Превърнахме агресията в обществена норма, казва психологът Младен Владимиров в интервю за "Монитор".
 
- Г-н Владимиров, според справка, предоставена на „Монитор“, случаите на агресия в училище са се увеличили с 600 за последните три години и са достигнали 3616 за учебната 2017/2018-та. Притеснява ли ви тази статистика като експерт?
- Наличието на агресия би трябвало да ни притеснява и като експерти, и като родители. Никой не е застрахован. Но мисля, че по-скоро това показва, че министерството на образованието има ангажимент да измерва този проблем. Последните години беше създаден механизъм за превенция на училищния тормоз, в който се включва регистрирането на такъв тип сигнали в специален дневник. Не мисля, че случаите на агресия са се увеличили, но като че ли има устойчивост. Може би случаите на регистрирани такива са повече. Имайте предвид, че когато стане въпрос за училищната система, всеки си казва, че при него няма агресия. Това се обяснява от една страна с нежеланието да се борим с причините на агресията и от друга, когато записваме детето си на училище, като родители избираме най-вече защитено училище и това, в което можем да го подготвим добре за националното външно оценяване след 7-ми клас и за държавните зрелостни изпити. Така че не ни е важна толкова фасадата, а сигурността.
 
- Не се ли получава обаче така, че вече се дава по-голяма гласност на случаите на агресия у нас?
- И аз така си мисля. Агресия винаги е имало, тя е част от човешката природа. Но може би жестокостта, която наблюдаваме в момента, сценичността са огромни и целят вторичното травмиране на жертвата. Едно е да те набият, но друго е след това да те качат и в социалната мрежа.
 
- Преди няколко дни в социалните мрежи се разпространи клип, на който се виждаше как момичета ритат връстничка пред мол и то пред погледа на минувачи, които не реагираха. Кое ви шокира повече?
- Това е описано като синдром на лошия самарянин. В такива случаи първо си представяме, че това не ни засяга. Второ - при такава форма на насилие си мислим, че вече някой е звъннал на 112. Такова обяснение е описано още през 60-те години в САЩ. Дори някак си започнахме да оправдаваме насилниците, което ме притеснява. Мислим си, че за да бият някого, явно има защо. Забелязал съм, че когато има случаи на агресия, много хора се опитват да оправдават насилника. Лесно заставаме на неговата страна. Това е чисто психологически механизъм да оправдаем собствената си агресия. Не мога да си представя, че се опитваш да оправдаеш по някакъв начин това поведение. Преди около седмица чух мнение, че едва ли не липсата на телесно наказание спрямо децата щяло да ни направи хора с психопатни черти и въпросният човек даваше за пример, че в животинския свят това регулира взаимоотношенията. Това означава, че реагираме все по-примитивно, което е много тъжно.
 
- Толкова агресивни ли станаха децата, както се изтъква непрекъснато?
- Не, тук не става дума само за деца. Погледнете шофьорите, които срещате в ежедневието си, агресията е форма на комуникация, на регулация, дори на защита. Не случайно непрекъснато се изтъква, че нападението е най-добрата защита. Все по-често срещаме вербални нападки. Всичко това показва, че агресията е част от нас, но ние не се научихме да я управляваме. Дори през последните 20-25 години я превърнахме в обществена норма. Всъщност днешните родители са децата, които са били тийнейджъри, когато групировки се стреляха по улиците и бухалката беше символ на правов ред. Така че не можем да очакваме нещо по-различно от поколение с изменени ценности. Сега наблюдавам едно настръхване срещу стратегията за ненасилствено възпитание на децата. А това е нещо, което трябваше да се случи отдавна у нас. Трябва да започнем да възпитаваме децата от най-ранна възраст в ненасилствена комуникация.
 
- Има ли връзка всичко това с данните, които бяха цитирани преди няколко дни, че 25% от родителите одобряват шамарите като метод на възпитание?
- Мисля, че дори процентът е по-висок, но когато се прави анкета, се опитваме да се харесваме на човека срещу нас и не сме докрай честни. Това е част от народопсихологията, от моделите, които са зададени от нашите родители. Но това няма превенция. Когато няма нормални фактори за регулиране, подобни уродливи форми на насилие ще избуяват. За да изпъкнем и да покажем собствената си значимост, упражняваме насилие към уязвими хора. И когато това дете, стане тийнейджър, ще се отнася към другите по същия начин, защото това е видяло в човешките взаимоотношения. Едва тогава родителите търсят помощта на психолог, но вече е късно.
 
- Можем ли да се преборим тогава с агресията?
- Да, може би сега е време да внесем елемент на оптимизъм, защото институциите и неправителствения сектор наистина се хванаха ръка за ръка и гледат в една посока. Има страшно много проекти, посветени на превенцията от насилие. За първи път стратегията на Агенция на закрила на детето се прави с елемент на превантивност. В нея се говори за подкрепа на родителите от най-ранно детство. Също така показва системен характер, говори за детското здраве, за ненасилствена комуникация, за детската самота - феномен, за който през последните години си затваряхме очите и не признавахме, че нашите деца не са самотни само в социалните мрежи. Те не могат да намерят своя авторитет, който да преведе техните чувства. Така че в този смисъл съм обнадежден.
 
- Все пак има ли рецепта как да възпитаме едно успешно и щастливо дете?
- Знаете ли, че наскоро ръководих училище за родители и точно това беше първият въпрос, който зададох. Нямам идея, но няколко са компонентите. Първо - да отделяме време на детето си и да бъдем до него. Второ - да изградим здравословна привързаност, не задушаваща или неглижираща, което ги кара прекалено рано да станат самостоятелни. Това са деца, които са били принудени прекалено рано да се справят с живота. Ние трябва да развиваме както интелектуалните им компоненти, така и емоционалните. Трябва да познаваме техните силни и слаби страни и да си кажат, че не са съвършени, но могат да преодолеят дадена трудност. Защото когато гледаме на себе си по един начин и смятаме, че всичко е добро, а някой ни покаже слабости, се стига до фрустрацията, за която ние, психолозите, говорим. Това е начин да избухнем и да проявим агресията.
 
Само че трябва да създаваме на децата едно защитено пространство, защото понякога те използват агресията и да се защитят. Притесненото дете често пъти решава да се защити. Преди години имахме случай в столичен квартал, заради колаж във „Фейсбук“ тормозено дете извади нож на насилниците си. Смяташе, че именно чрез агресията може да овладее ситуацията. Затова институциите трябва да бъдат оставени да си свършат работата. Стратегията, например, разглежда един нов момент за децата в конфликт със закона. Те са също особена група, с която трябва да работим по внимателен начин. Има много неща, на които може да се обърне внимание на различни равнища. Трябва да се въоръжим с търпение, защото това не е температура, която може да понижим за ден-два. Трябва да се работи целенасочено и тогава ще има добри резултати. Нека не се притесняваме да променяме своите нагласи по отношение на позитивното възпитание. Сигурен съм, че българинът държи на две неща - на своя дом и на своето дете.
 
Завършил е психология и е специализирал семейна терапия и организационна психология
 Сертифициран кризисен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации. Притежава повече от 10-годишен опит в психологическото консултиране на деца и семейства Разработвал и провеждал училище за родители и тренинги за управление на гнева
 Провел е научни изследвания, посветени на професионалния стрес и влиянието му върху соматичното и психичното здраве