. Проблемът е, че няма с какво да ги заместим. Няма откъде да вземем ток, източени са язовирите.

Сега се понапълниха и ще има евтина електроенергия, произведена от ВЕЦ, но тя не е достатъчна. Един пример, който се замаза поради нехайство и корупция, е ПАВЕЦ "Чаира"  и "Белмекен". Четирите блока, които могат да дадат върхова енергия, бяха унищожени. Сега се очаква да бъде пуснат единият блок.

- Ако през 2025 година отново има суша, може ли да се стигне до криза за ток?

- Разбира се. Ако не работеха въглищните централи, ние щяхме да бъдем на режим. Още повече че от времето на социализма сме свързани с Украйна и изнасяме много ток за там. На нас не ни достига ток, но няма как да ни го докарат поради факта, че това е основен проблем в целия ЕС.

Липсва свързаност между енергийните системи. Когато в Испания е слънчево и в Германия и Франция имат нужда от електроенергия, няма по какво да пратиш тази енергия от Испания или обратното.

Сериозен проблем има в Германия, която е локомотивът на Европа. Въпреки рецесията тя е третата икономика в света и когато започне да кашля, ние вдигаме 42 градуса температура, както и цяла Европа. Зелената сделка по този начин направена се превърна в голяма катастрофа.

Германия се готви да отваря атомните си електроцентрали отново. Социологическите изследвания показват, че за първи път от много години на първо място е проблемът с икономиката, на второ място е миграцията и след това е зелената сделка. Преди нея обаче има други проблеми, които са по-важни.

За изминалата година Германия внесе три пъти повече електроенергия от Франция. Ако не беше тя да снабдява Германия с електроенергия, там нещата щяха да придобият още по-голям характер на недостиг и на високи производствени цени. А когато производствените цени са високи, те не са конкурентоспособни.

- Какви са прогнозите за 2025-а? Може ли да се очаква да се счупи рекордът на 2024 г. за най-топла година?

- Ако този въпрос ми го бяхте задали преди една година щях да кажа - не! Не вярвах, че 2024 г. ще е по-топла от 2023 г., но стана. Не смея да давам дългосрочни прогнози.