Проф. д-р Радка Аргирова пред "Марица" за мерките, които взе държавата, за да ограничи разпространението на коронавируса, кога ще има лекарство срещу него и колко време ще продължи затихването на епидемията. 

- Г-жо професор, разгадан ли е напълно COVID-19? Или поне до степен, която позволява изработването на ваксина?
- Още на 3 януари 2020 година китайците публикуваха пълната секвенция на вирусния геном на COVID-19, което означава не само пълният състав като аминокиселини и нуклеотиди, но и тяхното разположение.

Какво се прави сега - с консенсус между няколко групи учени се установяват най-консервативните зони във вируса, за да може те да бъдат използвани в бъдещата ваксина като антиген. Това означава, че ваксината трябва да бъде универсална за всички и за всякакви разновидности на вируса, дори да има някакви мутанти.

- Изясни ли се поне категорично откъде тръгна това чудо? Прилепи или панголини, за които мнозина изобщо не бяха чували що за животни са?
- Но на вирусолозите са страшно познати. Панголинът може да държи в себе си „пристанища от вируси“, както е буквалният превод от английски. Ужасно животно! Но е много разпространено в пещерите, които ги имало доста в провинция Хубей, чиято столица е Ухан, откъдето тръгна пандемията.

Прилепите, които живеят в тях, разнасят заразата от панголините до пазарите с морски дарове. Вирусът постепенно започва да се приспособява към организми, които не е познавал до този момент. И така незнайно за какъв период е стигнал до човешкия организъм. Известни са ни 7 вида коронавируси и всички минават през прилепи. 

- Мнозина обаче се съмняват, че има разработки на лаборатории, които по една или друга причина са били изпуснати.

- Не! Няма такова нещо.

- А как се е появил COVID-19 в панголина, някаква мутация ли е станала?
- Този вирус прилича много на познатия ни от 2003 година, който наричахме SARS, на български - ТОРС. Само че той се ограничи много бързо. Пак се говореше за ваксина, но ТОРС се самоограничи и нещата така си останаха. А как е станало?

Цялата наука се е вторачила в борбата с епидемията и не е моментът да се изследва темата на вашия въпрос. Може би след време и това ще се види! Непременно!

- Това означава ли, че в бъдеще може да има нови и нови вълни на разновидности на коронавирусите?
- Това е нормалният ход на историята. Имало е и ще има милиони мутации. 2003 годин​а е ТОРС, 2008 година ​- MERS, който тръгна от камилите в Арабския свят, стигна и до Южна Корея. Но отново се самоограничи.

Бързо мина, не стигна до нас, но ние бяхме инструктирани от Световната здравна организация по начин, подобен на този сега. После дойде свинският грип. Епидемии има периодично, но чак такъв размер не са придобивали от години. Подобна пандемия е сравнима с т.нар. испански грип от 1918-20 година.

- Защо споменатите по-горе вируси се самоограничиха, а този буквално избухна в цял свят?
- Защото му беше дадена възможност да премине през милиони хора. Предишните тръгнаха от определена област, но не се разпространиха. Примерно еболата, която пропуснах. През 2014 година избухна в Централна Африка, но не й дадоха да се разпространи извън началните райони.

- В този смисъл не можеше ли да бъде предпазена Европа, която понесе първия голям удар извън Азия?
- Можеше, категорично! Но Европа сякаш късно осъзна, че идва страшното! Много правителства реагираха прекалено късно или подцениха риска.

- На какво отдавате, че специално вирусът покоси първо масово Италия, а не Франция или Германия например?
- Имаше няколко единични случа​я в Европа, които не получиха нужното внимание! Дори СЗО закъсня леко! Конкретно в Италия няколко случки, които благоприятстваха разпространението на вируса.

Онзи „велик“ мач "Аталанта"-"Валенсия", на който над 40 000 души са викали и са се радвали. Само 20 дни след него дойде големият ужас! Страшно! Имаше май и концерт. Дойде пикът и смъртта!

- Колко по-опасен е COVID-19 в сравнение със споменатите други вируси от последните години?
- Не е толкова опасен, смъртността е по-малка. С ебола не може да става и въпрос за сравнение. Там смъртността е много по-висока. При свинския грип също, но говоря за епидемия, а не за отделни случаи, както беше в България.

Дори спрямо обикновен грип е по-малка смъртността. Просто разпространението стана бързо и обхвана почти целия свят. 

- На този фон как оценявате мерките, които взеха властите в България?
- Ранни, навременни и добри. Но не за всички. В какъв смисъл: за обществото - добре, но много слаби по отношение на запознаване на медицинските работници с всичко около вируса. И лечение, и начин на пренасяне, и развитие на епидемията. Слабо в това отношение!

- Вече наясно ли са родните медици, след като Медицинският експертен съвет изготви препоръки?
- На практика се учат в движение.

- Досаден, но неизбежен въпрос - кога ще е пикът на COVID-19 в България? И по-важното - колко време ще затихва?
- Да, с пика не свършва нищо. Просто започва едно спадане, което също е много опасно. При него ще има още случаи, но и освобождаване на някои мерки. Или би трябвало да има подобно разхлабване на режима.  И тогава трябва да се кажат какви ще бъдат мерките.

Аз отдавна казах, че пикът ще бъде в средата на май, защото го свързвам с Великден и Цветница. Доста хора обаче не се подчиниха на мерките по празниците и това ще си проличи след 15-20 дни.

- А затихването на епидемията колко време ще продължи?
- Месец, месец и половина.

- Значи може да броим 1 юли като датата за пълно връщане към нормалния живот?
- За себе си го смятам дори 1 август! 

- Това ще е краят на епидемията, което означава и шанс за почивки по морето?
- Мисля, че да.

- Има данни, особено в Китай и Южна Корея, за повторно заразяване на пациенти.
- Това не е вярно. Дълго е за обяснение и прекалено научно. Все пак. От една страна, има фалшиво отрицателни тестове. Имало е такива, които са подлъгали. Продължителността на разпадането на вирусното РНК е удължено при някои хора. Затова така се получава.  

 

Проф. д-р Радка Аргирова е сред най-авторитетните родни вирусолози, в момента е част от екипа на столичната болница "Токуда". Председател на Българското дружество по медицинска вирусология с редица научни трудове в областта на ваксините и лечението на СПИН.  

Участва в разпуснатия вече Медицински експертен съвет към правителството, който публикува препоръки към лекарите. Професор Аргирова даде интервю специално за „Марица“ в момент, когато не спират споровете докога трябва да продължи извънредното положение и следва ли да се разхлабят ограничителните мерки.