Телефонът звъни. Гласът отсреща е непознат, напрегнат, тревожен и доста убедителен. Историята е позната, сценарият – изпипан. Паниката се задейства мигновено, а последствията оставят без думи.

„Мамо, в беда съм, помогни ми! Полицията е по петите ми! Спешно ми трябват пари!“ Тези думи вероятно са познати за мнозина, но за жалост малцина разпознават измамата.

Малцина подлагат на съмнение достоверността, защото „Ало“ измамниците отдавна не са квартални аматьори, а истински професионалисти в зловредната манипулация. Хора, готови да влязат не само в умовете, но и в джобовете на своите жертви, при това за минути.

Гласът на разума срещу гласа в слушалката. Този мач е игран толкова пъти и по-често губен от потърпевшите, защото някъде в хаоса след първоначалния шок и липсата на време за осмисляне, човек губи не само трезвата си преценка, но и всяка форма на разум.

Реагира инстинктивно. Действа първосигнално. Спокойно се оставя да бъде подведен и доведен до там буквално да губи представа къде се намира, какво прави и какво всъщност се случва.

Наглед невинният телефонен трик вече е с ранг на организирана престъпност с все по-тревожни мащаби, а статистиката е плашеща.

Плашат системно нарастващия брой жертви, явните социални уязвимости и непрекъснато еволюиращите нови и нови схеми за измама.

Плашат и добре смазаните престъпни мрежи в цялата схема – нископоставени „мулета“, които прибират пари, докато истинските организатори дърпат конците от безопасно разстояние. Схема, вече до болка позната институциите у нас, но въпреки това все така актуална.

И как така в ерата на информационната свръхконсумация хората продължават да попадат в капана на тези схеми?

Защо все още има такива, които се хващат на този евтин театър?

Защо държавата, въпреки шумните акции и арести, сякаш остава безсилна да сложи точка на тази престъпна индустрия?

Защото страхът продава, а доверието отдавна се е превърнало в разменна монета!

Защото сме стигнали до там да вярваме повече на гласа по телефона, отколкото на институциите!

И защото не е достатъчно да чуваме от време на време за някоя „разбита група“, след което да следват обещания за засилен контрол и традиционното „работим по въпроса“.

Ало, работите ли наистина? Защото този криминален сериал продължава твърде дълго, а измамниците непрекъснато адаптират тактиките си, за да заблуждават гражданите.

Престъпниците най-често лансират версията за катастрофирал роднина, който се нуждае спешно от пари. Но въображението им не спи!

Една от най-новите схеми включва обаждания от лица, представящи се за служители на енергийни компании. Жертвите, разбира се, са заплашвани с незабавно прекъсване на електрозахранването, ако не предоставят исканата сума.

В някои случаи измамниците се представят и за полицаи, които убеждават хората да съдействат чрез предаване на пари, за да могат по-бързо да заловят престъпниците.

Влизат в ролята дори и на служители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и искат пари за скъпи операции на пострадали близки на жертвите си. Нещо, което никога не е било телефонна практика в НЗОК!

Измамниците стават все по-дръзки, а статистиката все по-тревожна. Стигат дори до заплахи за физическа саморазправа и с жертвите, и с техни близки, дори деца.

През първите девет месеца на 2024-та година са регистрирани 257 телефонни измами на обща стойност около 2,5 милиона лева – двойно в сравнение със същия период на предходната година.

Най-често жертвите са възрастни хора над 70-75 години, а измамниците все по-често ползват не само стационарни, но и мобилни линии за контакт.

В отговор, органите на реда предприемат редица акции, очевидно недостатъчни предвид все по-наглите тактики, прилагани от измамниците.

През декември 2024-та бяха върнати над 140 000 лева на жертви на телефонни измами. Два месеца по-рано Главна дирекция „Национална полиция“ стартира мащабна превантивна кампания „Заедно срещу телефонните измами“ в партньорство с частния сектор, с цел информиране на населението и намаляване на броя на жертвите.

В края на миналата година „Български пощи“ се включи в кампанията и в резултат в пощенски станции в цялата страна имаше постери и брошури с полезна информация за това как да бъде разпозната телефонната измама.

Въпреки тези усилия обаче, телефонните измами продължават с пълна сила, адаптират се плашещо бързо и продължават да ловят жертви в капана си.

Може би защото законът не е достатъчно убедителен?!

Може би защото доверието в институциите е сведено до минимум?!

В България телефонните измами се третират като престъпление по чл. 209 от Наказателния кодекс, според който наказанията варират в зависимост от тежестта на престъплението:

Основен състав на измамата: Лишаване от свобода от 1 до 6 години;

Квалифицирани случаи (когато измамата е извършена при определени утежняващи обстоятелства): Наказанието може да бъде по-тежко, но конкретните санкции зависят от специфичните обстоятелства на случая.

За сравнение, в Съединените щати телефонните измами често попадат под юрисдикцията на федерални закони срещу измамата, като наказанията варират в зависимост от размера на нанесените щети и броя на засегнатите лица. В някои случаи присъдите могат да  стигнат до 20 години лишаване от свобода, особено ако измамата е свързана с идентичностна кражба.​

В Германия измамата се наказва с лишаване от свобода до 5 години или с глоба, като при особено тежки случаи наказанието може да бъде по-сурово.

Във Франция подобни престъпления могат да доведат до присъди от 5 години лишаване от свобода и значителни глоби.​

Важно е да отбележим, че независимо от тежестта на наказанията, ефективността на правоприлагането зависи преди всичко от способността на властите да идентифицират и заловят извършителите. А последното често се оказва голямо предизвикателство предвид анонимния характер на телефонните измами и използването на технологии за прикриване на самоличността.

Но това съвсем не означава отстъпление! Нека видим как се справят британците с този проблем и какъв хитър ход прилагат, за да залавят „Ало“ измамниците.

В Обединеното кралство всеки пети гражданин става жертва на измамни обаждания всяка седмица. Затова на помощ идва „Баба Дейзи“ – виртуална баба, която може да задържи престъпниците на линията до 40 минути, дори „готова“ да им предостави банковите си данни.

Всъщност „Дейзи“ е изкуствен интелект, създаден от Virgin Media O2 в партньорство с популярния борец срещу измамите в YouTube Джим Браунинг. Системата комбинира различни модели за разпознаване на реч, позволяващи й да слуша, отговаря и води разговори в реално време, без човешка намеса. В резултат, само за последната година компанията е блокирала съмнителни транзакции на стойност от над 250 милиона паунда.

„Ало“ измамниците не са просто престъпници – те са социално огледало. Те експлоатират страхове, използват психологически натиск и ловко се възползват от липсата на критично мислене.

Докато има кой да им вярва, ще има и кого да лъжат. Въпросът е: Докога? И дали законите ще се прилагат, или ще останат поредното пропуснато повикване… Защото всеки пропуснат сигнал е покана за нова атака, а всяка неразкрита схема – зелена светлина за следващата.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ