В колко опасно място се е превърнал днес светът и защо е толкова непредсказуем. Защо хората днес са отчуждени, превърнали ли са се в обикновени роботи. Къде са световните лидери и на какви изпитания е подложена Европа сега. Какво е Конституцията и за президент-гейт – по тези въпроси разговаря проф. Димитър Йончев в интервю пред в. "Труд".

– Светът се превърна в едно доста опасно място – виждаме какво става в Иран, Ирак, Сирия, Либия и доста други страни. Като за капак се появи опасният китайски коронавирус. Каква диагноза може да поставите на света, професор Йончев?

– Със сигурност новото в света е нарастващата непридвидимост, тъй като взаимните връзки лавинообразно се увеличават. Влиянията много пъти не може да бъдат определени от какъв източник идват и така те стават невидими. На определени точки в света възникват събития, които стават възможни благодарение на толкова много кръстосване на фактори, и няма човек, който предварително да ви каже, че там може това да се случи.

Науката вече ни говори за т. нар. постхуманен човек, който върви по пътя на киборгизацията и постепенно се освобождава от органичната си зависимост. Напоследък дори се вижда как въпросите като раждането и смъртта ще бъдат премахнати.

– Как така ще бъдат премахнати?

– Става въпрос за това, че тези, които ще живеят до 1000 години, вече са родени. Нямам предвид за биологичен живот, а за прехвърляне на функциите на други носители. Самата репродукция на хората ще излезе от биологичния статус. Ще се появи технологична и практически без идеята за смърт. А без идеята за емоционални връзки много трудно можем да си представим човечеството.

Но едно е сигурно, че такъв тип изследвания и резултати, ще проведат още една разграничителна линия – не само юг и север, не само бедни и богати, а тези, които ще бъдат хора, и тези, които вече ще са нещо след хората – направо друг тип раса. Влизаме в период, където е много трудно да се разсъждава със сигурност даже в близкото бъдеще.

Обществото и светът се атомизират, контактът, който имаме с другите, е виртуален. Вече в развитите държави има хора, които по 10 години не са говорили с жив човек. Живеят в самота.

– Това не е ли отчайващо?

– От гледна точка на това, което сме живели – да! Но тези, които се радват в тази обстановка, най-вероятно – не. Гледам студентите, при тях има вопиющо незнание, от тези които идват от средното училище. И това контрастира много с един разговор, който стигна до извода, че досегашният начин на образование, на предметни знания е недостатъчен. Трябва да има и нови умения.

– Сигурно сте чували една теория на конспирацията, че някой има интерес съзнателно да ни правят едва ли не дебилни? Че на елита му трябват хора роботи.

– Трудно е да си помисли човек, че в това многообразие и тази сложност някой дърпа конците. Мисля, че и дядо Господ би се объркал. Истината е, че в стремежа да не се интересуваш от неща, които са над твоя личен интерес, се получава разпадане на обществените връзки и ценностите, които държат едно общество заедно, постепенно те отиват на втори план.

Животът се индивидуализира, а това прави хората безразлични. И кой го използва? Ограничените, тези, които не спазват правилата. Изплува простотията и бързо заема ключови позиции. А хората казват: това мен не ме засяга. И казвам това не само за нас, а и за света.

– Защо днес се чува толкова силно тезата, че има страхотна липса на истински световни лидери?

– Няма и 50 години след разгара на Студената война, няма и стотина години от Първата и Втората световни войни, вече наистина липсват тези лидери, зад които стоят общества, и които с движението на мисълта и решимостта си, променят света.

Че ако изброим световните лидери от XX век – може да ти се завие свят от имена. Без значение какви са, те движат света и определят съдби. Къде ще ги сравняваме с тези, дето сега си пипат мускулите, които говорят глупости, които се държат като смахнати. Това не са реални лидери, които вземат решения. Те са по-скоро фигуранти, зад които вървят невидимо едни парични потоци…

– Професор Йончев, в последните години Европа е подложена на много изпитания. Бихте ли откроили някое от тях?

– В последните години цялата наша европейска цивилизация е пред изпитание – има демонстративна група, която иска да наложи скъсване с традициите по отношение на сексуалните практики. И това се прави с голям апломб по начин, по който поставя останалите в недоумение.

Да извадиш интимната част на човешкия живот и да я превърнеш в политическо действие – това вече смущава. Не е въпросът по самите практики, а начинът по който използвате разговора за тях.

– Разбрахте ли, че Голдмън Сакс са обявили, че няма да правят бизнес с компании, ако в УС няма чернокожи, жени, педерасти, лезбийки, травестити и всякакви други различни.
– Така ли? Ами не е нужно тогава да се подиграват на социализма. Спомням си, че когато имаше например партиен конгрес или някакво представително събитие, трябваше да има толкова жени, толкова цигани – всичките те трябва да са пропорционално представени. Сега какво – свобода ли им даваме като ги задължаваме да бъдат такива и такива.

– Искате да кажете, че либерализмът е надминал социализма по глупост?
– Абсолютно! И не само по глупост, а и по манипулиране на населението, както и по такива ограничителни режими.

– Защо Европа вече не е същата, не е онази, за която мечтаехме и в която влязохме, какво се промени?
– Наистина Европа не е вече тази, в която се включихме, когато влязохме в НАТО.

Тя тогава се доминираше от САЩ безпроблемно. И те пееха в синхрон. Техният представител Великобритания, а и директните връзки, правеха така, че всичко беше като едно хомогенно цяло. И ние се включихме. Ако сега трябваше да влизаме в ЕС, вратата нямаше да бъде през НАТО.

– Защо западният свят вече не е толкова хомогенен, както преди?

– Има много причини. Точно бежанците, проблемите с горивата, енергията разделиха големите европейски държави от малките източни държавици, които благодарение на този бяс срещу Русия застанаха като първи съюзници на САЩ и се оказаха в друга колесница, не в тази на Германия, Франция и Италия.

Това не е тази Европа, която още тогава имаше нужда от единно политическо лице, а сега вече съвсем не може да го постигне. Тя вече не е и тази Европа, която в синхрон се движи с НАТО. Спомняме си какво ни каза Макрон за Алианса – че е в мозъчна смърт. Ситуацията много бързо се промени.

И то заради тези несъобразени действия в Близкия Изток. Страшно агресивни, които доведоха до голям безпорядък в световен мащаб. Влизането в Ирак беше огромна грешка, без санкция на ООН. Светът стана едно село. Ето сега какво стана с този коронавирус… За няколко седмици минахме от „няма страшно” до „спасявайте се”. И това е един свят, където имаш комуникации, връзки, всичко.

– Едно от съвременните глобални оръжия извън ядрените се явява и газът. Енергийната министърка Теменужка Петкова отиде във Вашингтон и като се върна, заяви, че 50% от газа в България няма да бъде руски.

– Едва ли може да го реши сама. Това е геополитическа игра, натискът е прозрачен и ако нямаш съпротивителни сили като общество, се поддаваш на този натиск. Но тук държавите са различни.

У нас съпротивителни сили на Големия брат никога не са отглеждани. Няма значение дали е бил Москва, Берлин, Истанбул, и както е сега – Вашингтон. Само ни кажи кой е и нататък не търси от нас никаква съпротива.

– Не можахме ли да си изберем Голям брат поне от по-близо, от Европа да кажем, ами сега той е на няколко хиляди километри, чак отвъд океана?
– Е, има и разлика. Навремето, като бяхме във Варшавския договор нямахме руски войски на територията ни, но имахме руски туристи. Сега имаме американски войски, но нямаме американски туристи.

Но все пак брат е, каквото и да правиш, трябва да го обичаш. Далече е, но влияе с достатъчна сила и то не само на нас. Това, което е около границите на Русия – бившата съветска страна, то абсолютно безкритично е в същата колесница.

Тук имат значение културните традиции, зрелостта на елитите – като цяло това са държави, които класикът на геополитиката Ив Лакост нарече през 90-те години с понятието „междинна” Европа.

– Как ги обясни той, каква характеристика им направи?

– Той обяснява, че от геополитическа гледна точка те никога не са имали собствена ориентация – те зависят от империята, която е на власт, колко близо е до тях и тангират към нея. Затова Лакост каза, че в историята на Европа в последните няколко века е имало 4 империи – Турска, Австро-Унгарска, Руска и Пруска. В момента имаме уникално нещо – в това място на света в сухопътна Европа, наричана хартленд (сърцевина), се настани отвъдморска, океанска сила – САЩ.

И държавиците в междинна Европа точно по силата на своята привичка веднага гравитират нататък. Това не може да се каже за държави със своя собствена култура и история, които в момента се разграничават от тази тенденция. Ако на наше място беше Франция или Германия, историята с газа нямаше да бъде такава. Но тук сме ние.

– Целият януари в България следват криза след криза, скандал след скандал. Какво мислите за президент-гейт, как приемате питането на главния прокурор Иван Гешев до КС що е то държавна измяна на президента?

– Точно атаката срещу президента е най-впечатляващото за мен и смятам, че тя се извършва по много нескопосан начин. Участник съм – и то активен, в създаването на Конституцията. Фигурата на президента беше едно от нещата, които най-много сме обсъждали. Всеки нормален правист трябва да знае, че Конституцията не е закон.

– Какво имате предвид, Конституцията е основен закон на всяка държава?

– Тя е основен закон, но не действа като закон. Конституцията е сбор от ценности, които са облечени в дрехите на принципи, за да разбират юристите. И когато се създава някаква норма в обществото, тя трябва да отговаря на този дух. Затова за конституцията говорим в дух. И за това имаме Конституционен съд, те са старейшините, които да видят дали нещо, току-що създадено, отговаря на този дух.

– И какво иска главният прокурор?

– С това си питане той иска конституцията да се превърне в закон, в който е описано действието. И като го имаш това описано действие, то вече не е дух, а все едно е конкретно действие, описано все едно имаш закон.

Иска това действие да се съгласува с всички останали закони и когато всичко е направено, ще се окаже, че съпругата на президента е права, след като преди дни написа във фейсбук:

„От два часа ми звъни телефонът. Няма да вдигна, защото това може да е държавна измяна.” Когато опишете една конкретна фигура, какво му пречи на един манипулатор да я инсценира!

– Добре, ще ви върна 30 години назад – каква беше идеята в частта за президента, когато пишехте Конституцията?

– Тогава идеята беше, че при изпълнение на своите задължения президентът представлява страната и не трябва да има смущения в каквото и да било. Какво представлява депутатския имунитет – когато говориш, да не се плашиш от нищо, което казваш.

Я си представете президентът да се изплаши да вдигне телефона. Къде е логиката? Няма да кажа силна дума, но толкова неубедително и неюридическо е това питане до КС, че чак не ми се вярва юрист да го е направил. Как може юристът да не знае, че това не е закон с пряко действие? Това е рамка, зад която стоят принципи, а те са облечени в ценности.

– Някои анализатори провиждат далечната цел да откажат Радев от втори мандат.

– Без значение каква е целта, цялата работа е там, че оставя много горчив привкус, че си гражданин на тази страна и то 30 години след като сме приели Конституцията, която работи безупречно. И сега КС в зависимост от това какви квоти има вътре, ще се произнесе политически по въпроса, а не правно! Всъщност, КС трябва да се произнесе принципно дали такова искане има конституционен характер.

– Смятате ли за уместно да бъдат подслушвани президента и натовски генерал – шеф на ВВС?

– Представяте ли си президент, който няма право да обсъжда откровено неща със своите съветници, защото всичко ще излезе на площада! Че той тогава е кастриран. Работата на главния прокурор е да защитава интересите на гражданите от престъпността. А в момента излиза, че най-важното е да защитиш гражданите от собствения им президент!

– Казват, че България върви напред, по-добро място ли е вече тя?

– България като целият свят, се разпада на индивиди, които се спасяват поединично, на групи, които преразпределят богатствата. Тя губи интегритета си като страна, защото в големите решения не е самостоятелна, а в малките – не са защитени хората.

Те са изложени прекалено на манипулативното поведение на медиите така, че българинът не за първи път в своята история се спасява поединично, кой както може. Сега обаче задачата е да не се заразим с коронавируса…

Нашият гост
Проф. д. и. н. Димитър Йончев е специалист по национална сигурност. Завършва Военната академия. От 1978 г. преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на МВР и в НБУ, където през 2012 г. е обявен за негов почетен професор. Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.) Депутат от БСП във ВНС и в 36-ото НС. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.