Идва любимото циганско лято. Това е един период на сухо и сравнително топло време около и най-вече след Димитровден, това е 26 октомври. Топлото време е между 10:30-11 часа и 14-15 часа. Това каза в интервю за "Телеграф" климатологът проф. Георги Рачев.

"През цялата следваща седмица сутрин с някаква дрешка, минималните температури в София паднаха до 10-11 градуса, а ще има дни, в които ще бъдат под 10 градуса и на обед – ще бъде много топло, особено на слънце и температурите в столицата ще са над 20 градуса, което е много топло време за октомври.

Прогнозите са за топъл месец и в Европа. Южна Европа ще бъде много топла за сезона, за първата половина на октомври, докато активните атмосферни процеси и по-хладният въздух ще останат над Северна Европа. Така ще бъде поне първата половина докъм 13-14 октомври.

Оттам нататък нещата започват да се поразмиват, но така или иначе студ няма. Той трябва да дойде отнякъде. Дори към 10-и в Москва температурите ще бъдат положителни", каза още той.

"Тази топла въздушна маса и топлата вода създадоха редица проблеми, особено в Източното Средиземноморие. Преди няколко дни о. Евия, Гърция, за втори път беше потопен, имаше наводнения. В момента положението в над 20 вилаета в Турция е много тежко, включително и Истанбул – там също имаше наводнение, имаше три жертви. Дъждовете продължават, но са в процес на спиране.

Ню Йорк също беше наводнен. Природните условия са си природа, циклоните са си циклони. Въпросът е ние какво правим, какво строим, как нарушаваме естествения отток на реките и взимаме ли поука от това, което се е случило до този момент", добави климатологът.

Ето какво каза още проф. Рачев пред "Телеграф": 

- Проф. Рачев, какво ще бъде времето през октомври?

- Октомври месец се очертава да бъде по-топъл за района на Балканите и по-специално в България с около 1-1.5 градус. Това са двата големи модела, които дават прогноза за климатичните условия с 6-месечна прогноза напред, това е Европейският център за средносрочни прогнози и NOAA – американският модел.

Европейският модел дава по-топъл октомври с около градус и половина и с нормални валежи. Докато американският модел е доста по-брутален. Той също дава по-топло време на Балканите и България, но дава много сух, почти безвалежен в южните райони на страната ни октомври месец. Нормалните валежи за октомври над по-голямата част от равнинната територия на България са между 45 и 70 л/кв. м. В планините това количество достига до около 100-110 л/кв. м.

Нормалните температури по новата норма са между 14 и 19 градуса. 14 градуса е средната месечна температура по високите котловинни полета на Югозападна България – Брезник, Крън, Елин Пелин, София. Докато в равнинната и низинната част на България температурите са доста по-високи, около 17-18 градуса, и най-топло е в Югоизточна България и по морето, където температурите се задържат от порядъка на 18-19 градуса.

Това не е нещо необикновено, напротив, есента по-морето винаги е доста по-топла в сравнение с вътрешността на страната. Не случайно е това, тъй като температурата на морската вода към днешна дата е 22-23 градуса и тя бавно ще изстива до края на месеца, за да падне до 18 градуса. По-здравите мъже и не само може около обед, когато има слънце, да правят и море, макар и за кратко.

- Споменахте, че се очаква септември да се окаже най-топлият месец в метеорологичната ни история, на какво се дължи това?

- Времето през октомври много ще наподобява на това през септември. Той се оказа много интересен месец. В България валя достатъчно, на много места беше попълнена месечната норма, но на други тя остана под 30%. По-важното е, че септември го изпращаме много топъл, с почти 3 градуса над средното, обикновеното.

Това обикновено вече не е старото от времето на баба и дядо, а е новата норма от 1990 до 2020 г. Това означава, че на базата на последните горещи години ние имаме превишение с 3 градуса. Има много голяма вероятност този септември да се окаже най-топлият в метеорологичната ни история или поне да съперничи с още няколко такива месеци през 2016 и подобни на него.

По-важното е, че не само при нас е топло. Септември е топъл не само в Испания, но може да се окаже най-топлият във Франция и в Германия. Това вече са много големи територии, които бележат също много високи температури. Тенденцията за затопляне продължава и по всяка вероятност тя ще продължи и в следващи години.

В Европа се наблюдава максимум на слънчевото греене, рекордна година със слънчеви часове. Това доведе до бум на фотоволтаици и произведена електрическа енергия от тях. Така Европа влиза в по-студените месеци на годината с много добри запаси на природен газ.

- Казвате, че септември е бил идеален и за земеделците.

- Септември месец от агроклиматична гледна точка беше перфектен. Хората продължават да държат лозята, защото те продължават да вдигат захарността си. Това грозде ще бъде прибрано при първа възможност, когато започне да губи стойност. Очаква ни хубава реколта от грозде, респективно от вина, а ние сме износител.

Хората прибраха почти всичко, което е на полето – продължават да прибират чушки, домати, защото нямаме слани, нямаме сериозни температури под 10 градуса. Това спомага не само за късните зеленчуци, но и за листните – зеле, моркови, праз. Времето е добро за агробизнеса.

- Кога да очакваме дъждовете?

- Първата десетдневка няма да има дъждове. Винаги може да ни изненада нещо, но те ще бъдат на ограничени места, евентуално без стопанско значение. Втората половина – много е трудно да бъде дадена точна прогноза кога ще има дъждове.

Няма как да се знае след 15 дни кога ще вали, това е почти невъзможно. При температурите нещата са по-лесни, но за валежите те имат изключително случаен характер.

- Прокрадна се информацията, че през октомври ще вали сняг, да очакваме ли?

- Разбира се, че очакваме снеговалежи. Аз съм роден на 11 октомври. По снимки и по спомени мога да възстановя доста години назад. Повече от половината години съм ги посрещал по къс ръкав.

Снеговалежи е имало и на 11 октомври, но това е било преди 30-35 години. Сняг през октомври може да се очакват навсякъде във високата планина, особено над 2000 м. На Мусала имаше валежи от сняг и през юли, и през август и това не е нищо извънредно. Съвсем нормално е във високата планина да падне сняг, но обикновено снежната покривка се задържа до ден-два, не се образува трайна снежна покривка.

Има вероятност и за по-студени нахлувания, като минималните температури във високите котловинни полета на България могат да паднат и под нулата.

През октомври се наблюдават вече доста често мъгли, които вече не са толкова интензивни както бяха преди години. Това е главно поради факта, че въздухът е сравнително по-чист в сравнение с този, който беше смес от пушек и отрови, който наблюдавахме през 80-те години.

Снеговалежи в градовете може да прогнозираме седмица по-рано. Дотогава всичко е гледане на кафе, хвърляне на боб. Не мога да ви кажа, че на 22-23 октомври ще завали сняг. Това мога да го кажа една седмица по-рано или естествено 48 часа, защото едно е в Пловдив, друго е в София, а съвсем различно е на Мургаш. Октомври месец е, може да завали сняг, но той ще бъде нетраен, той ще бъде за кратко и ще се стопи.

- Ще имаме ли циганско лято и тази година?

- Идва любимото циганско лято. Това е един период на сухо и сравнително топло време около и най-вече след Димитровден, това е 26 октомври. Топлото време е между 10:30-11 часа и 14-15 часа. През останалото време си е вече доста хладно.

През цялата следваща седмица сутрин с някаква дрешка, минималните температури в София паднаха до 10-11 градуса, а ще има дни, в които ще бъдат под 10 градуса и на обед – ще бъде много топло, особено на слънце и температурите в столицата ще са над 20 градуса, което е много топло време за октомври.

Прогнозите са за топъл месец и в Европа. Южна Европа ще бъде много топла за сезона, за първата половина на октомври, докато активните атмосферни процеси и по-хладният въздух ще останат над Северна Европа. Така ще бъде поне първата половина докъм 13-14 октомври.

Оттам нататък нещата започват да се поразмиват, но така или иначе студ няма. Той трябва да дойде отнякъде. Дори към 10-и в Москва температурите ще бъдат положителни.

Тази топла въздушна маса и топлата вода създадоха редица проблеми, особено в Източното Средиземноморие. Преди няколко дни о. Евия, Гърция, за втори път беше потопен, имаше наводнения. В момента положението в над 20 вилаета в Турция е много тежко, включително и Истанбул – там също имаше наводнение, имаше три жертви. Дъждовете продължават, но са в процес на спиране.

Ню Йорк също беше наводнен. Природните условия са си природа, циклоните са си циклони. Въпросът е ние какво правим, какво строим, как нарушаваме естествения отток на реките и взимаме ли поука от това, което се е случило до този момент.

- Температурни аномалии има и на още места, кои са те?

- В момента в долината на Амазонка има 40-градусови жеги, което не е типично за акваториалния климат, където е влажно, горещо, топло, но температурите трудно превишават 32-33 градуса. Знаете какво се случи с Либия. Този тип средиземноморски циклони са характерни точно за тази част на годината с топлата вода, защото тя дава изпарение и топлият въздух носи валежите.

От студено вали малко. Топлият въздух, срещайки се с по-хладен, създават прекрасни валежни обстановки, които водят до нарушаване на инфраструктура и човешки жертви. Не че не е било и преди, просто тогава човекът със своята инфраструктура е заемал много по-малко територии.

- Оказва се, че в Нил вече няма крокодили. На какво се дължи това?

- Няма, да. Майор Егоров вече не плува в Нил. Така се шегуваха навремето. Това е прословутият нилски крокодил, който не са го виждали много отдавна. Човек навлиза в обитанията на дивата природа и понякога я измества от ареалите й. Нещо такова се случва в екваториалната част на Индонезия, където хората изсичат тропичните гори, за да отглеждат маслена палма, от която се прави палмово масло.

Убедиха хората, че изсичането на горите е много лошо, а създаването на монокултура губи растителния и животински свят. Убедиха ги, че от туризъм могат да печелят много повече, отколкото от палмово масло, и тези райони, в които престанаха да секат горите и се ориентираха към туризъм, печелят повече, отколкото другите.

По-важното е да се знае, че на общия фон на глобалното затопляне имаме сериозно понижение на леда.

- Какво е положението?

- Алпийските ледници тази година загубиха най-много лед, откакто се водят метеорологични наблюдения. Отдръпването на езика на ледника е вече много сериозно, а дебелината се е намалила на някои места в Алпите – Баварската и Австрийската част, с повече от 2 метра. Нашият псевдоледник, ние си имаме мъничко ледниче в Големия казан на Пирин, пред очите ми за 15 години почти изчезна.

Предполагам, че след 5-6 години ще престане да съществува, а той беше дебел, на места до 12 метра. Топи се и ледената покривка на Гренландия.

Морският лед около Антарктида в момента бележи абсолютен минимум. Става дума за леда в шелфа около самата Антарктида. В момента той е с около 1.5 млн. квадратни километра по-малко от минимума, който е отбелязан през 2019 г. Това са 17 млн. кв. км лед около Антарктида, това е морският лед.

Много е важно, че е по-малко, защото той отразява слънчевата светлина и действа като огледало, т.е. енергията се връща обратно в Космоса. Докато в открития океан той е тъмен и дори ниската височина на слънцето на хоризонта дава възможност океанът да погълне тази енергия, т.е. той се затопля и тогава започва да се топи ледът не само около Антарктида, но и континенталният.

Антарктида губи лед в западната си част – обърнатата част към Аржентина, и трупа лед в източната, където ледът на места е дебел 4 км.

Това е притеснително поради факта, че винаги е имало увеличаване и намаляване на леда. Това е свързано с много космически причини и със земната орбита, която на всеки 21 хил. години поради едно въртене на земната ос променя преразпределението на слънчевата енергия. По-важното е, че това се случва страшно бързо.

Никога досега човечеството не помни климатични промени, които са в рамките на един човешки живот, особено през последните 30 години. По принцип той е доста консервативно природно явление и неговите промени се извършват в рамките на стотици, да не кажа десетки хиляди години. Сега нещата стават в рамките на 30 години.

- До какво води това?

- Пред очите ми в Пирин бялата мура се качва нагоре в планината, т.е. все на по-високо, което означава по-добри условия за живот. Къпините се качват почти на 1500 м, защото изместват малините. Боровинките също се катерят нагоре в планината. Брезата и букът също се местят, но там, където има бук – нищо друго не живее и той увеличава своята надморска височина.

Промените в растителния и животинския свят не се дължат толкова на човешката дейност, колкото на промяната на климатичните промени в България.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук